вторник, 14 декември 2021 г.

Смразяващият ефект на българската съдебна реформа - intuitu personae

 Иван Гешев: Казвам неща, които мисля, и правя неща, които смятам за правилни

Новата политическа класа в България, от която се очаква да промени на 180 градуса реалностите у нас по линия на серия политики и практики, вече е факт. Това се случи преди броени дни, когато лидерът на „Продължаваме промяната“ сключи коалиционно споразумение с три формации, описващи себе си като „партии на промяната“.

Това са БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, които дадоха амбициозна заявка да управляват държавата в следващите 4 години, пише "Труд".

Преди изборите, а и след тях, лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев недвусмислено поставиха като смисъл на съществуването си като политически проект борбата с корупцията в България и съдебната реформа. Очаквано, идеята за съдебна реформа и придвижването на страната нагоре в класацията на чистите от бича на 21 век - корупцията - държави, бе припозната от останалите партии в коалицията.

Несъмнено такава реформа е нужна и вероятно няма български гражданин, който да не e наясно с необходимостта от нея. Но особено впечатление още преди старта на новото управление направи фактът, че според бъдещите властимащи тази „съдебна реформа“ се изчерпва до смяната на настоящия главен прокурор Иван Гешев с друг. Факт, който буди сериозни страхове и опасения относно пътя и формата на държавното управление изобщо.

Не се чу нито една конкретна идея за нови законодателни текстове, нито за промяна във вече съществуващите, с което да се видят бъдещите планове на коалиционните партньори.

Не чухме от тях и никакъв правен анализ на това дали и в кой аспект правомощията на главния прокурор в момента превишават демократично установените принципи на върховенство на правото и правовата държава. Чухме следното:

„Гешев в скоро време ще бъде част от срамната история на прокуратурата (...) Към момента главният прокурор е огромна тежест“. Думите са на новия правосъден министър Надежда Йорданова от „Демократична България“, която обаче не продължи мисълта си с конкретика как това би могло да стане без промени в Конституцията и кому всъщност е нужна смяната intuitu personae на един висш магистрат.

И ако приемем горните заявки за личностна саморазправа на новата власт с главния прокурор на страна членка на Европейския съюз (EС), без реално да се спомене и дума за конкретни реформи в сферата на съдебната система, за плод на неопитността и младостта на новите управляващи, то в най-скоро време ще се наложи правните им екипи и съветници да поработят върху общия им поглед към практиките в подобни случаи не само у нас, а и в цялата общност.


Защото, както по отношение на много други неща, българинът и в този план не открива топлата вода. Подобни опити за груба намеса на политическите елити в независимостта на съдебната власт не са прецедент за нашата държава.

Например, през декември 2019 г. Долната камара на полския парламент одобри проектозакон, който позволява налагане на дисциплинарни наказания на съдии, които подлагат под съмнение реформите на управляващите. Последва мощна реакция от магистратските среди в цяла Европа, протести, декларации, демонстрации.

Скандалът не остана скрит и за органите на ЕС, а към Съда на ЕС потекоха жалби и от Европейската комисия (ЕК). В крайна сметка, нa 17 юли т. г., Cъдът нa EC oбяви, чe c въвeдeния диcциплинapeн peжим зa cъдиитe, Пoлшa нe e изпълнилa зaдължeниятa cи cъглacнo пpaвoтo нa Cъюзa и yвaжи вcички жaлби нa Koмиcиятa cpeщy диcциплинapнaтa peфopмa в cтpaнaтa.


Този случай е може би сред най-ярките примери за това, че червената лампа на политиците в националните държави в целия Европейски съюз трябва постоянно да свети за това, че не бива да прекрачват линията на разделението на властите и да контролират иначе обяснимите си страсти и желания да кадруват безнаказано в съдебната система.

Христоматиен пример за нарушаване на права чрез реформи в съдебната система intuitu personae е и случаят на настоящия европейски главен прокурор и бивш ръководител на румънската Национална дирекция за борба с корупцията (НДБК) Лаура Кьовеши. Тя беше отстранена от длъжност на 9 юли 2018 г. след решение на Конституционния съд на Румъния, подкрепящо искането на тогавашния правосъден министър Тудорел Тоадер за уволнението ѝ.

Тоадер я обвини в серия нарушения, включително забавяне на някои дела, превишаване на правомощията при разследването, авторитарно поведение и произвол, както и в приоритизиране на дела в зависимост от медийния им ефект. Сред посочените от него мотиви бяха нейни публични изказвания и работата на НДБК.

Лаура Кьовеши обаче внесе жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в началото на 2019 г., в която твърдеше, че след решението на Конституционния съд за отстраняването u от длъжност тя не е имала възможност нито да се защити, нито да го оспори. А решението на ЕСПЧ бе недвусмислено:

„Изглежда, че нейното преждевременно отстраняване противоречи на целта за поддържане на съдебната независимост и е имало смразяващ ефект върху нея и други прокурори и съдии, участващи в дебатите относно законодателните реформи, засягащи съдебната система и съдебната независимост“.

ЕСПЧ счете още, че правото u на свобода на изразяване е било нарушено, защото тя е отстранена от позицията си заради това, че е критикувала реформите на новото правителство в областта на правосъдието. Съдът подчерта, че сред задълженията u всъщност е било да изразява мнението си по законодателни промени, които могат да засегнат независимостта на съда и борбата с корупцията.

Накрая, Съдът посочи още и че нейният случай е бил показателен за посегателствата срещу независимостта на съдебната система в Румъния и че преследването u заради критики срещу налаганата от властите съдебна реформа е предизвикало смразяващ ефект у прокурорите, който ги е принудил да пазят мълчание по такъв важен за обществото въпрос.

Изглежда ли познато? Определено, защото такива са и аргументите на настоящата българска власт за елиминирането на Иван Гешев. Дословно. А ефектът от едно подобно повторение на историята няма да е по-малко „смразяващ“ и „дисциплиниращ“, но с обратен знак, и за българските магистрати, които през последното десетилетие са най-честата жертва на политическите амбиции на всеки нов на власт.

И тъй като изглежда, че случаят „Кьовеши“ предстои да се повтори и в България или поне така излиза от вече дадените заявки от новите управляващи, много внимателно и премислено те трябва да разгледат цитирания случай и да преценят дали са готови да жертват установените демократични принципи, които се изповядват в целия ЕС и дали отново искат да вкарат България във фокуса на общността с поредните си грешки в сектора правосъдие, довели по-рано до отпадналия съвсем наскоро специален мониторинг върху страната от страната на ЕК.

Мониторинг, който между другото беше на практика свален и заменен с общия механизъм за мониторинг на всички държави в общността, именно благодарение на активизацията на работата на българската прокуратура в последните около 3 години, в които точно Гешев се включи в ръководството на обвинението.

Така, ако не искаме да се наредим редом до пословичните нарушители на права и задължения, произтичащи както от членството в ЕС, така и от международните договори, по които сме страна, би трябвало политиците ни да се запознаят с опита на другите държави в подобни случаи и да се замислят - ние искаме ли в крайна сметка да останем демократична държава или това ще подлежи на преосмисляне.

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата