"Решението за отлагане въвеждането на еврото у нас беше донякъде очаквано, защото беше ясно, че не изпълняваме инфлационния критерий, и то доста сериозно – общо взето с 3-% протцентни пункта. Като добавим и към това, че не бяха гласувани някои закони, по-скоро изглежда логично това, което се случи“, каза в интервю за Радио Пловдив старшият икономист в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
Той подчерта, че не е задължително това решение да доведе до сериозни негативни ефекти, но е важна ориентацията на България за приемане на еврото в обозрими срокове.
„Ако това е така, би трябвало да няма много сериозен отзвук, в това число и сред чужди инвеститори. Но ако в някакъв момент се откажем официално от приемането на еврото, или го отложим за след много години, това би вече дало много по-различен сигнал. Разбира се, когато от България излиза новина, че след като не влязохме в Шенген, за пореден път нямаме правителство и сега отлагаме влизането в еврозоната, това е сигнал за несигурност и няма как да бъде оценено положително от външни партньори. Най-вероятно ще има бележка в кредитния ни рейтинг, че това създава рискове“, каза Ганев.
Според икономиста, ако след изборите на 2 април, се забави съставянето на редовно правителство, това ще се отрази със забавянето на основни процеси.
„Освен законите, свързани с еврозоната, ние трябва да примем бюджет. Ние все още нямаме бюджет. Служебният министър каза, че ще внесе такъв в първите дни, но там стоят въпросите, свързани с това – как ще бъде приет от парламента, кое мнозинство ще го гласува и колко ще бъде дефицитът. Има много отворени въпроси, които могат да бъдат решени от един редовен кабинет. Ако такъв за пореден път няма, много трудно можем да очакваме дългосрочни цели, каквато е еврозоната“, обясни Петър Ганев.
