Би било много добре, но е твърде оптимистично още през април да очакваме поевтиняване на храните, защото икономиката е инерционна система. Договорените цени вече са във веригите на доставки, те са договорно обвързани и ще има време за адаптация към по-ниско равнище. Към момента трябва да очакваме най-вероятно определен положителен ефект главно от сдържането на енергийните цени. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.
Но, освен това, ценообразуването на стоки и услуги остава "натоварено" и с нарастващите цени на услуги и на лихвени проценти, свързани със задълженията по кредити на производителите и търговците - така наречената инфлация на разходите ще се влияе и от този фактор в 2023 г., коментира ученият. Проф. Хубенова допълни, че всичко ще зависи от баланса между търсенето и предлагането на конкретните пазари и пазарната организация.Безспорно е да очакваме положителен ефект на предприетите от държавата мерки за мониторинг на цените и определен надзор на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим намалението на цените на храните едва в началото на лятото, като в крайна сметка всичко зависи и от цените на енергийния внос и намаляването на производствените разходи, изтъкна проф. Хубенова.
Най-труден е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация
Ученият изтъкна, че най-труден по принцип е преходът от двуцифрена към
едноцифрена инфлация, което е задачата на България. Съобразно зимната
прогноза за европейската икономика в последния доклад на ЕК за България
се дават по-позитивни макроикономически показатели спрямо есенната
прогноза от 2022 г. Първото обяснение на този позитивизъм според учения
са подобрените очаквания на ЕК за европейската икономика като цяло.
Тя напомни за посоченото в доклада, че се очаква ЕС да се
размине технически и на "на косъм" с рецесията, което според учения
означава, че не само се очаква рецесията да е "плитка", но дори и да не
бъде допусната като цялостен обхват. За България това означава,
че външното търсене в европейски контекст няма да съставлява риск към
по-нататъшно намаление, което според експерта е добре от гледна точка
очакванията за нашия износ.
По отношение на очакванията в прогнозата на ЕК за 7,8 на сто инфлация в България през 2023-а, проф. Хубенова напомни, че разчетите са базирани на данните за общия хармонизиран индекс на потребителските цени от 13 на сто за декември 2021 г. - декември 2022 г. и спрямо това равнище се прогнозира намалението за 2023 г. Ученият отбеляза, че основната тежест за такава прогноза е свързана с намаленото търсене на енергоресурси заради меката зима, забавянето на ръста на цените им и най-вече на по-доброто управление на енергийната криза, преди всичко на национално равнище.
Положителен е процесът и в рамките на ЕС, например по отношение на
цените на руски петрол и газ с приетите от началото на февруари т.г.
"тавани" за цените на барел както за мазута и нафтата, така и за дизела,
керосина и газьола. Ученият обаче предупреди, че несигурността поради
военновременната обстановка продължава и в този смисъл тя отбеляза
няколко важни допускания на ЕК в доклада.
На първо място тя открои допускането, че в България инфлацията ще остане по-висока спрямо тази в еврозоната, което се отнася и за други държави от ЕС в Източна Европа. Ученият обясни, че тези очаквания са базирани на факта, че в посочените държави, в това число и у нас, бе постигнато значително по-високо равнище на инфлация спрямо еврозоната и останалите стари членки на ЕС. На второ място, цените на услугите се очаква да остават по-устойчиво високи. В този смисъл, по думите на учения, в България и другите страни от Източна Европа борбата за намаляването на инфлацията ще е по-трудна и тя ще остане съществена най-вече в областта на стоките първа необходимост и на услугите.
Най-тревожна за България през 2023 г. остава инфлацията при храните
При анализ на хармонизирания индекс на потребителските цени по отделни стокови позиции най-тревожна за България остава не само енергийната инфлация, инфлацията при храните - животински и растителни мазнини, млечни продукти, месо, зеленчуците, като завишаването на цените при животинските и хранителните масла е 38 процента към декември 2022 г. на годишна база, отбеляза ученият.
Тя изтъкна, че въпреки мерките спрямо ДДС, хлябът и зърнените
изделия остават с 25 на сто инфлация за миналата година, месото - с 18,2
на сто, млякото, млечните продукти и яйцата - 27,7 на сто, докато при
някои вносни стоки - кафе, чай, какао, повишаването на хармонизирания
индекс е само с 16,1 на сто. Това според учения означава, че
България има вътрешни източници на инфлация, които са свързани с
несигурността на бизнеса и неясната ценова структура на пазара, както и с
проблемите на структуриране на пазара на дребно и на едро, т.е.
проблемите за това как работят търговските надценки, какъв е контролът
върху храните и надзорът по отношение на конкуренцията.
В този смисъл, според проф. Хубенова, предложението на служебния кабинет
за мониторинг на ценообразуването е важно, за да може обществото да се
ориентира във вътрешните източници на инфлация. По думите на учения за
България от изключителна важност е надзорът върху цените на стоките,
особено на тези, които рисково са постигнали много високо равнище на
инфлация.
