 |
| Снимка: Istock photo/getty images |
Асоциацията на банките в България (АББ) не подкрепя предложението за допълнително облагане на банковия сектор с 33% върху определена част от печалбата. Според банковата асоциация няма достатъчно основания да се говори за "свръхпечалба", а мярката може да ограничи възможностите на банките да кредитират бизнеса и домакинствата, се посочва в позиция на организацията.
Основното възражение на АББ е свързано с начина, по който се определя допълнителната печалба. Според асоциацията сравняването на номиналната печалба със средна стойност за периода 2020-2025 г. само по себе си не доказва наличие на извънредна печалба.
Банките посочват, че за оценката трябва да се вземат предвид фактори като увеличаването на бизнеса и капитала, поетият риск, инвестициите и повишаването на ефективността. Печалбата е краен резултат и едва след нейното реализиране може да се преценява дали тя се отклонява от обичайните нива и по какви причини.
Според АББ особено проблематичен е изборът на 2020-2025 г. като референтен период. В него попадат пандемичните 2020 и 2021 г., когато икономическата активност беше силно ограничена, както и 2022 г., когато банковият сектор понесе значителни обезценки на държавни ценни книжа.
През 2020 г. печалбата на банките е спаднала с 51% спрямо 2019 г., а през 2021 г. е намаляла с още 14,6%. Според АББ включването на тези години в базата за сравнение изкуствено я понижава и превръща последвалото възстановяване на банковите резултати в привидна "свръхпечалба".
Асоциацията посочва още, че през пандемията банките не са получили компенсации за влошените си резултати. Напротив, те са участвали в частен мораториум върху плащанията по кредити и са работили при засилен регулаторен контрол, като целта е била да се запазят капиталовите буфери и устойчивостта на системата.
В същото време номиналната печалба преди данъци на банковия сектор е нараснала от 0,94 млрд. евро през 2019 г. до 2,15 млрд. евро през 2025 г. За същия период активите на банките почти са се удвоили - от 58,39 млрд. до 116,08 млрд. евро, или с 98,8%.
АББ обръща внимание и на инфлацията. По думите на асоциацията сравнението само на номиналните печалби без отчитане на промяната в ценовото равнище преувеличава реалния ръст на финансовия резултат. За периода ценовото равнище се е повишило с 41,6%.
От асоциацията подчертават и че по-големият баланс означава по-голяма нужда от капитал, повече обслужвани клиенти и по-голям обем от поети задължения и рискове. Затова според тях по-високата номинална печалба сама по себе си не е достатъчно основание тя да бъде определена като необоснована или извънредна.
Според АББ допълнителното облагане създава риск банките да имат по-малък ресурс за кредитиране. Това може да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите и в крайна сметка да се отрази върху икономическия растеж.
Асоциацията посочва, че конкуренцията в България поддържа ниски лихви по кредитите. По данни, цитирани от АББ, ипотечните кредити у нас са сред най-достъпните в Европа, а лихвените проценти са останали ниски въпреки промяната в европейския лихвен цикъл.
Конкуренцията се отразява и върху таксите. Според изчисления на АББ по данни на БНБ нелихвеният доход, в който влизат и приходите от такси, представлява 19,5% от общия доход на банковата система в България. За еврозоната средният дял е 28,6% по данни на Европейския банков орган.
Банковата асоциация поставя под въпрос и съответствието на предложената мярка с принципите на равнопоставеност и правна сигурност.
Според АББ не е достатъчно обосновано защо допълнителният данък трябва да обхваща банки, супермаркети, телекомуникационни оператори и застрахователи, но да не се прилага към производствени компании със сходен ръст на печалбата.
От асоциацията посочват, че при сходен финансов резултат едни предприятия ще бъдат натоварени с допълнителен данък, а други няма да попаднат в обхвата му. Според АББ това поставя въпроси за равнопоставеността на данъчните субекти и неутралността на данъчната система.
Асоциацията прави паралел с временната солидарна вноска, въведена от ЕС през 2022 г. заради енергийната криза. Според АББ обаче настоящото предложение се прилага извън конкретна извънредна ситуация и без да е посочено пазарно изкривяване или друго обективно икономическо обстоятелство, което да обосновава подобно облагане.
АББ посочва още, че предложението на практика ще доведе до трети данък върху печалбата на банките - след общия корпоративен данък от 10% и допълнителния глобален данък от 5% ще се приложи и ставката от 33% по новата мярка.
Според асоциацията е необходимо да има подробна оценка на въздействието върху кредитирането, капиталовата устойчивост, инвестициите, заетостта, държавното финансиране и общата данъчна тежест. От АББ настояват да бъде отчетен и потенциалният ефект върху държавния дълг.
Към 31 юли 2026 г. дълговите ценни книжа в балансите на банките са 22,6 млрд. евро, или 18,8% от активите. Според АББ банките са важен купувач на български държавни ценни книжа и ограничаването на финансовия им капацитет може да се отрази и върху бъдещото финансиране на държавата.
Асоциацията посочва и възможни последици за инвестициите и заетостта. В банковия сектор са заети над 25 хил. души, а към края на юни 2026 г. средната заплата във финансовия и застрахователния сектор е 2 065 евро при средно 1 421 евро за страната.
Според АББ по-малко предвидимата данъчна среда може да повлияе върху решенията за инвестиции и върху разпределението на капитала в международните банкови групи. Като потенциални засегнати области асоциацията посочва инвестициите в технологична инфраструктура, дигитализацията и квалификацията на служителите.
В становището си АББ се позовава и на позиции на европейски институции относно извънредното облагане. Според асоциацията Европейската централна банка е предупреждавала, че подобни данъци могат да затруднят натрупването на капиталови буфери, което от своя страна може да ограничи кредитирането или да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите.
АББ посочва, че според нея краткосрочният бюджетен приход от допълнителния данък трябва да бъде съпоставен с възможните дългосрочни ефекти - по-ограничено кредитиране, по-висока цена на финансирането, по-ниска инвестиционна активност и евентуално по-високи разходи за обслужване на държавния дълг.
От асоциацията настояват предложението да бъде подкрепено с проверима обосновка за избора на секторите, данъчната основа, ставката и референтния период, както и с цялостна оценка на икономическите му последици.