Автор: Бесарабски фронт 2.0 на таврийските и бесарабските българи
Денят на паметта на жертвите на Гладомора Жертвите надхвърлят 8 до 10 милиона души, но точните данни не са известни, тъй като документите и отчети до ден днешен се намират в архивите на руската федерация и са недостъпни за учени и историци. В резултат на поредица от масови гладни катастрофи в Украйна - през 1921-1923, 1932-1933 (най-мащабната) и 1946-1947 г. - по приблизителни данни умират и около 100 000 таврийски и бесарабски българи, живели тогава на територията на сегашните Украйна и Молдова.
Гладът е бил използван като оръжие: отнемане на реколтата, блокирани села, забрана за напускане, масови репресии — условия, несъвместими с живота. И целта е есна: унищожаване на украинците като политическа нация и национална група.
През 2023 г. България също официално призна Гладомора за геноцид, осъждайки едно от най-страшните престъпления на съветския комунистически режим. Оттогава България, заедно с много други държави и международни общности, отбелязва Денят на паметта на жертвите на Гладомора.
В този ден, точно в 16:00 ч., цяла Украйна отдава почит на жертвите с минута мълчание и символичната акция „Свещ в прозореца“ — знак, че живите помнят мъртвите и че светлината на паметта никога няма да угасне.
Днес, когато Украйна отново се изправя срещу агресия от наследниците на същия тоталитарен режим, паметта за Гладомора е нашият морален дълг — към истината, към жертвите и към бъдещето.
Това не е просто част от миналото, а и предупреждение за това докъде може да доведе една тоталитарна идеология, когато човешкият живот се превръща в инструмент за политически цели.
Помним...
В първият коментар под този пост се намира линк към цялата статия. Вижте я, ако искате да научите повече за историята и фактите за тези събития.