сряда, 20 април 2022 г.

Проф. Иво Петров: К-19 отключи опасно заболяване, от което хиляди хора умират

  

В софийското метро вече са монтирани първите пет дефибрилатора. Могат ли те да спасят човешки живот, какво е необходимо, за да се помага с тях и трябва ли специално обучение.


Отговор на тези въпроси потърси "Труд" от професор Иво Петров, който е инициатор за закупуването и монтирането на автоматичните дефибрилатори, както за обучението на доброволци за даване на първа помощ на хора, засегнати от сърдечен арест. - Професор Петров, в София вече са монтирани първите дефибрилатори, доколко те могат да спасят хора на улицата?
- Спасяването на човек в безпомощно състояние, когато е засегнат от внезапно спиране на сърдечната дейност (сърдечен арест) е възможно като сценарий само и единствено, ако се използва навреме от случаен свидетел автоматичен дефибрилатор. Акцентът е върху случаен. т. е. не бива да се разчита само на специалисти, които не се намират до сложения на обществено място дефибрилатор.

В световен мащаб, например в Дания, сходна на нас като население страна, има 300 000 обучени доброволци като огромната част от тях не са медици. При идеята да се сложат на обществени места дефибрилатори акцентът е върху обучението да си даваме взаимно помощ. Ние самите като начин на мислене трябва да минем към режим на емпатия, толерантност, взаимопомощ. В момента всеки мрази всеки, завиждаме си, мразим се.

Дефибрилаторите са отговор на една европейска директива - през юни 2012 г. Европейският парламент призова страните членки да вървят в посока обучаване на населението за даване на първа помощ (ресусцитация), т. е. да се прави кардиопулмонална ресусцитация и ранна дефибрилация на хората с внезапна сърдечна смърт. За България тази инициатива е изключително актуална, тъй като ежегодно поне 60% от смъртността в национален мащаб се пада на сърдечно-съдово събитие.

- Казахте, че тази помощ трябва да се даде навреме. Колко е това време?
- Ако помощта е до третата минута, т. е. възстановяването на циркулацията, най-често няма никакви последствия за мозъка. Ако помощта се даде след осмата минута, в повечето случаи има необратими промени. За съжаление, дори в момента имаме жена, която беше докарана в безпомощно състояние, без наличие на циркулация, с масивна белодробна емболия.

Благодарение на незабавните реанимационни мероприятия и интервенция, при която успяхме да разградим тромба в белодробната артерия, нейната циркулация, нейното кръвно налягане се възстанови и тя в момента е в отлична сърдечно-съдова кондиция, но не се буди, т. е. в кома е.

Това се случва с мозъка, когато остане без кислород. Правихме скенер на мозъка - няма инсулт, има т. нар. общомозъчна увреда, при която остават невъзвратими промени на корово ниво.

Съхранени са базовите рефлекси, реагира на болка, реагира с потрепване на очите, когато се дразнят миглите, но няма висша нервна дейност. Това се случва, когато външният сърдечен масаж и дефибрилаторът не се използва навреме. А за да се използва навреме, трябва да има дефибрилатори на достатъчен брой места, които са с голяма степен на посещаемост, защото именно на такива места е вероятно някой от присъстващите да получи сърдечен арест.

- Могат ли дефибрилаторите да се използват от хора, които не са специално обучени?
- Могат, но само дефибрилацията обикновено не е достатъчна. Трябва да се направи и кардиопулмонална ресусцитация (външен сърдечен масаж върху гърдите и обдишване).

Вече има обучени около 100 човека в метрото и в Столичнта община за давате на първа помощ. Първите шест дефибрилатори са монтирани в метрото и в линейката на Гражданска защита. Това е един пилотен проект и се надявам той да бъде спусък, за да се поеме инициативата и в национален мащаб.

- Има ли статистика колко души годишно умират от сърдечен арест в България?
- Между 4200 и 4500 души в България загиват с картината на внезапна сърдечна смърт и успеваемостта (в световен мащаб) без дефибрилация за спасяване на тези хора е между 10 и 15%.

Толкова са хората, спасени благодарение на екипите на спешна медицинска помощ, които са пристигнали тогава, когато могат. А те могат обикновено да стигнат за 10-15 минути, което не е благоприятно.

Т. е. трябва свидетелят или този, който е най-близко до жертвата, да възстанови циркулацията до осмата минута, и когато при възстановена вече циркулация дойде екипът на Спешна помощ, тогава шансът да се спаси този човек нараства със 70%. Ние екстраполирахме данни и се оказа, че ако стане национална практика и както в Дания има около 300 000 обучени, ще могат да се спасяват допълнително около 600-700 човека.

- Защо в България продължават да умират толкова много хора от сърце, както казват възрастните - защото сме толкова болни, толкова стресирани или защото твърде късно отиваме на доктор?
- Назовахте най-важните фактори - начина на живот на българина, който не е здравословен - все още ние сме една от най-пушещите нации в Европа, не си обръщаме навреме внимание както на високите нива на кръвното налягане, така и на високите нива на холестерола, така и на високите нива на кръвната захар.

Заедно с обездвиж­ването и седенето пред компютъра, без да имаме никаква адекватна физическа дейност и то още от детска възраст... Тия компютри и телефони са голям враг на сърдечно-съдовото здраве!

Всички тези фактори играят роля да имаме ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания и когато и хората с такова заболяване, което е в латентен период, не ходят на лекар и не се лекуват, се стига до внезапни, остри прояви на сърдечно-съдовото заболяване каквито са миокардният инфаркт, белодробната емболия, аортната дисекация и мозъчният инсулт.

Това са четирите най-чести причини за смърт, поради болест на циркулацията. Моят апел и апелът на всички наши съмишленици, а те са много - вие журналистите, колеги от всички специалности - кардиолози, анестезиолози, спешни медици, деятели на червен кръст да се включат активно и систематично в програмите за обучение на населението, които ние ще разработим.

- Необходими ли са промени в законодателството ни, за да стане работеща инициативата?
- Сега съм в много активен контакт с колеги от парламентарната комисия по здравеопазване, колегите от здравната комисия в Столичната община безпрекословно ме подкрепиха с огромно желание, което не може да не ми доставя удоволствие. Защото когато става въпрос за здраве, не може да се говори за политика.

Политиката няма какво да каже там. Това всъщност е национална политика и в такъв аспект трябва да се води този разговор.

Необходима ни е подкрепа от страна на парламентарната комисия по здравеопазване, защото България е с остаряло законодателство по въпроса и за да бъдат стимулирани хората и институциите, а не възспирани и да се чувстват застрашени, че могат да бъдат подведени под отговорност, когато оказват първа помощ с дефибрилация, трябва да се променят няколко текста в Закона за здравето и в НК.

В практиката на много европейски държави са създадени стимулиращи текстове в законодателството за обучение на доброволци. Предстои да учредим национален съвет по първа помощ.

- Преди дни получихте награда за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания, какви новини има в тази област, в предишно интервю говорихте за метода ТАВИ?
- Транскатетърно имплантиране на аортна клапа (ТАВИ) е авангардна процедура, която се извършва без пълна упойка, без кръвозагуба и без да се спира сърдечния ритъм. Ако трябва да сме честни, това е само един от сегментите на модерната тенденция вече да се мисли за катетърбазирани технологии за лечение на клапна патология и това касае и митралната, и трикуспидална, и пулмоналната клапа.

При аортната клапа е най-естествено да се имплантира клапа в повредената, като се влиза през бедрената артерия. Акцентът е в това, че операцията е безкръвна не се отваря гръдният кош, няма кръвозагуба. Последните методики са свързани с това, че няма дори обща анестезия. Това е т. нар. минималистичен подход, който ние прилагаме от три години. Прави се с локална анестезия и леко приспиване.

- Нямате ли пациент умрял от страх по време на процедурата?
- Не, дори тези, които леко ги приспиваме и за 15-20 минути свършваме процедурата, като ги събудим, ни питат: Кога ще започваме? И като им кажем: Ние вече свършихме, ни гледат интересно.

- Здравната каса покрива ли тази процедура?
- Плаща я, има някои модерни ТАВИ, които са въведени през последните две години, утре ще имплантираме една такава, последно поколение клапа, та за тях има известно доплащане.

Мисля, че от догодина и то ще отпадне и ще се покрива от касата. Разбира се, процедурата не е пожелание, прави се при пациенти с индикации. Иначе златен стандарт продължава да е оперативното лечение, което също напредна много. От 2012 г., когато започна развитието на метода ТАВИ и митраклипа (процедура за корекция на митраната клапа) през това време микрохирургията се разви много.

Тя вече може да се прилага с миниатюрни разрези - т. нар. странична торакотомия или горна срединна торакотомия без разрязване на целия стернум (гръдна кост) с единично обдишване, т. е. единият бял дроб се спира, а другият продължава да работи.

Това, което колегите въведоха през последните години изпълнява и двете изисквания - хем да е много щадящо, хем да е с идеален резултат. Ако говорим за идеален резултат, все още хирургията е тази, която може да постигне идеалния клапен резултат.

- Зачестяват ли случаите на пациенти с тежка клапни проблеми и какво е обяснението?
- Аортният порок, аортната стеноза е най-често срещащият се порок, придобит в нашето съвремие. Това се дължи на множество причини и първата е застаряването на населението. Тъй като аортната стеноза е дегеративен процес, т. е. колкото повече остаряваме, толкова по-голяма е вероятността да имаме аортна стеноза.

И второ, тя е свързана както коронарната атеросклероза, със същите рискови фактори - високо кръвно налягане, високият холестерол. Като имаме предвид, че в България населението е застаряващо, а атеросклероза има в изобилие, е съвсем логично хората с дегенеративна аортна стеноза да нарастват.

- Какъв е приносът на неправилното хранене?
- Има участие, но не е основен този принос. Разбира се, здравословен е средиземноморският тип хранене - предимно зеленчуци, маслини, риба, но другите рискови фактори, за които вече говорихме, са по-съществени. хубавото е, че нещата се развиват доста бързо и от тази година вече може да се прави и катетър базирано лечение на митрална клапа при пропускане на митралната клапа.

В България вече имаме реимбурсация за първата група пациенти и се надявам, че ще продължим започнатото преди две години и половина.

- Имаше вой от ваши колеги в други области, че клиничните пътеки в областта на кардиологията и кардиохирургията са надценени. Има ли опасност да бъдат орязани парите?
- Честно казано не знам. Би било неоправдано. Реимбурсацията на тези процедури в никакъв случай не е прекалено висока, в европейските страни е значително по-висока. Така че, може би от всички недофинансирани клинични пътеки, те са относително по-малко недофинансирани. Тези твърдения са спекулации.

- След като бе отменена извънредната обстановка, след като намаля паниката от ковид, върнаха ли се пациентите и много ли са утежнените случаи?
- Има вълна от пациенти, които ковидът ги е направил по-сложни, и такива, които заради ковида не са смеели да отидат на лекар.

- Ваши колеги твърдят, че след ковида има бум на миокардити, така ли е?
- Факт, всеки ден имаме поне по един пациент. Не всички са за хоспитализация. Имаше много заразени с коронавирус и затова има и много миокардити. Може би процентът на постгрипните миокардити е сходен, но от грип не боледуваха толкова много хора.

Предстои да публикуваме в международно списание случай на пациент, който направи миокардит след ваксина, възстанови се, подобри се помпената функция на сърцето, стана нормална, след това пациентът се разболя от ковид и пак направи миокардит.

По същия механизъм. Явно това е хиператака, хиперсенсибилизация на организма на реципиента - в единия случай реципиент на ваксина, т. е. на компонент от коронавируса, в другия случай - рецепиент на целия вирус. И в двата случа имунитетът се хиперактивира и предизвиква миокардит. Слава Богу, вече е доре. Но се наложи да го хоспитализираме за доста дълго време и беше на кантар за интубация, но не се наложи.

- На какво ви научи пандемията?
- От тази пандемия научихме страшно много неща. Ние, които се занимавахме с всички аспекти на коронавируса, научихме много. И пулмолози, и кардиолози, и инфекционисти, и имунолози научихме много.

За съжаление, България се представи много зле, но ако има нещо позитивно то е, че медицинската наука напредна много, напреднаха и дигиталните технологии - телемедицината, телеконсултациите, дигитално предаване на изследванията.

Надявам се, здравната ни система да си е взела поуките и ако има следващ причинител с такава агресивност да можем да реагираме по-навреме и да подкрепим обществото да взема информирани решения, а не на случаен принцип.

Новините от днес и със задна дата