вторник, 14 декември 2021 г.

Анализатори предупредиха за риск от пропиляване на 21 млрд. лева от правителството по Националния план за възстановяване и устойчивост

  

Ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това е заключението от анализа* "Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.

"Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание.", смятат икономистите. Според тях последните бележки на Европейската комисия показват, че изготвянето на една своеобразна капиталова програма, аргументирана с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, както и оценка на общото въздействие върху икономиката не е лесна и безпроблемна задача.

"Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат", става ясно от заключението на ИПИ.

Припомняме, че последната, пета, версия на Плана на България беше представена на 15-ти октомври 2021 година и е изпратена официално на Европейската комисия от служебното правителство на Стефан Янев. Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".

Българският план все още не е окончателно одобрен, като забавянето в представянето му пред ЕК до известна степен се дължи на политическите обстоятелства в страната, отбелязват икономистите.

"Планът съдържа и сериозни политически ангажименти, които вероятно ще трябва да бъдат потвърдени от редовно избрано правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство, за да се осигури безпроблемното му изпълнение", коментират още от ИПИ.

Ето, какви са основните наблюдения от прегледа на подготовката и същността на Плана за възстановяване:

Приоритети

  • Голяма част от държавите членки засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. България не прави изключение. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави.
  • Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им - промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано.
  • Няма връзка между част от проектите и реформите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите. 

Инвестиции

  • Няма връзка между отделните проекти (може би с изключение на проектите в областта на енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и преди да е ясна цялата концепция за реформите и развитието на секторите.
  • Около ¾ от разходите са изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори.

Очаквани резултати, според ИПИ:

  • Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г.
  • По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП - както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%).
  • Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции и няма как да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори.
  • Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.
  • Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите.
  • Няма ясно дефинирани цели и индикатори. Индикаторите не са формулирани по начин, който да позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите. Те до голяма степен не отговарят на изискванията за връзка с веригата на резултатите.

* Анализът е направен по проект "Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи"  и се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 49 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Новините от днес и със задна дата