Украйна
не е просто някаква държава. Това не е футболен отбор или музикална
група, на която някой избира да е фен. Днес тази страна е кауза на
човечността, върховен символ на национална гордост, достойнство и
смелост. На безпределна жертвоготовност, непозната за повечето от нас.
Украйна е и символ на невъобразимо страдание, чиито ужасяващи мащаби
вече се доближават до геноцидите в Камбоджа и Руанда. Всеки можеше да е
на мястото на Украйна – можеше да е Финландия, балтийските републики,
Грузия (отново), Казахстан. Можеше да сме ние. Е, по лошо стечение на
географски и исторически обстоятелства е именно Украйна.
Тази страна в момента има нужда от подкрепа не поради някаква прищявка или поза – подкрепата за Украйна е признак, че разполагаш с някакъв елементарен морален компас. Тя означава, че можеш да разпознаеш и назовеш виновника за разпалването на най-кървавата война в Европа от 1945 г. насам, който е отговорен за смъртта на стотици хиляди души – чужди и свои. Ако в днешната кристално ясна ситуация не можеш да се ориентираш кое е добро и кое зло – значи си ценностно осакатен човек. Или много прост. Или и двете. Ако четири години не са ти били достатъчни – и 40 няма да ти бъдат.
Пред очите ни се подготвя най-голямото предателство, което ще се случи в рамките на нашия живот. Предишното такова беше в Мюнхен през септември 1938 г., когато свободна Чехословакия беше предоставена на тепсия в ръцете на Хитлер. Сега ще бъде извършено посегателство не просто срещу държавата Украйна, нито срещу нейното политическо ръководство – политиците се сменят, тяхната значимост е моментна. Ще бъде обаче предадена и опетнена паметта на всички слънчеви деца, чиито невинни души бяха отнети от руските терористи; ще бъдат предадени десетките мъченически градове и села, оставени да лежат в руини; ще бъде предадено цялото поколение Герои, които зарязаха всичко, за да лежат в кални окопи, а после да се учат месеци как да използват протези на мястото на ампутираните си ръце и крака. В същото време извършителите на хиляди военни престъпления ще получат, вече съвсем официално, помилване от страната, претендираща че въплъщава категоричната победа на свободата и човешките права над тиранията.
Оставяйки Украйна сама, ден след като руската армия взриви жилищни блокове в Тернопил (от чиито развалини още изваждат трупове), оранжевият клоун подписва смъртната присъда на дългосрочния мир в Европа. В момент, в който руската икономика все по-видимо започва да буксува под натиска на мащабната си дългосрочна война, Вашингтон дава на кремълските военнопрестъпници жизненоважната за тях глътка въздух. Не може да има съмнение, че тя ще бъде използвана в една-единствена посока – за разширяване на руското влияние в Източна Европа. Чрез сила.
Само слепец или тотално незапознат със случващото се би повярвал, че „мир“ днес ще предпази Украйна (а сетне и Европа) от нова, още по-жестока руска война в недалечно бъдеще. Споделял съм и преди – убеден съм, че до края на живота си путин ще иска да влезе в Киив. Той копнее да бъде запаметен в учебниците по история като „владетелят“, „върнал“ „майката на руските градове“ в пределите на „последното християнско царство“ на този свят. Днешна русия в действителност възприема себе си като новия „Ноев ковчег“, призван да „спаси“ своя „руски свят“ от западната, „либералната“ поквара. Според тази извратена интерпретация Украйна е интегрална, неделима част от този „свят“ и никой в кремъл няма да направи и милиметър компромис с това – нито пред Тръмп, нито пред когото и да било.
Всъщност, с няколко краткотрайни изключения, тъкмо това е историческата идентичност, самата есенция на руската държава през последните повече от пет века – стремеж към териториална експанзия и изграждане на все по-неограничена политическа власт, „опаковано“ в различни есхатологични, месианистки или други мистични мотиви. За руския цар, император или генерален секретар понятията „политика“ и „държава“ се свеждат до първо лице единствено число. До упражняването на тотална и неоспорима лична власт – докато в същото време мизерстващият мужик е захранван със захаросани великодържавни утопии, без значение дали на дневен ред е „Святая Русь“ или „победата на комунизма над капитализма“. Пътят към руското самодържавие, разбира се, има огромна човешка цена. Но тя никога не е имала каквото и да е значение – под ножа ще попадне всеки неудобен, дори да е руснак (достатъчен е примерът с ръководеното лично от Иван Грозни жестоко клане в „отклонилия се“ Новгород Велики).
Ако наистина причината Съединените щати да абдикират доброволно от отговорност пред тази кристално видима опасност е желанието на оранжевия олигофрен да получи Нобелова награда за мир – то едва ли и най-талантливият писател би могъл да съчини по-зловеща гротеска. Историята ще се произнесе жестоко за всеки акт на лицемерие. Както се произнесе и след 1938-а – макар след години на невиждано опустошение, унищожени страни и цели общности, след промяна на самата концепция за международни отношения. Да, човечеството очевидно отново ще трябва да заплати неимоверно висока цена за ненаучените уроци и за прекалената толерантност към глупостта и наглостта. Вероятно това е тегобата на епохата, в която живеем. Не ни остава друго освен да вярваме, че идните поколения ще бъдат по-разумни и няма да обърнат гръб на ценностите, за които умряха и вероятно ще продължат да умират толкова много хора.
Да, Украйна е страдащият Христос на днешна Европа.
Слава на Украйна!
Слава на Героите!