 |
| Снимка: Бисер Тодоров/БТА |
Ако нивото на Дунав се понижи с още около 30 см, може да се наложи АЕЦ "Козлодуй" да бъде спряна. За това предупреди в предаването "Тази сутрин" по bTV проф. Георги Касчиев, бивш председател на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" и експерт по ядрена енергетика.
Проблемът с маловодието и високите температури вече се отразява на работата на атомни електроцентрали в Европа. Реактори са спрени или работят с ограничена мощност в Румъния, Унгария, Франция, Словения и Швейцария.
В Румъния вече е спрян единият блок на АЕЦ "Черна вода", а според последните изчисления вторият би могъл да продължи работа още около девет дни. По горното течение на Дунав нивото на водата вече започва да се повишава, което позволe на унгарската АЕЦ "Пакш" постепенно да възстановява част от мощностите си. В долното течение на реката обаче ситуацията остава различна - сушата продължава да създава проблеми, а нивото на Дунав продължава да се понижава, включително в района на АЕЦ "Козлодуй".
"Тази година исторически се достига най-ниското ниво на река Дунав при бреговата помпена станция, която доставя вода за охлаждане на централата АЕЦ "Козлодуй". В момента то е около 20,62 метра надморска височина", посочи Касчиев.
По думите му до първото критично ниво остават между 10 и 12 см. При достигането му трябва да започне намаляване на мощността съгласно програмата на централата. "Ако спадне с още 20 см, тогава централата трябва да се спре", каза той.
Експертът обясни, че при по-нататъшно понижаване на нивото съществува опасност помпите да изпаднат в режим на кавитация, което налага тяхното изключване.
"Има риск помпите да изпаднат в режим на кавитация и трябва да бъдат изключени. Изключат ли помпите на станцията, това вече означава, че не постъпва вода и не могат да се охлаждат кондензаторите на турбината и централата трябва да бъде спряна. Това трябва да бъде направено превантивно ден и половина преди да се изключат помпите на бреговата помпена станция", обясни експертът.
Касчиев подчерта, че към момента прогнозите не показват рязко понижение на нивото на реката. Очакванията са спадът да бъде слаб, поради което през следващите две седмици вероятно няма да бъде достигнато първото критично ниво.
"Историческите данни показват, че ниското ниво на Дунав много пъти е продължавало чак до средата на октомври. Този месец румънската централа вероятно ще издържи, но пълната картина все още има неопределеност", смята той.
Според него особеностите на разположението на отделните атомни централи по поречието на Дунав също имат значение за това доколко са зависими от нивото на реката. Румънската АЕЦ "Черна вода" и унгарската АЕЦ "Пакш" са разположени непосредствено на брега и черпят вода директно от Дунав.
При АЕЦ "Козлодуй" ситуацията е различна. Централата е построена на около 7 км от реката, което е наложило изграждането на специална система за подаване на вода. "При нас площадката, която са избрали, не е на самия бряг на Дунав. Тя е на 7 км от него. Затова е направена на брега на Дунав една огромна брегова помпена станция в началото на 70-те години. В края на 70-те е разширена за трети, четвърти, пети и шести блок", каза той.
По думите на Касчиев в бреговата помпена станция има общо 34 помпи, като за охлаждането на централата са необходими по-малко от 20. "Водата се отвежда до централата с помощта на канал, дълъг около 7 км. Когато отиде до централата, там вече има централна помпена станция, чиито помпи вече подават вода към съответните потребители", обясни проф. Касчиев.
Основната функция на водата е свързана с охлаждането на кондензаторите на турбините. Чрез нея парата се втечнява, след което затоплената вода се връща обратно в реката. "Основно водата се използва за охлаждане на кондензаторите на турбините, за втечняване на парата. Съответно тя се загрява с около 11-12 градуса и чрез втория канал се връща към Дунав", посочи Касчиев.
Той уточни, че за нормалната работа на помпите от значение не е единствено количеството вода под входните колектори. Ключов е водният стълб над тях, тъй като именно той осигурява необходимото налягане на входа на помпите.
"Според него няма значение колко вода има под входните колектори на помпите. Въпросът е колко има над тях, тъй като този воден стълб създава определено налягане на входа на помпите, което им позволява да работят в нормален режим", коментира експертът.
Касчиев отбеляза, че препоръчителното ниво на реката вече е преминато надолу с около 10 см. Това само по себе си не означава, че помпите не могат да функционират, но допълнителен спад може да създаде условия за възникване на кавитация. "Даже сега препоръчителното ниво вече е нарушено - с около 10 см е по-ниско, но това не означава, че помпите не могат да работят. Въпросът е, че ако продължава да пада нивото, може да се стигне до режим на кавитация, когато вече в работата попадат смеси от въздух и вода - мехурчета, които след като попаднат в областта на високото налягане, създават едни огромни вибрации и помпата буквално може да се раздруса", сподели той.
