
Раждането на дете дава на родителите една възможност, която не може да бъде повторена по-късно - да бъдат събрани и съхранени стволови клетки от пъпната кръв и биологичен материал от пъпната връв.
В момента на раждането пъпната връв обикновено изпълнява последната си биологична роля. Но кръвтa в нея съдържа хемопоетични стволови клетки, които имат способността да възстановяват кръвотворната и имунната система, и вече десетилетия намират приложение в трансплантационната медицина.
Именно затова за много родители съхранението им в семейна биобанка е решение с дългосрочен хоризонт: материалът се събира при раждането, обработва се, изследва се и се криосъхранява, за да остане на разположение на семейството, ако в бъдеще възникне медицинска необходимост.
От "съхранена проба" до реална медицинска възможност
Големият въпрос за родителите обаче е какво се случва след съхранението. Как една проба, която години наред се намира в криохранилище, достига до болница, когато бъде поискана от лекуващия екип?
Именно тази страна на семейното банкиране на стволови клетки ще постави във фокуса си нова инициатива на Future Health Biobank. Компанията планира периодично да информира своите клиенти за успешно освободени проби и тяхното предоставяне за медицинско приложение. Най-голямата тъканна банка у нас разполага с 3 лаборатории във Великобритания, една в Швейцария , една е САЩ и една в Дубай.
Първоначално информацията ще обхваща освобождаванията от лабораториите на компанията във Великобритания. Това е важна стъпка, защото показва практическата страна на съхранението - не само колко проби се намират в криогенните резервоари, а какво се случва, когато конкретна проба действително бъде поискана за пациент.
Какво казва американската здравна администрация HRSA
Значението на пъпната кръв като източник на кръвотворни стволови клетки е признато и от американската Health Resources and Services Administration (HRSA) - федерална агенция към U.S. Department of Health and Human Services. HRSA посочва, че кръвта, останала в пъпната връв и плацентата след раждането, съдържа кръвотворни клетки, които могат да бъдат използвани при трансплантация за пациенти с определени заболявания, включително някои левкемии, лимфоми и наследствени метаболитни и имунни нарушения.
HRSA представя пред бъдещите родители различни възможности: даряване на пъпна кръв в обществена банка, съхранение в частна семейна банка, както и целево запазване за член на семейството, който вече има медицинска необходимост. При частното семейно банкиране пробата се съхранява за семейството.
Американската агенция обръща специално внимание и на случаите, когато биологичен брат или сестра вече има заболяване, при което може да бъде необходима трансплантация. При такива обстоятелства пъпната кръв на новороденото може да бъде запазена с конкретна медицинска цел за член на семейството.
В съобщението се посочва също, че събирането се извършва след раждането от кръвта, останала в пъпната връв - не чрез вземане на кръв от новороденото.
Защо семейното съхранение има своята стойност
Основното предимство на частната семейна банка е, че съхраненият материал е предназначен за конкретното семейство.
При възникване на медицинска необходимост семейството вече разполага със съхранена проба, чиито характеристики са документирани при обработката. Дали тя е подходяща за конкретното лечение, се определя от лекуващия и трансплантационния екип според заболяването, клетъчния състав, необходимата доза и, когато пробата е предназначена за друг член на семейството, тъканната съвместимост.
При алогенна трансплантация съвместимостта е ключова. Според HRSA всеки брат или сестра от едни и същи биологични родители има приблизително 1 към 4 вероятност да бъде пълно HLA съвпадение.
Особено значение може да има съхранението, когато в семейството вече има дете със заболяване, при което трансплантацията е терапевтична възможност. В такива ситуации наличието на съхранена пъпна кръв от брат или сестра може да бъде важен ресурс, ако медицинският екип установи необходимата съвместимост и подходящи характеристики на пробата.
Клетки, които могат да бъдат запазени само при раждането
Пъпната кръв може да бъде събрана само около момента на раждането. След като този момент отмине, същият биологичен материал не може да бъде взет години по-късно.
Самото вземане се извършва след раждането от пъпната връв и плацентата. След това пробата преминава през лабораторна обработка, оценка и криосъхранение.
Така едно решение, взето около раждането, може да запази клетъчен ресурс за семейството години напред.
Когато съхранението има реално продължение
Пъпната кръв е утвърден източник на хемопоетични стволови клетки. Трансплантации с пъпна кръв се извършват от десетилетия при определени заболявания на кръвта, имунната система и наследствени заболявания.
Историята на най-голямата, представена в България, компания включва реални освобождавания на съхранявани семейни проби. Съобщават се за над 3000 освободени проби човешки тъкани към болници, клинични изпитвания и изследователски програми.
Именно реално освободените проби са един от практическите показатели, които семействата могат да разглеждат при избора на биобанка. Значение има не само къде ще бъде съхранен материалът, а и дали организацията разполага с процедури и опит той да бъде идентифициран, подготвен, освободен и доставен до лечебно заведение, когато това се наложи.
Какво трябва да гледат родителите при избора на биобанка
Цената и срокът за съхранение са само част от решението. Съществено значение имат лабораторните стандарти, акредитациите, начинът на обработка и проследяване на пробите, условията за дългосрочно съхранение и опитът с реално освобождаване на материал.
Компанията посочва, че групата е обработвала и съхранявала проби за над 1 000 000 семейства в лабораториите им. Британската лаборатория на компанията е лицензирана от Human Tissue Authority и притежава AABB акредитация; Посочват се също MHRA разрешение, ISO 9001 сертификация и други британски и швейцарски разрешителни за дейностите си.
При необходимост от използване на съхранена проба се работи с медицинския екип на семейството за организиране на освобождаването и доставката до съответния трансплантационен център.
Повече прозрачност за семействата
Новият информационен бюлетин на компанията има за цел да направи именно тази част от процеса по-видима, а именно, как една проба преминава от дългосрочно криосъхранение към реално медицинско приложение.
За бъдещите родители това добавя още един критерий към избора на биобанка: не само как се съхранява пробата днес, а какъв практически опит има организацията, ако тя бъде необходима след години.
Съхранението е решение за възможност
Никой не може предварително да гарантира, че дадено дете или негов близък някога ще се нуждае от съхранените клетки. Не може да бъде гарантирано и че конкретната проба ще бъде подходяща за всяко бъдещо заболяване.
Смисълът на семейното съхранение е да не бъде изгубена възможността клетките, налични при раждането, да бъдат запазени за семейството.
Ако никога не потрябват, това е най-добрият сценарий. Но ако години по-късно възникне медицинска необходимост и трансплантационният екип прецени, че съхранената проба е подходяща, тя вече е налична, идентифицирана и може да започне пътя си от криохранилището към лечебното заведение.
И точно този момент превръща семейното банкиране от решение за бъдещето в реална медицинска възможност, запазена още при раждането.
