![]() |
| Снимка: БТА |
Близо 29% от хората в България живеят в риск от бедност, а всяко 3-то дете е в такава ситуация. Това заяви председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова, цитирана от БТА, по време на обществена дискусия за бъдещето на социалната подкрепа. Форумът е организиран от ИСС и Министерството на труда и социалната политика и се провежда в Министерския съвет.
На него се обсъждат възможностите за обединяване на разпокъсаното социално законодателство и за промяна на начина, по който се предоставя помощ на хората.Русинова припомни, че през последните повече от 10 години са направени редица промени в социалната система. Отделни закони регламентират подкрепата за хората с увреждания и социалните услуги, а при социалното подпомагане беше въведена и линията на бедност.
Въпреки увеличените средства за социални плащания резултатите според нея показват, че е необходим по-сериозен преглед на системата. "Виждаме обаче, че независимо от значително увеличения ресурс, например по Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ, както и при социалните помощи, които са нараснали значително през последните години, все още всяко 3-то дете в България е в риск от бедност, а близо 29% от хората живеят в риск от бедност", заяви Русинова.
По думите ѝ това поставя въпроса дали е достатъчно само периодично да се увеличават отделни плащания, като семейните помощи за деца или помощите за отопление. Според нея трябва да се търси по-цялостен модел на социална подкрепа.
Целта не трябва да бъде само да се осигурят повече средства, а те да достигат до хората, които действително се нуждаят от тях, и да водят до реална промяна в живота им. Русинова посочи, че социалната система трябва да помага на хората да станат по-самостоятелни и постепенно да намаляват зависимостта си от социална подкрепа, когато това е възможно.
В момента хората могат да получават над 60 различни вида социална подкрепа. Те са разпределени в множество нормативни актове, което създава трудности както за гражданите, така и за институциите.
Русинова посочи, че Министерството на труда и социалната политика е идентифицирало 9 основни закона, свързани със системата, докато представители на Агенцията за социално подпомагане са посочили близо 25 закона, които имат отношение към прилагането на различните мерки.
Честите промени в правилата допълнително усложняват работата на социалните служби и местните власти. Според Русинова понякога дори служителите изпитват затруднения да следят всички изменения и да прилагат правилата правилно. Това се отразява и на хората, които трябва да получат подкрепа, тъй като сложните правила могат да затруднят достъпа им до помощи и услуги.
Затова председателят на ИСС смята, че е време да се обсъди обединяване и кодифициране на законодателството в социалната сфера. Идеята е правилата да станат по-ясни и системата да насочва ресурсите по-ефективно към хората, които имат нужда от тях. Русинова изрази надежда дискусията да доведе до конкретна работа по подобна промяна, която да намери място в бъдеща управленска програма или законодателна инициатива. "Надявам се, че ние, като представители на обединения глас на българското общество чрез организациите, представени в ИСС, ще можем да катализираме тази промяна, което е и основната цел на днешната дискусия", каза тя.

