Предсказания на Преподобна Стойна
Предсказание на българската ясновидка Преподобна Стойна за съдбата на Русия стъписва изследователите цели 83 години след нейната смърт.
"Зли времена вещае Небето за Русия, люде" - предрича Стойна още през 30-те години на XX век. - Няма да мине и век - помнете ми думата - и она, дето е тръгнала да прегази свето и като порой мътен да го залее, ке биде прегазена, ке бъде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне... Ке шушне и ке въздиша... Тогаз отново ке ѝ потребе душа. Внуците ви ке го доживеят."
"България и Русия са
като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е
само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от тук са
тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме ѝ пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес
я гледаш – сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй
става, щом тялото не почита душата си, а някогаш дори не я признава за
жива, казва Преподобна Стойна. Нейните думи са пренесени в книгата "Съвършената" с автор Неда Антонова, която е събирала пророчествата с години.
Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани по заръка на самата ясновидка. Тя започва да диктува пророчествата си четири дни преди да умре. Ясновидката е знаела точната дата на своята смърт - 22 декември 1933 г. Затова заръчва при нея да дойде момиче на име Боянка от Самоков, което да запише думите ѝ.
Седмица преди да издъхне, тя предупреждава отец Георги Костадинов, свещеник в църквата "Свети Георги" в с. Долна Сушица - днес Златолист. Казва му: "Отче, другата сряда я ке паднем болна, ке боледувам в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет. Нека дойде Боянка, да ѝ кажувам сичко, дето людето требе да знае, и да го тя запише, та и от мене да остане нещо си на книга записано. Ще ми се повечко народ да чуе и да разбере онова, дето го вещаят днес и другите провиденци: не само какво има да става с таз наша България, но и защо тези неща ке се случат."
Преподобна Стойна предсказва смъртта на Борис III
Любопитното е, че Стойна предсказва и смъртта на цар Борис III.
През 1925 г. след опита за убийство на царя в Арабаконак и след атентата в "Света Неделя" Преподобната казва на богомолците в селото: "Не бойте се за царо ни и не страшете се за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него го куршум не лови."
Между Преподобна Стойна и Ванга е имало особена връзка. И двете са имали способността да виждат бъдещето, но са стигали по различен начин до проницанията си.
"Виждам мислите на хората - казвала Стойна. - Винаги в цвят. Понякога ми се рисуват като картини, образи или разни усукани една в друга линии. Има и мисли, чисти като пътя на прелетните птици. Зървам ги най-много веднъж-два пъти в годината. Това може и да изглежда дарба, но ако питате мене, пък и по-младата ми сестра по съдба Ванга, тя ще ви каже, че няма дарба, която заедно с това да не е и наказание. Щото Вангичка, милата, вместо фигури и цветове около телата на хората най-често виждаше техните скъпи покойници."
Преподобна Стойна е духовна учителка и предтеча на леля Ванга. За Стойна пророчицата от Петрич казва: "Тая жена е светица, она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледеш мене, она е десет пате по-голема от мене! Яз пак апнувам, пийнувам, такива работи, а она - нищо - ни месо е турала в уста, ни ракиа, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е говорила..." След смъртта на Преподобна Стойна Ванга поръчва паметник за гроба ѝ.
Предсказанията на Преподобна Стойна:
– Никога не предвещавах смърт, дори, когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот.
– Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата.
– Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, и недосегаема. От мен да знаеш, чедо, за три неща никогаш не се плаче – за жив човек, за развален пазарлък и за мъжка рожба… Понякога като те ощетява, Бог те предпазва.
– В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.
– Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни.
– За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън. Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е предвидил светии. Само някой и друг ангел, колкото да не е самин. След време всички ще станем светци, но не едновременно.
Какво ще стане с България?
Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода… Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото… Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ… Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите… Третият български дар за света ще бъде Духът“.