Алекс Алексиев проговори за зверското убийство на баща си – Райко Алексиев.
За
това убийство той разказа преди няколко месеца, но причина да се
връщаме към тази трагедия е това, че дъщерята на убиеца отново
предизвиква с наглостта си общественото мнение.
Пред bTV Алексиев разказа за бруталната му смърт, буквално екзекуция.
Тогава семейството му живеело в центъра на София, а той самият разбрал, че е станало нещо страшно, понеже майка му изкрещяла.
По думите му висши партийни функционери са участвали лично в побоя на известния карикатурист, довел до смъртта му.
Главинчев и Георги Боков, баща на Ирина Бокова - днешната шефка на ЮНЕСКО, са го убили, разкри Алексиев.
Според сина на артиста обаче е редно партията, която е наследник на БКП, да излезе и да каже какво се е случило.
Нищо още не е излязло и до днес, огорчен призна Алексиев.
Ненавиждам ги, отсече той, попитан за отношението към комунистите.
Моето семейство беше антикомунистическо по начало.
На
18 ноември 1944 г. след зверски побой в милицията умира Райко
Алексиев-български художник, карикатурист и фейлетонист. Той става
жертва на червеният терор след заграбването на властта в България от
комунистите чрез преврат на 9 септември 1944г.
Лев
Николов Главинчев е български революционер, офицер (полковник) и
политик. Главинчев е деец на Вътрешната македонска революционна
организация и е една от най-противоречивите личности в македонското
освободително движение. Участник в комунистическото съпротивително
движение по време на Втората световна война и командир на Първа Софийска
въстаническа оперативна зона на НОВА.
Като
комендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично самоволно
и методично ликвидира офицери, интелектуалци и общественици. Сочен е за
масов убиец.
Съратникът
на Главинчев, Георги Филипов Боков е участник в Съпротивителното
движение по време на Втората световна война, български партизанин.
Партиен деец от БКП и редактор на вестниците на БКП, спечелил тези
привилегии чрез извършените издевателство и престъпления.
Има нещо ужасно перверзно в това за знаеш, че баща е избивал невинни хора с жестокостта на садист, а децата им да ни говорят за мир, култура и разбирателство със заучени западни маниери. Извратено е и да казваме, че не бива да съдим децата за деянията на родителите им и да не им търсим морална отговорност защото същите тези деца по чисто биологични причини носят в себе си половината хромозоми от гените на всеки свой родител и се възползват активно от привилегиите до които са се докопали родителите им. И е наивно и абсурдно, от наследниците на хора обвинявани в престъпления да искаме да се разграничават от тях. Те цял живот ще се солидаризират и облагодетелстват от извлечените ползи от тези деяния. Това, че Бокова излезе да обяснява колко била възмутена от убийствата на карикатуристите в редакцията на Шерли Ебдо, при положение, че за собственият ѝ баща има повече от сериозни съмнения, че е убил карикатурист и носи неговите гени е само по себе си сравнимо с морално престъпление. Не е вярно, че не трябва да търсим отговорност от дъщери и синове на убийци и престъпници. Морална отговорност трябва и е задължително да им се търси и това да е обществената санкция спрямо тях, за да прекратим опитите на хора с деградирало съзнание да се държат менторски с нас и да правят опити да ни наставляват. На всичкото отгоре съвсем наскоро Комисията по досиетата откри сериозно натрупана документация за принадлежността на втория съпруг на Ирина Бокова към структурите на репресивния комунистически апарат Държава сигурност. Калин Митрев е бил шеф на отдел на Държавна сигурност, структура работила изцяло в полза на извратените интереси на партията БКП, а не в полза на интересите на България. Първият ѝ съпруг също е с принадлежност към ДС. Явно госпожата има някакъв устойчив афинитет към най - репресивния апарат на комунизма и неговите служители. Ирина Бокова знаейки чия дъщеря и съпруга е иска отново да бъде избрана за шеф на ЮНЕСКО. Поведение белязано с несравнима наглост и гьонсуратлък е да не си даваш сметка, че накърняваш авторитета на една световна организация на ООН и въпреки всичко да искаш да продължиш да го правиш.
А може би, тази световна организация е лишена априори от всякакъв авторитет защото избирайки веднаж Ирина Бокова за генерален секретар ще се компрометира тотално, а на 4-и октомври 2013 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО номинира Бокова за втори мандат начело на организацията, което представлява недопустима солидарност с носителката на гените на престъпник, заявила многократно с поведението си, че одобрява престъпленията на баща си. А братът на Ирина Бокова Филип Боков обвини директно Радой Ралин в лъжа, задето е потвърдил за това кои са убийците на Райко Алексиев.
Филип Боков заявява, че се гордее, че фамилията му е сериозно обвързана с бившата комунистическа партия и наследницата ѝ. За него няма значение, че едно убийство дори да допуснем, че не лежи на съвестта на неговото семейство е извършено от представители на партията с която се гордее. По време на убийството на Райко Алексиев София е била гъмжала от ръководни партизани, заявява Боков и се пита що трябва да викат баща ми да убие Райко Алексиев, при положение, че има кой от любимата му партия да го стори. Това е публикувано в "24 часа" на 24.08.2011. Където се оплаква, че семейството му претърпяло гонения преди 9 септември 1944 година за незаконна дейност срещу държавата. Никой от семейството му не е загубил живота си заради дейност срещу държавата, но карикатуриста Райко Алексиев губи живота си убит от българин задето осмял с карикатура сатрапа Сталин, а не държавата си. Боков заявява още, че баща му бил никому неизвестен 24- годишен, якорудски партизанин и става комунистически функционер 13 години след 1944 г., като изтъква това като аргумент срещу обвиненията срещу Георги Боков. Но забравя да добави, че след 9 септември 1944 г. баща му е околийски секретар на РМС в Якоруда. През 1946 г. постъпва на работа в редакцията на вестник „Работническо дело“. От 1951 г. е отговорен секретар, а по-късно и заместник-главен редактор, което означава, че още от партизанлъка си натам е комунистически функционер. Можем да попитаме Филип Боков как така при толкова "заслужили" извикаха един никому неизвестен якорудски партизанин да постъпи на работа във в-к "Работническо дело", само затова, че е бил околийски секретар на РМС ли?
Филип Боков е известен с отговора си на въпроса за отговорността на БСП за репресиите по време на комунистическия режим. При един парламентарен дебат през 1991 г- братът на госпожа Бокова, Филип Боков, запитан дали БСП носи вина за политическите репресии и убийствата след 9 септември 1944 г. си позволи гнусна шега с двузначността на българската дума „вина”: „Вината поемаме само с мезетата”, отговаря с презрение той.
Радой Ралин твърди, че "един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара..."Според Радой Ралин човекът, който е пребил Райко Алексиев, е Георги Боков. "Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя", разказва авторката на "Горещо червено". Останалите отговорни за трагичната участ на Райко Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев."И много е "забавно" когато някой от застъпниците на хора като Ирина Бокова заговори за човешки права и това, че като сме я отхвърляли и нарушаваме правата. Тъкмо обратното, драги застъпници. Неспособността да автоцензурираш действията си спрямо обществени отговорности и задължения означава, че си пренебрегнал собствените си правата. Пренебрегнал си своето правото да си съзнателен човек, пренебрегнал си правото да си отговорен пред себе си и хората около теб.
Хора недооценяващи свободата си да бъдат почтени, за какви права могат да претендират, за право да бъдат непочтени ли?
На днешния 23-ти август отбелязваме Международния ден на жертвите на тоталитарните режими в Европа.