Замириса силно на барут в Европа: Русия и Беларус удължиха военните учения
Напрежението по оста Киев-Москва нараства. Русия и Беларус удължиха
съвместните военните учения на силите за реагиране на съюзната държава,
които трябваше да приключат днес, заради напрежението в Донбас, обяви
военният министър на Беларус. В него не се споменава какво означава това
за присъствието на руски войски в Беларус, чиято численост по оценки на
НАТО възлиза на 30 хиляди и те може да бъдат използвани за нападения
срещу Украйна.
Кремъл не е коментирал съвместните маневри с Беларус. Говорителят
Дмитрий Песков окачествява като провокации твърденията на Запада, че
Русия ще нападне Украйна.
Междувременно сепаратистките и правителствените сили в Украйна
продължават и днес да си разменят обвинения - бунтовниците в Донецка
област заявиха, че няколко десетки снаряда са били изстреляни по тяхната
територия, а украинската армия съобщи за 19 нарушения на примирието,
предаде ДПА
А ЕС предупреди - Западът не може до безкрай да протяга "маслинена
клонка", докато Русия повишава напрежението по украинската граница.
От Белия дом съобщиха, че американският президент Джо Байдън е свикал
за днес заседание на Съвета за национална сигурност за ситуацията в
Украйна.
Русия и Беларус удължиха военните учение край границата с Украйна
"Във връзка с увеличаването на военната активност в близост до
външните граници на съюзната държава и влошаването на ситуацията в
Донбас президентите на Република Беларус и Руската федерация решиха да
продължат изпитанията на силите за реагиране на Съюза", съобщи
министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин, обобщавайки
предварителните резултати от завършеното съвместно оперативно учение
"Съюзна решимост - 2022", предаде ТАСС.
Според него като цяло фокусът на такава проверка ще остане
непроменен: "тя е предназначена да осигури адекватен отговор и
деескалация на военните приготовления на недоброжелатели" в близост до
общите граници на съюзната държава на фона на фактът, че съседните
страни "се зареждат с най-модерните оръжия по извънреден непланиран
начин".
Хренин посочи, че на територията на съседни държави са създадени
множество групировки от войски и сили, включително трети страни.
"Нивото на готовност за използване на междуведомствените звена на
НАТО за спешно реагиране е повишено от седем на пет дни в случай на т.
нар. ескалация на ситуацията в Украйна", обясни той. Също така, по
думите му, са модернизирани съоръженията на военната и транспортната
инфраструктура.
"Броят на неразбираемите за нас учения и операции се увеличи
многократно. Очевидна е и тяхната ориентация срещу Русия и Република
Беларус", каза министърът.
Хренин отбеляза, че Западът отказва да приеме "червените линии", очертани от Русия в архитектурата на сигурността на Европа, за които усилено търси начини да ги заобиколи.
"Предлагат се идеи за нови формати за военно развитие на територията на Украйна. От всичко казано логично следва един извод: в Европа има много силна миризма на барут, целенасочено се тласка към война", заключи той.
Беларуско-руските учения "Съюзническа решимост - 2022", проведени
като част от цялостна проверка на силите за реакция на съюзната държава,
показаха, че Минск и Москва, благодарение на бързи и координирани
действия, са изпреварили стъпките на своите противници, каза Хренин.
"Учението "Съюзническа решимост" потвърди способността на въоръжените
сили на Беларус и Русия да решават съвместно задачите на въоръжената
отбрана на Съюза. По ефективност и съгласуваност изпреварихме нашите
опоненти", каза министърът. Според него маневрите потвърдиха, че Беларус
и Руската федерация "имат готова цялата инфраструктура, правните
аспекти са уредени, властите и войските са готови да работят, както се
казва, от колелата".
Кремъл не е коментирал съвместните маневри с Беларус. Говорителят
Дмитрий Песков окачествява като провокации твърденията на Запада, че
Русия ще нападне Украйна.
"Ню Йорк таймс" коментира, че вестта за удължаване на срока на съвместните руско-беларуски маневри оказва допълнителен натиск върху Киев.
Според изданието тези 30 хиляди руски войници в Беларус представляват
най-многочислената руска дислокация на беларуска територия след края на
Студената война. Границата между Украйна и Беларус е с дължина към 665
мили (около 1070 км) и е до голяма степен незащитена, посочва вестникът.
Обаче изчисляването на числеността на разположените руски сили е
несигурно занимание, тъй като размерът на батальоните варира според
тяхното предназначение, пише Ню Йорк таймс".
"В Европа има много силна миризма на барут"
По-рано НАТО предупреди, че Русия е струпала до 30 000 войници в
Беларус и може да ги използва, за да атакува Украйна. Въпреки че Москва
отрича да има такъв план, тя се възползва от
ситуацията, за да постави исканията си за гаранции в сферата на
сигурността от страна на Запада, които включват прекратяване на
евентуалното разширяване на НАТО на изток и налагането на официално вето
върху възможността Украйна да се присъедини към Алианса.
Според Русия НАТО търси претекст да разположи повече военни сили и
техника в близост до руската граница. Руският външен министър Сергей
Лавров твърди, че Западът е отприщил тази истерия, за да прикрие
саботажа от страна на Украйна на Минските споразумения, които полагат
основите за политическо разрешаване на въоръжения конфликт в Донбас.
Според Запада евентуално нахлуване на Русия в Украйна ще предизвика
най-големия конфликт от края на Втората световна война насам.
"Планът, който виждаме, е за нещо, което всъщност може да е
най-голямата война в Европа след 1945 г.", заяви по-рано днес пред Би Би
Си британският премиер Борис Джонсън, цитиран от Ройтерс. По думите му
санкциите срещу Русия в случай на война ще отидат много по-далеч,
отколкото се говореше публично досега. Той добави, че решението на
Обединеното кралство и САЩ да лишат руските компании от възможността "да
търгуват с долари и лири", би бил много тежък удар за тях. Според
Джонсън обаче, Путин вероятно не мисли логично, поради което заплахата
от нови санкции едва ли ще е достатъчна за предотвратяването на руска
инвазия.
ЕС: Западът не може вечно да протяга "маслинена клонка" на Русия
Западът не може до безкрай да протяга "маслинена клонка", докато
Русия повишава напрежението по украинската граница. Това заяви днес
председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, предаде Франс прес.
"Големият въпрос остава: иска ли Кремъл диалог?", запита Мишел по
време на конференцията по сигурността в Мюнхен. "Не можем вечно да
подаваме маслинена клонка, докато Русия прави ракетни тестове и
продължава да трупа войски" по украинската граница, добави той.
Изявленията на Кремъл "преди няколко дни даваха малък лъч надежда, но
действията му добиват формата на продължаващо военно засилване с тежки
инциденти в Донбас", Източна Украйна, където през последните дни
зачестиха въоръжените сблъсъци, отбеляза европейският висш служител.
Той повтори, че Западът е решен да отговори на всяка агресия срещу украинската територия с пакет от санкции срещу Русия.
Русия "се надяваше да всее разцепление, да отслаби нашия съюз, да ни
раздели, а всъщност те направиха точно обратното", заяви Шарл Мишел и
увери, че единството на американците и европейците е било "циментирано".
Междувременно от Белия дом съобщиха, че американският президент Джо
Байдън е свикал за днес заседание на Съвета за национална сигурност за
ситуацията в Украйна./dnes.dir.bg
