Автор: Катя Стоянова/ BurgasNovinite.BG
Преди време на е-пощата на BurgasNovinite.BG, получихме дълго и прочувствено съобщение от една майка, която беше разстроена, но поради нейния собствен цинизъм съобщението ѝ не достигна до нашите читатели. Предадено накратко, ставаше въпрос за следното:
Жената беше вдовица, "разстроена" защото останала само с един син и сега била "застрашена" от обстоятелството, че без други наследници няма как да подкупи един от тях, прехвърляйки му целия си имот наследен от съпруга ѝ и собствен останал от нейната майка. Обясняваше, че няма как да е сигурна, че след като няма кого да подкупи, няма да има и кой да се грижи за нея когато остарее и как Господ я наказал, като я оставил само с едно дете. Защо? Въпросната госпожа беше "подкупена" от майка си, без знанието на двамата ѝ синове и другата ѝ дъщеря. Срещу обещание да се грижат за нея беше лишила двамата си синове и другата си дъщеря от цялото наследство. По натам ставаше ясно, че все пак майка ѝ е починала при сестра ѝ, защото ''подкупената'' претърпяла инцидент от който трудно се възстановила, точно когато майка ѝ имала нужда от нея. За измамата се разбрало едва когато майка ѝ починала, но тя смята, че трябва да бъде извинена защото волята на майка ѝ била такава. Но не коментира това, че тя знаейки, че има братя и сестра трябва да носи отговорност и за своята си воля и, че се е съгласила те да бъдат измамени.
Тази госпожа ни направи свидетели на огромен цинизъм в резултат на който двама братя и една сестра са били елиминирани като деца на една безотговорна майка и алчността на едно от нейните деца. А "подкупената" смяташе всичко това за нормално и се оплакваше, че не може да направи същото. Отвратително потъпкване на всякакви ценности, като например, че всеки син и дъщеря са задължени да се грижат за своите родители и, че родителите са родители на всяко едно от децата си до края на живота си и не трябва да ги лишават от това което са създали, за сметка на едно или друго дете, за да си осигурят старините. Тази повече от порочна практика, за прехвърляне на имот срещу гледане трябва да бъде валидна само когато става въпрос за чужд човек, а не за синове и дъщери, които по презумпция са задължени да се грижат за родителите си и най - вече тези, които са се настанили да живеят в техния дом. Без това да означава, че живеещите в дома на родителите могат да наследят този дом, защото той да бъде разделен по равно на всички синове и дъщери.
Днес ще ви разкажем една друга история в която една майка, родила първата си дъщеря малка, на още не навършени 15 години. Една година след това се родил и синът ѝ, а десет години по - късно родила още една дъщеря.
Въпросната майка е работила около двадесет години в чужбина и никога не се е грижила за внуци. Подкрепила е финансово първата си дъщеря, за да получи висше образование и за тази цел платила 2400 лева. Сина ѝ и неговата съпруга били възмутени, че сестрата на 38 години решила да се образова, а майката се чувствала принудена да компенсира финансово, както другата си дъщеря, така и сина си, макар че те нямали желания да учат. Цялото семейство на сина ѝ натяквало на сестрата за нейните нужди от висше образование, а майка му за да не се чувства виновна, че е подкрепила дъщеря си, години по - късно плащала университета и на една от дъщерите на сина си, на която пък никак не ѝ се учело и така и не завършила.Синът си прахосвал парите за алкохол, крал кола, карал години наред без шофьорска книжка и натрупвал глоба след глоба, взимал пари от банки и не ги връщал. За всичко плащала майка му. За да го оневини пред семейството му, макар че не е задължена за избора на снаха си, изпращала пари за всякакви техни капризи. Незавършилата госпожица решила, че ще става професионален фотограф и изнудила баба си за скъп фотоапарат, но се отказала и от фотографията. Изнудвала баба си за скъпи компютри и телефони. Баба ѝ и направила бал, но похарчила пари като за сватба, защото все била задължена заради ученолюбивата леля, която пък когато завършила си взела живота в ръце и не търсела майка си за помощ. Тъкмо обратното, тя помагала на нея с каквото може. А на синът и семейството му все не им било достатъчно това, което получавали. Помагала финансово на сина си и му давала пари да си уреди жилището, защото сам решил да живее в къщата на жена си. През всичките години, на висшистката, след нейното завършване се наложило да помогне с малка сума, когато ненадейно починал съпругът ѝ и не ѝ достигали парите за погребение, а преди това с малко пари, за да си отвори скромен офис, за да работи. Офис, който по - късно прехвърлила в дома си, за да не плаща наеми.
Стигнахме до малката дъщеря. Тя пък окупирала семейния дом на баща си, майка си, брат си и сестра си защото не искала да живее в дома на съпруга си. Майката поддържала къщата и всички ремонти. Сестрата ту работела, ту не, но баща ѝ и купил кола. Майката запълвала финансовите дефицити и на малката си дъщеря и зет си, който живеел с нея в семейната къща. Искали да правят бизнес, дала им пари и за това, но се оказало, че не стават за бизнесмени. Та и те пропилели парите за тоя дето духа. Когато бащата се разболял се наложило да се грижат за него и да го водят понякога на лекар, но смятат че са му направили огромна услуга, а не защото живеят под покрива му или пък са дъщеря и зет. И са разочаровани, че той не ги дарил с имота си, заради това, че са му обърнали внимание. А той починал от това, че ходел на хемодиализа, а не от заболяване, което да го е направило лежащо болен и трудно обгрижван. Отишъл си самообслужващ се и в пълно съзнание. Та когато си отишъл майката платили погребението, синовете на голямата дъщеря също дали своята лепта за дядо си. А зетят и малката сестра щастливо заживели без бащата "натрапник". Малката щерка разполагала с банкоматните карти за българската пенсия на майка си и тази, която получавала от чужбина, но често не достигали, та майка ѝ изпращала пари скатани в колетите, които хвърчали от странство в България. Макар че наследили бизнеса на починалия баща.
Свекърът на госпожата работеща в чужбина ѝ прехвърлил целия си имот от къща на калкан с тази на починалия му син, за да го гледа на старини снаха му, но тъй като тя заминала за чужбина не го гледала нито ден. За него се грижили синът му и дъщеря му. Та работещата снаха и майка на три деца дълго време изпращала евро, за да ѝ подготвят дома на нейния свекър, в който да живее като се върне от странство. Но парите все били изхарчвани, а домът така си стоял недовършен, та като се върнала в отпуск платила повече от 10 хиляди да оправи покрива на новия си дом.
Междувременно и голямата ѝ дъщеря заминала да работи в същата държава защото починалият ѝ съпруг ѝ оставил големи задължения, които трябвало да върне. Отишла там на собствени разноски и се издържала сама докато си намери работа. Печелела добре, но забелязала, че майка ѝ не успява да спести нито стотинка, а вече била на възраст на която трябвало да има пари на страна. Единственото успокоение за нея било, че е изтекъл срокът за банкоматната карта на майка ѝ за пенсията от чужбина и тя не успяла да я поднови, т.с. поне сега никой не можел да ѝ тегли парите от там. Посъветвала майка си работодателите ѝ да ѝ изпращат заплатата на банкова сметка, а не да ѝ я дават на ръка, за да може да си спести нещо. Те приели, но тя се съгласила да ѝ превеждат само една част от заплатата, а другата част продължавала да изпраща в България. И все пак успяла да спести 48 хиляди лева, но връщайки се в България само за два - три месеца ги преполовила, за да си оправи дарената от свекъра си къща, а след още два-три месеца от парите с които се върнала нямало и спомен. Казала на голямата си дъщеря, че е дала всичките си пари за реновиране на къщата, независимо, че преди да се върне е изпратила почти още толкова. От продажба на имоти на майка си, многодетната майка си купила и къща в село близо до морето.
Разказвала на своя приятелка, че къщата на село ще бъде за голямата ѝ дъщеря, реновираната от свекър ѝ ще бъде на сина ѝ, а семейната къща ще остане за малката ѝ дъщеря. Вероятно е споделила същото и със сина си и малката си дъщеря и къщата на два етажа на селото веднага се оказва продадена почти за без пари на малката ѝ дъщеря, преди година - две. Уж за 20 хиляди, но в сметката ѝ постъпили само 17 хиляди лева, защото по една случайност имала да дава три хиляди на малката си дъщеря, която все няма пари, но която купува имота. Стратегията голямата сестра да остане извън сметките за наследство от майка си проработила.
Преди това обаче, голямата дъщеря, разбирайки, че майка ѝ иска да ѝ прехвърли селския имот, решила да дари на малката си сестра нейната една осма, наследена от починалия ѝ баща, но двамата ѝ синове се усъмнили в користни цели на сестра ѝ и брат ѝ и я посъветвали да не го прави. И се оказали прави, защото майка ѝ не само продала селската къща на малката си дъщеря, но чувайки, че голямата дъщеря няма да дари наследеното от баща си на малката сестра ѝ казала - "Ма ти какво имаш тука, ма!", и казала това в присъствието на един от синовете на дъщеря си.
Преди няколко месеца майката започнала да безпокои системно голямата си дъщеря, която все още била на работа в чужбина, като ѝ казвала, че като се върне в отпуск ще ги заведе нея, брат ѝ и сестра ѝ на адвокат, за да им раздели всичко, та да нямало сърдити когато вече я няма. Но дъщерята отказвала да получи приживе от майка си, каквото и да е, като ѝ напомняла, че това не е правилно и, че никой не може да се сърди на закона, според който трябва да се подели наследството оставено от родителите, когато вече ги няма. Майката обаче продължавала да настоява вече с друг аргумент, а той бил, че съседката ѝ получавала 600 лева помощи от социалните защото си прехвърлила всичките имоти на двете си дъщери, та искала и тя така. Дъщерята отново не се съгласила, като ѝ обяснила, че има три деца и ако всеки заделя някакви средства месечно това ще ѝ бъде достатъчно, за да живее спокойно и да има някаква финансова сигурност. След това майка ѝ отново се обадила ѝ и казала, че къщата в която живее, дарена от свекъра ѝ и обновена напълно с парите с които се прибрала от чужбина щяла да я дари на сина си, ама защото той бил пияница и прахосник, за по сигурно щяла да я дари на голямата му дъщеря, която носела първата буква от името ѝ. Казала - "Аз имам един син и тази къща е негова". Дъщерята попитала майка си, след като тя има двама синове как трябва да постъпи според нея? Да тегли чоп, за да разбере кой от двамата ѝ е по любим или да остави нещата на справедливостта на закона? Но майка ѝ вместо да ѝ даде отговор ѝ казала, че се споразумяла със сина си да прехвърли неговата наследена част от баща им на която от сестрите си пожелае, а то било повече от ясно, че братът ще дари на малката си сестра, а не на голямата защото след като дъщеря му получава цяла къща, за да не бъде обидена малката сестра, тя също ще получи от майка си къщата където е останала да живее и след смъртта на баща си, но за да бъде цялата нейна, голямата сестра трябвало да се съгласи да ѝ наплатят наследствения дял от баща ѝ на цената на данъчната оценка на къщата.
На голямата сестра и дъщеря, ѝ станало съвършено ясно, че майка ѝ иска да я остави без наследство от нея и целта е била да я замъкне при адвокат, за да подпише, че е съгласна да я остави без наследство от себе си, ако ѝ платят една символична сума за наследената една осма от баща ѝ.
През цялото време нито братът и неговата дъщеря, нито малката сестра или някой друг от семейството са споделили с голямата си сестра за плановете на тяхната майка, за да я попитат тя дали е съгласна да бъде лишена от наследство от майка им, в тяхна полза. А от майка си е разбрала, че те знаят за нейните намерения. Ощетената сестра споделя, че семейството ѝ е действало зад гърба ѝ подобно на ОПГ - организирана престъпна група. Заради преживяното пренебрежение и лукавото поведение от тяхна страна, тя престанала да общува с тях, а те били крайно "възмутени" от нейното несъгласие да я оставят без наследство. Майката на три деца, избрала да има само две занапред.
Въпреки всичко, изхвърлената без никаква причина от семейството дъщеря е заявила на майка си, че от сега нататък ще направи изключение да общува с нея само, ако се наложи да се грижи за нейното здравословно състояние, за да изпълни дълга си на дъщеря. А за брат си, сестра си и семействата им не иска никога вече да чува нищо. Изолираната от семейството си дъщеря споделя, че когато нейния свекър починал, свекървата ѝ е отишла при нея с предложение да ѝ припише всичко наследено, ако ѝ гарантира, че ще я гледа. Егоцентричната свекърва получила светкавичен отговор, а той бил следния: "Утре сутрин ще попитам двамата ти синове и другата ти снаха дали са съгласни, защото почтените хора правят така!". Този неин отговор сложил точка на темата за прехвърляне на каквито и да е имоти, а свекърва ѝ се засрамила. Заради това съм погнусена от всичко, което моето семейство направи с мен, добавя тя.
Опитах се да обясня на майка ми, че ако иска да е справедлива и да остави трите си децата в добри отношения, не трябва да дарява или прави покупко - продажби с никой от нас, докато е жива, поясни ощетената дъщеря, но майка ми не пожела да разбере, че търся справедливо решение. Призовавах я да се държи като майка на три деца, но тя избра да е майка само на две, а аз съм обвинена заради моето несъгласие, тя да се откаже от мен. Като се страхуват от справедливостта на закона, нека Бог въздаде справедливост, каза в заключение тя, като уточни още, че брат ѝ има две дъщери и тази на която майка ѝ дарява къщата си живее при съпруга си в самостоятелен апартамент, другата му дъщеря също е осигурена с жилище. Сестра ми има само една дъщеря, съпругът ѝ има апартамент, сега имат и къщата на селото, ще имат и дома в който съм израснала. Аз имам двама синове и един дом за трима ни. Моля се синовете ми да са живи и здрави и да имат къде да живеят когато се задомят, защото останах рано без съпруг, а е очевидно, че на наследство от моите родители не мога да разчитам, както моите сестра и брат на които майка ми подарява домове, без да имат нужда от това, вместо да ни даде възможност да си разделим всичко по равно, когато му дойде времето. Така завърши разказът си тя.
.png)
