 |
| Снимка: Bulphoto |
Безпрецедентна ескалация на военните действия в Черно море постави България в центъра на международната криза за сигурността. Рано сутринта на около 70-80 морски мили източно от град Бяла, в пределите на българската изключителна икономическа зона, атаки с морски и въздушни дронове поразиха два 25 000-тонни търговски кораба.
Единият плавателен съд потъна за броени минути, оставяйки екипажа си в неизвестност, а 18 моряци от втория пламнал плавателен съд бяха спасени при мащабна среднощна операция с участието на български ферибот, Военноморските и Военновъздушните сили.
Инцидентът предизвика остра реакция от Брюксел, свикване на Консултативния съвет за национална сигурност от президента Илияна Йотова и политически сблъсък в София.
Ударът и операцията по спасяването
Случаят е от около 3:00 ч. след полунощ на 6 октомври. Първият сигнал е подаден от авариен радиобуй на плаващия под флага на Того моторен кораб "Алфа Уатан" (ALFA WATAN), движещ се на север.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов съобщи пред БНТ, че в 3:05 ч. българският моторен кораб "Диоскурия" е наблюдавал въздушни безпилотни летателни апарати, нанасящи удари по "Алфа Уатан". В интервал от едва три минути съдът е получил критични структурни повреди и е потънал, което обяснява пълната липса на реакция от екипажа за организирано спасяване. Около 9:00 ч. сутринта плавателният съд окончателно изчезва от радарите на Граничната полиция. Към момента от моряците няма и следа - открити са единствено обърната спасителна лодка и плаващи жилетки. В мащабното издирване бяха включени щурмови самолет Су-25 и хеликоптери от авиобаза "Крумово" и морска база "Чайка".
Почти едновременно е атакуван и вторият кораб - "Ейбъл" (ABLE), плаващ под флага на Палау от румънското пристанище Галац към Истанбул с товар от украинска пшеница. На борда му избухва силен пожар. Намиращият се в непосредствена близост български ро-ро ферибот "Диоскурия" (DIOSCURIA) незабавно се притичва на помощ и успява да евакуира всички 18 членове на екипажа, състоящ се от 11 турски и 7 индийски граждани.
По-късно катер на ВМС и гранични кораби транспортираха моряците до Варна. Най-тежко пострадалият - индийски механик с 45% изгаряния, е настанен в реанимацията на Военноморската болница в критично състояние, а капитанът (турски гражданин) с травми по главата е прегледан в болница "Св. Анна".
Един от спасените турски моряци заяви пред БНТ, че според него корабът е бил поразен от руска подводна бомба, тъй като е превозвал украински товар.
Военният анализ: Комбинирана атака и спор за зоната на отговорност
Началникът на отбраната адм. Ефтимов и военният министър Димитър Стоянов посочиха, че най-вероятно става дума за комбинирана атака с въздушни и безекипажни морски катери (морски дронове).
Властите в София обаче запазват предпазливост относно произхода на апаратите. В ефира на bTV министър Димитър Стоянов заяви, че за да има категоричност, трябва да изплуват отломки от дроновете или някоя от воюващите страни да поеме отговорност. Той определи удара като целенасочена и абсолютно недопустима атака срещу търговски кораби.
Военният министър категорично отхвърли обвиненията на опозицията, че държавата не е защитила водите си, като разясни правните разлики между морските зони. Териториалните води на България са до 12 мили, прилежащата зона е още 12, а изключителната икономическа зона се простира до 200 мили навътре в морето. В икономическата зона страната ни има суверенни права върху ресурсите, но няма пълен суверенитет и ангажимент да прикрива морските комуникации с ПВО. Стоянов допълни, че съществуващите антидрон системи имат радиус на действие между 8 и 15 километра и е невъзможно да защитят обекти на 150 километра навътре в морето.
Международният отзвук
Атаката в българската икономическа зона - извършена само денонощие след потапянето на друг търговски кораб край Румъния - предизвика незабавна международна реакция.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи нападенията срещу цивилни екипажи като неприемливи и предупреди, че обстановката в Черно море става все по-тревожна. Говорителят на първия дипломат на ЕС Кая Калас - Кристиян Виганд, заяви пред БНТ, че агресивната война на Русия заплашва пряко морската сигурност и свободното корабоплаване, като изрази пълната солидарност на Брюксел с България и Румъния. Подкрепа за страната ни изразиха също унгарският премиер Петер Мадяр и белгийският външен министър Максим Прево.
От своя страна президентът на Украйна Володимир Зеленски категорично отрече украинските въоръжени сили да са провеждали операции в района. В свое видеообръщение той заяви, че по данни на украинското разузнаване става въпрос за руска комбинирана атака, целяща да парализира цивилното корабоплаване в западната част на Черно море.
Българският външен министър Велислава Петрова подчерта в социалната мрежа X, че инцидентът бележи опасна нова фаза в регионалния военен конфликт, и увери, че страната ни е в постоянна координация със съюзниците от НАТО и Европейския съюз.
Политическа буря в София и свикване на КСНС
Случилото се предизвика остри политически искри в София в преди президентските изборите.
Държавният глава Илияна Йотова отмени планираните си посещения в страната и свика за 7 октомври заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема "Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна". Свикването на съвета бе подкрепено от бившия президент Георги Първанов, според когото с тези удари червената линия вече е прекрачена. Премиерът Румен Радев обаче изрази опасения, че провеждането на КСНС в предизборна обстановка крие риск от партийни спекулации.
Опозиционните партии реагираха с остри декларации. От ГЕРБ в лицето на Христо Гаджев и Даниел Митов обвиниха управляващите в неадекватно поведение, поискаха изслушване на кабинета в парламента и настояха за спешни консултации по чл. 4 от Договора за НАТО.
Лидерите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" Асен Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов разкритикуваха липсата на радарна защита и отказа на страната от общия европейски антидрон щит, като паралелно атакуваха президента Йотова и за казуса с помилването на Огнян Атанасов.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов застъпи тезата, че ескалацията край нашите граници е резултат от военната помощ за Украйна, и настоя България да заеме позицията на неутрален посредник за мир.
Икономически и екологични последици
Инцидентът поставя пред сериозно изпитание икономиката и екологията на Черноморския басейн.
Президентът на Европейската конфедерация на морските капитани кап. Димитър Димитров и бившият военен министър Ангел Найденов предупредиха, че обявяването на Черно море за зона на военен риск вдига драстично цените на застраховките и навлата, което ще оскъпи вносните стоки и ще намали транзитния трафик, който вече бележи спад от 20%.
Депутатът Явор Гечев от "Прогресивна България" алармира, че логистичните затруднения след жътвата поставят под риск износа на огромни количества зърно. По думите му транспортният блокаж и пренасочването на украинска продукция към вътрешния пазар могат да доведат до сериозен срив в изкупните цени и тежки загуби за българските земеделци.
Същевременно по разпореждане на екоминистъра Росица Карамфилова Басейнова дирекция "Черноморски район" и регионалните лаборатории във Варна и Бургас започнаха извънредни проверки на морската вода край нос Калиакра, Бяла и Созопол, за да следят за замърсявания с нефтопродукти и тежки метали. Българските власти продължават да наблюдават и изоставен повреден чужд кораб на дрейф на около 40 мили от Шабла, за да не допуснат навлизането му към брега.