 |
| Снимка: БТА |
Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва проверки на реалните цени, на които търговските вериги изкупуват продукцията от българските производители. Това съобщи председателят на комисията Мая Манолова по време на форума "Фермери и пазари - конкурентни чрез устойчивост", организиран от Българския фермерски съюз.
По думите ѝ реалистичният поглед върху цените трябва да включва както това, което плаща потребителят, така и сумата, която получава производителят."При проверките, които ще извършим - те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни", заяви Манолова, цитирана от БТА.
Тя посочи данни на Евростат, според които цените на някои основни хранителни продукти в България надхвърлят средните за ЕС - при маслата и мазнините са 142% от средноевропейското ниво, при млечните продукти и яйцата - 126%, а при захарните изделия - 116%. В същото време общото ценово равнище у нас е 93% от средното за ЕС, докато покупателната способност е едва 68%.
Според Манолова през това лято изкупните цени на част от българската продукция са се понижили рязко. Тя даде пример с дините, които са били изкупувани за около 9 евроцента, и с чушките, за които производителите са получавали между 30 и 60 евроцента. В същото време в магазините промоционалните цени на чушките са достигали 1,50 евро. По думите й търговските вериги са разчитали и на евтин внос - например домати от Албания, моркови от Турция и картофи от Египет.
По повод инициативата "Кошница с грижа" председателят на КЗП заяви, че досегашният опит показва, че проблемите с цените не могат да бъдат решени само чрез доброволни споразумения с търговските вериги. Тя посочи, че основният ѝ ангажимент начело на КЗП е да работи за по-ниски цени за потребителите, но без това да става за сметка на българските производители. "Моят ангажимент е понижаването на цените, защото справедливата стойност, изобщо очакването на българите не е просто да спрат да растат цените, а тези, които са с надценки от 80, 100 на процента да бъдат около справедливата стойност", каза Манолова.
Сред предложенията ѝ за промени е прецизиране на методиката за определяне на "справедливата стойност". Според нея сегашният подход не отчита достатъчно себестойността на продукта и използва като база за цените на едро тържищните цени, вместо реалните цени, на които търговските вериги купуват стоката. "Това, което липсва в тази методика за справедливата стойност, е всъщност първата цена - себестойността на продукта", коментира председателят на КЗП.
Комисията настоява и за законодателна промяна, която да позволи налагането на санкции при системни или сериозни отклонения от определената справедлива стойност. "В случаите, в които се установи сериозно отклонение, трайно отклонение от справедливата стойност, КЗП, която следва да прави проверки, тези проверки да завършват със санкции", заяви Манолова.
Заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров съобщи, че в Министерството се създава нова дирекция, която ще събира информация за количествата, цените и качеството на земеделската продукция както на българския, така и на външните пазари. Целта е фермерите да получават по-добра информация за пазара и да намират по-лесно реализация за продукцията си. Министерството води и разговори с търговските вериги за по-голяма прозрачност по цялата верига - от полето до крайния потребител. Палигоров подчерта, че държавата няма да определя пазарните цени, а ще изисква прозрачност и проследимост.
Той съобщи още, че Министерството на земеделието и храните, Агенция "Митници" и НАП са провели съвместни срещи заради вноса на плодове и зеленчуци от трети страни, включително Турция и държави от Западните Балкани. По думите му са установени случаи, при които камиони преминават границата с фактури за стоки на силно занижени стойности, а след това продукцията се препродава на значително по-високи цени.
Затова е въведено облагане на стоката при влизането ѝ в страната не според посочената във фактурата цена, а спрямо средните реално отчетени цени. "Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена", каза Палигоров.
Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов, който беше модератор на форума, посочи, че земеделските производители са изправени пред растящи разходи и все по-силна конкуренция.
По думите му само производството на качествена суровина не е достатъчно, ако фермерите не участват и в следващите етапи - съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби. В противен случай голяма част от добавената стойност остава извън стопанствата. Стоянов подчерта необходимостта от партньорства между производители, които да им дадат по-силна позиция при договарянето и по-голям дял от стойността на крайния продукт. Според него България има възможност да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това продължава да разчита на внос. Затова според него трябва да се работи първо за по-добро снабдяване на вътрешния пазар - чрез планиране на производството, гарантиране на постоянни количества и качество и по-тясна връзка между фермери, преработватели, търговци и местни пазари. Като пример той посочи инициативата "Нашето родно" и фермерските събития, организирани в различни градове.
Генералният секретар на Копа-Коджека Ели Цифору заяви във видеообръщение, че един от основните проблеми в сектора е слабата преговорна позиция на производителите и неравномерното разпределение на стойността и рисковете по веригата. Според нея обединяването на фермерите в организации и кооперативи може да помогне за окрупняване на продукцията, намаляване на разходите и по-равнопоставени преговори. Цифору подчерта и необходимостта от достатъчно финансиране за Общата селскостопанска политика, за да могат европейските фермери да инвестират в устойчивост и нови технологии.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов определи като основен структурен проблем на българското земеделие слабата пазарна инфраструктура. Според него ситуацията се усложнява от големия дял на сивата икономика и от недостатъчно ефективната система за контрол.
По думите му действащият Закон за административните нарушения и наказания е създаден за обществени отношения отпреди десетилетия и поставя контрола пред сериозни административни затруднения.
