 |
| Снимка: iStock by Getty Images |
Увеличаването на стойността на ваучерите за храна ще доведе директно до по-високи цени в магазините. Това заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов пред Нова тв. По думите му разходите за обработка на ваучерите са по-високи за търговците в сравнение с плащанията в брой или с банкови карти и това в крайна сметка се отразява на цените.
"Ето ви поредния алогизъм за мене лично в тези мерки, които бяха пуснати като пакет: увеличаването два пъти стойността на ваучерите директно води до по-високи цени, автоматично", каза Вълканов.
Той посочи, че при плащане с ваучер за храна търговците плащат 3 различни вида такси. Затова според него ваучерите са най-скъпият за магазина начин за плащане на хранителни продукти. "В момента ваучерите за храна са най-скъпият инструмент за покупка на храна в магазините. Ако има 3 начина да си платите - с кеш в брой, с банкова карта и с ваучери за храна - за търговеца излиза най-скъпо да обработи точно ваучера за храна, тъй като при него има 3 различни вида такси", обясни той.
Вълканов определи като нелепа идеята за облагане на търговските вериги с 33% данък върху свръхпечалбата. Според него държавата сравнява абсолютни стойности на печалбата, вместо да отчита каква е печалбата като процент от приходите. По думите му нормата на печалба в търговията на дребно през последните години намалява. Той даде пример с компания, чиято средна печалба през базовия период е била 100 млн. евро, а през 2027 г. достига 150 млн. евро. Според него по-високата сума не означава автоматично свръхпечалба, ако е резултат от инвестиции, откриване на нови магазини и създаване на работни места.
"Ако тези 150 млн. са продукт на вашата инвестиция в българската икономика, създали сте нови магазини и нови работни места, това държавата не го отчита и всъщност ще обложи с извънреден данък изрядния данъкоплатец, който е инвестирал в българската икономика и е създал работни места", каза Вълканов. Той посочи, че 9 от всеки 10 евро в модерната търговия се реинвестират обратно в България. По думите му през 2024 г. в сектора са създадени 20 000 нови работни места спрямо 2020 г.
Вълканов определи предлаганото облагане като извънреден данък, а не като данък върху свръхпечалбата. Според него потенциалните приходи от търговските вериги ще бъдат незначителни на фона на недостига в държавния бюджет. "Това е лош сигнал за инвеститорите и коректните данъкоплатци", каза той. По думите му мярката засяга компании, които разширяват бизнеса си и инвестират в страната. Вълканов отказа да посочи конкретна компания, която според него е в основата на предложението, но заяви, че става дума за бързо развиващ се бизнес.
Затова, според него при обсъждането на данъка върху свръхпечалбата трябва да се обърне внимание и на операторите на ваучери за храна. По думите му увеличаването на стойността на ваучерите означава значително повече бизнес за тези компании. "Ако финансовият министър си направи труда да провери печалбите при ваучер операторите - тия, на които сега ще им се даде 2 пъти повече бизнес - оттам може би може да вземе по-голям данък свръхпечалба, отколкото търговията на дребно", каза Вълканов.
Той определи като пример за свръхпечалба ситуацията, при която държавата увеличава значително обема на бизнеса на определена група компании, без да поставя ограничения върху разходите им. "Когато държавата ти подарява един бизнес, както в случая са ваучерите за храна, и сега ще го удвои... Ето това е примерът за свръхпечалба: на вас ви падат едни пари отгоре. На търговеца никакви пари не са му паднали отгоре, защото той купува и продава с минимална разлика", заяви той.
