Достигането на глобално затопляне от 1,5C вече е почти неизбежно и ще го достигнем някъде около 2035 г., независимо какво правим.
Това е заключението на последните климатични прогнози, които сочат, че дори да постигнем нулеви нетни емисии в рамките на следващите 30 години, ще се задържим с поне това ниво на затопляне до около 2070 г.
"Да се задържим под 1,5C глобално затопляне в момента е неправдоподобно", казва Йохем Мароцке от Института по метеорология "Макс Планк" в Хамбург, Германия.
Изчисленията, които са публикувани в списание Weather и се основават на данни от последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), показват бъдещото глобално затопляне спрямо средната температура за периода 1850-1900 г.
Започвайки от 2010 г., когато 20-годишната средна глобална температура (2001-20 г.) е била с 0,99 °C по-висока от базовата, прогнозите сочат, че светът може да стане с между 1,4 °C и 4,4 °C по-горещ до 2090 г., в зависимост от това кой сценарий за емисиите следваме.
Ако емисиите се запазят на сегашното си високо ниво, можем да очакваме до средата на века да достигнем 2C над прединдустриалните нива.
Но ако емисиите бъдат ограничени бързо и достигнат нулева стойност до 2070 г. - сценарият с ниски емисии - тогава можем да бъдем достатъчно сигурни, че ще избегнем затопляне с 2C.
Въпреки това, нарастващите емисии на парникови газове през последните десетилетия означават, че сме "заложили" поне 0,5C затопляне между 2010 и 2045 г., дори ако се постараем да намалим емисиите възможно най-бързо.
Все още има малък шанс да избегнем затопляне от 1,5 °C, но това може да се случи само ако следваме сценария за много ниски емисии - при който емисиите на въглероден диоксид ще намалеят до нула в рамките на 30 години - и климатичната система работи в наша полза.
"Чувствителността към въглеродния диоксид и затоплянето в резултат на историческите емисии би трябвало да е в долната част на диапазона на несигурност", казва Мароцке.
И докато спирането на емисиите на въглероден диоксид ще ни позволи да стабилизираме глобалните температури, ще трябва да спрем всички емисии на парникови газове, ако искаме да предизвикаме спад на глобалната температура. "Някои емисии, като например метан от селското стопанство, са много по-трудни за намаляване", казва съавторът Крис Джоунс от Центъра Хадли на метеорологичната служба в Ексетър, Великобритания.
Въздействието на глобалното затопляне вече се усеща под формата на по-интензивни и чести екстремни метеорологични явления. От горещата вълна в Антарктида през последните седмици до катастрофалните наводнения в Европа през юли миналата година, изследователите са все по-уверени, че много от наблюдаваните екстремни метеорологични явления могат да се припишат на човешките емисии на парникови газове.
Приемането на факта, че предстои по-голямо затопляне и следователно още по-интензивни и чести екстремни метеорологични явления, прави мерките за смекчаване на последиците по-важни от всякога. "Рискът от екстремни метеорологични условия се увеличава значително за общностите, които не могат да се защитят поради бедност", казва Мароцке. Това важи с особена сила за ниско разположените държави, които ще трябва да се справят с последиците от повишаването на морското равнище в продължение на векове поради забавената реакция на океана на глобалното затопляне.
Някои региони, като Германия, вече са преживели дългосрочно затопляне с повече от 1,5 С, а през следващите години вероятността всяка отделна година да премине границата от 1,5 С ще става все по-голяма.
"Последните прогнози показват 40% вероятност за временно надвишаване на 1,5C през следващите пет години", казва Дъг Смит от Метеорологичната служба.
Но не всичко е загубено. "Със сигурност има пътища, по които ще бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение, ако правителствата решат да ги преследват активно", казва Джоунс. Той подчертава, че затоплянето с 1,5 и 2 градуса по Целзий не е праг, отвъд който светът свършва.
"Дори ако не успеем да достигнем 2С, например, тогава постигането на
2,5С все още е жизнеспособно и много по-добро от 3С или 4С. Тежестта на
въздействията се увеличава с нивото на затопляне, но няма реален праг
между "безопасно" и "опасно", а само постепенно влошаване", казва той.
"Бъдещето все още е в наши ръце и все още можем да предотвратим
най-лошото, което ни очаква."