 |
| Снимка: Бисер Тодоров/БТА |
За всеки в Европа, който досега е смятал климатичните промени за проблем на бъдещите поколения, екстремните горещини през това лято показаха, че техните скъпи и променящи начина на живот икономически последици вече са реалност.
Рекордните жеги и сушата това лято - явления, които според учените се засилват от глобалното затопляне - нанесоха сериозни щети на производството на електроенергия, корабоплаването и системите за обществено здраве. Сезонът на горските пожари същевременно е на път да се превърне в най-тежкия, регистриран досега в Европа.
Икономическият удар върху региона вече може да се измерва в стотици милиарди евро, според оценки на икономисти и учени. Предупреждението им обаче е още по-тревожно - това вероятно е само началото, тъй като разходите от климатичните промени могат да нарастват дори по-бързо от температурите.
Климатът в Европа се променя по-бързо, отколкото на който и да е друг континент. Последиците вече оказват натиск върху публичните финанси, предизвикват резки колебания в инфлацията, променят туристическата карта на континента и принуждават Европейския съюз да преосмисли начина, по който произвежда енергия и транспортира стоки.
"Това, което прави 2026 г. особено тревожна от икономическа гледна точка, е наличието на множество епизоди на екстремни климатични явления", казва Сериш Усман, икономист от Университета в Манхайм.
Рекордни икономически щети от горещините
Температурите достигнаха рекордни стойности през юни и юли, а икономистите очакват щетите през тази година да надминат всички досегашни нива.
Трафикът по Рейн и Дунав - две от ключовите транспортни артерии за европейската икономика - е силно ограничен заради ниските нива на водата. Повече от половин дузина ядрени реактори са спрели работа или са намалили производството заради проблеми с охлаждането.
Земеделието също усеща последствията. Прогнозите за добивите са понижени, а при по-късно прибираните култури като царевицата и слънчогледа още през юли са отчетени загуби от 6-7%.
Екстремните температури намаляват и производителността на труда и вече са причинили десетки хиляди смъртни случаи. Само Германия отчита над 10 000 смъртни случая, свързани с горещините.
Паралелно с това разходите за справяне с извънредните ситуации - от борбата с пожарите до ограниченията върху потреблението на електроенергия - оказват допълнителен натиск върху държавните бюджети.
ING изчислява, че прекъсванията на корабоплаването по Рейн могат да намалят германския БВП с 0,3 процентни пункта през тази година. Унгарската MBH Bank оценява загубата за икономиката на страната на 0,1 процентен пункт от БВП за всяка седмица, през която най-голямата ѝ атомна електроцентрала не работи.
Германският застраховател Allianz от своя страна изчислява, че само двуседмичната гореща вълна през юни ще намали европейския БВП с около 0,3 процентни пункта. Още по-сериозна е дългосрочната прогноза: климатичните промени могат да отнемат 5-7% от растежа до 2030 г. в най-силно изложените икономики като Испания, Франция и Италия. "Общата сметка за тази година ще бъде много по-голяма", казва икономистът от Allianz Хазем Кришен. Според него тази оценка дори не включва пожарите, сушата, различните наводнения или очаквания Ел Ниньо. При очакван растеж на еврозоната от едва около 1% през тази година, подобен климатичен удар придобива особено голямо значение.
И проблемът не приключва с края на горещото лято. Според Усман пълният размер на икономическите щети може да стане видим едва през следващите години. "Бихме очаквали щетите да са най-големи през годината, в която се случва екстремното явление, а след това да отслабнат, но установяваме обратното", казва тя. "Икономическият ефект се увеличава през следващите години, защото екстремното време задейства верига от бавни икономически последствия."
Южна Европа - между по-слаб туризъм и по-висока инфлация
Южна Европа може да понесе най-тежкия удар, тъй като именно там температурните аномалии са най-силни. Последствията могат да включват по-ниски приходи от туризъм, по-слаби земеделски добиви и засилване на миграцията към по-хладни региони.
"Можете ли да си представите туристи, които обикалят Южна Италия или Испания при 45 градуса? Аз не мога. Затова смятам, че характерът на туризма ще се промени", казва икономистът на ING Карстен Бжески.
Според него южните държави могат да привличат повече туристи през останалите сезони, но традиционният летен пик вероятно постепенно ще отслабва, докато част от туристите се насочват към по-хладните северни дестинации.
Това би означавало структурна промяна за туристическия сектор на страни като Испания, Италия и Гърция - не непременно изчезване на туристическото търсене, а преместването му към пролетта и есента и към други европейски региони.
Другият голям риск е хранителната инфлация
Екстремните климатични условия повишават цените на земеделската продукция, като ефектът е по-силен именно в по-топлите държави. Това може да усложни задачата на Европейската централна банка да задържи инфлацията около целевото равнище.
Според изчисления на Максимилиан Коц от Barcelona Supercomputing Center екстремните горещини през 2022 г. са увеличили инфлацията в еврозоната с около 0,34 процентни пункта чрез по-високите цени на храните, като Южна Европа е понесла непропорционално голяма част от удара.
Ниските нива на реките създават и допълнителен инфлационен канал - затрудненията при транспортирането на горива увеличават логистичните разходи и могат да задълбочат разликите в цените между отделните европейски региони.
Климатичният натиск върху бюджетите може да се превърне и в проблем за ЕЦБ
"Фискалните последици се стоварват най-тежко върху икономиките, които имат най-малка възможност да ги понесат", предупреждава Allianz.
Според оценките на компанията годишните данъчни приходи могат да намалеят заради загубеното икономическо производство с до 1,8% във Франция и с около 1,3% в Италия и Испания.
Причината е, че при прогресивните данъчни системи приходите в бюджета могат да намаляват по-бързо от самото икономическо производство.
Същевременно печалбите на бизнеса и маржовете се свиват, което ограничава инвестициите и допълнително усилва икономическите загуби.
Разходната страна на бюджетите обаче върви в обратната посока - нагоре. Правителствата трябва едновременно да финансират реакцията при извънредни ситуации и да инвестират в по-устойчива инфраструктура, енергийни системи и транспортни маршрути.
"Основният проблем е, че страните все още разчитат прекалено много на реакция ad hoc при извънредни ситуации, която е едновременно скъпа и често доста неефективна", казва Хедър Грабе, старши сътрудник в аналитичния център Bruegel.
Но увеличаването на държавните разходи също крие риск. Дълговите равнища вече са високи, особено във Франция и Италия, а европейските правителства едновременно трябва да финансират отбраната и зеления енергиен преход.
Така климатичният риск постепенно може да се превърне и в риск за пазарите на държавен дълг.
При внезапна разпродажба на облигации и рязко покачване на доходността натискът може в крайна сметка да достигне и до ЕЦБ, която през последното десетилетие изкупи държавни облигации за трилиони евро, за да задържи разходите по финансирането ниски в период, когато инфлацията беше твърде слаба.
"При толкова дълъг списък от необходимите разходи тенденцията ще бъде към по-висок държавен дълг", казва Бжески. "Това впоследствие ще означава натиск върху ЕЦБ да се намеси и да предприеме нови количествени облекчения, ако има внезапна разпродажба на облигационните пазари."
Какво означава това за пазарите?
Климатичните промени все по-трудно могат да бъдат разглеждани от инвеститорите единствено като дългосрочен ESG риск. Екстремните метеорологични явления вече се превръщат в непосредствен макроикономически фактор, който влияе едновременно върху растежа, инфлацията, корпоративните печалби, държавните бюджети и паричната политика.
За европейските акции ефектът вероятно ще бъде силно секторен. Най-уязвими са компаниите с висока зависимост от транспортната инфраструктура, земеделието, традиционния летен туризъм и енергоемкото производство. Натискът върху разходите и прекъсванията във веригите за доставки могат да ограничат маржовете и да доведат до по-предпазливи корпоративни прогнози.
От другата страна могат да се окажат компаниите, свързани с енергийна ефективност, възобновяеми източници, електропреносна инфраструктура, управление на водите, охлаждащи технологии и адаптация към климатичните промени, тъй като необходимостта от инвестиции в тези области става все по-неотложна.
За облигационните пазари картината е по-сложна. По-слабият растеж по принцип подкрепя очакванията за по-ниски лихви, но увеличаващите се бюджетни дефицити и необходимостта от нов държавен дълг могат да окажат обратен натиск върху доходността, особено в по-задлъжнелите икономики.
За ЕЦБ възниква неприятна комбинация: климатичните шокове могат едновременно да забавят икономиката и да поддържат цените на храните и енергията високи. Това наподобява стагфлационен натиск и прави решенията за лихвените проценти значително по-трудни.
Еврото също може да усети последствията, ако климатичните щети започнат осезаемо да влошават перспективите за растежа на еврозоната и увеличат различията между финансовото състояние на северните и южните държави.
Изводите
Лятото на 2026 г. показва, че климатичният риск вече не е абстрактна заплаха за следващите десетилетия. Той се превръща в част от ежедневното ценообразуване на икономическия риск в Европа.
За инвеститорите ключовият въпрос постепенно се измества от "Колко ще струва зеленият преход?" към "Колко ще струва липсата на достатъчно бърза адаптация?"
А ако екстремните лета се превърнат в новото нормално, климатът може да се нареди трайно до инфлацията, лихвените проценти и геополитиката сред основните фактори, които определят посоката на европейските пазари.
