Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.
Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.
В някои райони на България е известен обредът “кумичене”. Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб “куклата”. Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става “кума” и повежда хорото до дома си.
В североизточната част на България “Цветницата” е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите “разпускат” (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.
Въпреки строгият пост на този ден се разрешава да се яде риба.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.
