Цената на петрола сорт "Брент" е спаднала с близо 18% спрямо достигнатия през юни връх, но това понижение все още не се пренася на българския пазар на горива. Напротив - дизелът у нас е поскъпнал с почти толкова само за месец, а разликата между цените на дизела и бензина вече достига около 24 евроцента.
За причините за разминаването между борсовата цена на суровината и тази на колонката, както и за перспективите пред цените на горивата пред bTV коментира Димитър Хаджидимитров, заместник-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
Според Хаджидимитров основният проблем в момента не е толкова цената на суровия петрол, колкото ограничената наличност на определени сортове, за които рафинериите са проектирани.
"Проблемът в момента не е в цената на нефта. Проблемът е в определените сортове нефт, които трябва да преработват рафиниращите компании", обясни той.
По думите му голяма част от рафинериите са изградени с технологии, оптимизирани за конкретни видове суров петрол. Когато тези сортове не могат да бъдат доставени, производителите трябва да преминат към алтернативна суровина, която често е по-скъпа. Така по-ниската борсова цена на петрола не означава автоматично по-ниска себестойност на крайния продукт.
Това се отнася и за българската рафинерия, която по думите му първоначално е била проектирана основно за преработка на руския сорт "Уралс". След промяната на условията за доставка в момента се използват различни сортове петрол, чиито цени са по-високи. "В момента преработваме пет-шест други вида нефт, които са доста по-скъпи и като цяло цената на готовия продукт е по-висока", каза Хаджидимитров.
Допълнителен натиск върху цените оказва и свиването на рафинерийния капацитет в Европа. Според експерта през последните пет години на континента са затворени около 20 рафинерии.
Това означава, че Европа разполага с по-малък капацитет за производство на готови горива и съответно е принудена да компенсира недостига с внос. Така цените на бензина и дизела все повече зависят не само от стойността на петрола, но и от международните котировки на готовите петролни продукти. "Не си обезпечихме достатъчно нуждите от готови продукти, които са ни необходими в Европа. Оттам, естествено, пазарът реагира и когато има такива проблеми, цената на готовите продукти отива в космоса", коментира той.
По думите му в момента европейските потребители плащат значително повече за готовите горива в сравнение с други големи пазари.
Разминаването между цените на дизела и бензина има значение за България и заради структурата на вътрешното потребление. Дизеловото гориво заема преобладаващ дял от пазара.
"70% е дизеловото гориво, около 20% са бензините и около 8% е авиационното гориво, което рафинериите дават на свободния пазар", посочи Хаджидимитров.
Той отбелязва, че търсенето на дизел, както и на авиационно гориво, остава високо, особено през летния сезон. Това допълнително подкрепя цените на двата продукта и ограничава възможността поевтиняването на суровия петрол бързо да се усети от потребителите.
Според Хаджидимитров по-съществен обрат на пазара може да настъпи при трайно успокояване на геополитическата обстановка, прекратяване на военните действия и нормализиране на транспортните разходи. "Ще се обърне, когато спрат бойните действия и се нормализира ситуацията, когато имаме налични транспортни средства и когато транспортът е по-евтин. Тогава и политическият риск стане по-нисък", обясни той.
В по-кратък хоризонт обаче експертът допуска известно намаление на цените. По думите му средната цена на дизела, която в момента е около 1,88 лв. за литър, може да спадне под 1,85 лв., а при запазване на спокойната ситуация - дори до около 1,84 лв. до края на седмицата.
При по-трайно нормализиране на геополитическата обстановка през есента Хаджидимитров допуска и по-сериозно връщане на цените назад. Според прогнозата му тогава е възможно дизелът да се доближи до равнищата от началото на лятото, когато за кратко е достигал около 1,50 лв. за литър.
Така движението на цените на колонката в България се оказва резултат не само от котировките на "Брент", а от цяла верига фактори - вида и цената на използвания петрол, свободния рафинерен капацитет в Европа, цените на готовите горива на международните пазари, транспортните разходи, геополитическия риск и сезонното търсене.
