сряда, 27 януари 2021 г.

Китай даде разрешение на бреговата си охрана да стреля по чужди кораби

  

В неделя американска авионосна ударна група, водена от самолетоносача "Теодор Рузвелт", влезе в Южнокитайско море за "рутинни операции". По-рано Япония излезе с критика към претенциите на Китай в стратегическия водоем.

Пентагонът коментира ситуацията с обещание да защити Сенкаку - островите от Източнокитайско море, контролирани от Токио, но също така претендирани от Пекин.

Постоянният комитет на Националния народен конгрес - най-висшият законодателен орган на Китай, е предоставил на бреговата охрана правомощието да използва "всички необходими средства", включително стрелба по чужди кораби, за защита на райони, където Китай претендира за териториален контрол, съобщава South China Morning Post.

Законодателството, прието в петък, също така позволява на силите на бреговата охрана да предприемат превантивни атаки срещу чужди кораби без предварително предупреждение.

Това може да стане, ако командирите преценят, че такава стъпка е необходима, и включва разпоредба, според която персоналът на бреговата охрана може да се качва и инспектира чуждестранните кораби.

Освен това се позволява на силите на бреговата охрана да унищожават структури, принадлежащи на други страни, построени в райони, претендирани от Китай.

Говорителят на китайското външно министерство Хуа Чунинг заяви, че законът е в съответствие с международните практики и добави, че Пекин:
"Ще продължи да се ангажира да поддържа мира и стабилността в морето".

Пекин претендира за контрол върху широки участъци от Южнокитайско море - стратегическа морска зона, която служи като ключов проход за международното корабоплаване и е основен източник на неизползвани риболовни и въглеводородни ресурси.

За части от водното тяло претендират още Виетнам, Малайзия, Бруней, Филипините и Тайван. Съединените щати, които не са страна по спора, започнаха да изпълняват мисии за "свобода на навигацията" в региона в началото на 2010-те, след като тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън определи водното тяло като "въпрос от национален интерес за САЩ".

Пекин нееднократно критикуваше "намесата" на САЩ в региона и настояваше страните от региона да могат да разрешат спора си независимо.


В тази снимка, за която не е ясна датата, от китайската агенция Цинхуа, китайски бомбардировач Х-6К патрулира островите и рифовете в Южнокитайско море. Асошиейтейд Прес/Цинхуа

Китайската брегова охрана и корабите от Военноморския флот на Народната освободителна армия вече са замесени в множество инциденти с чуждестранни плавателни съдове в Южнокитайско море, включително предполагаемото удряне и потъване на виетнамска риболовна лодка миналия април, както и случаи, в които китайски кораби са гонили американски извън района.

С някои страни конфликтът продължи десетилетия, като Пекин и Ханой например се бориха в голямо сражение на островите Спратли, която през 1988 г. доведе до смъртта на виетнамски войници и рани един китайски войник.


Китайската брегова охрана възниква през 2013 г. и се превръща в клон на войската през 2018 г. Нейните кораби са предимно леко въоръжени, като обикновено носят двойни картечници 14,5 мм като основно въоръжение.

Флотът на бреговата охрана обаче включва по-тежко въоръжени кораби, включително поне един тип, известен като CCG 3901, който разполага с чифт 76-милиметрови оръдия за бърза стрелба.

"Най-големият кораб на бреговата охрана в света CCG 3901 завърши първото си патрулиране на островите Парасели в #ЮжноКитайскоМоре", написа в Туитър Анкит Панда и приложи следната снимка:


Най-големият кораб на брегова охрана в света - китайският CCG 3901, патрулиращ островите Хиша в Южнокитайско море през април, 2017 година. Снимка: scsb.gov.cn

Червената буря се надига
Приемането на закона идва на фона на голяма ескалация на напрежението между Китай от едната страна и САЩ и техните тайвански и японски съюзници от друга, само дни след встъпването в служба на Джо Байдън като президент.

По-рано тази седмица постоянната мисия на Япония при ООН издаде рядка дипломатическа нота, отхвърляща претенциите на Китай за част от Южнокитайско море и предполагаща, че те не са в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, по която двете държави са страни.

В събота тайванските военни съобщиха, че китайски бомбардировачи, изтребители и турбовитлов самолет за борба с подводници са нарушили зоната си за идентификация на ПВО-то им на юг от острова, като през 2020 г. са съобщени около 380 подобни "нахлувания".

Китай не признава легитимността на тайванската зона за идентификация на ПВО и смята самата островна държава за бунтовна провинция, която един ден трябва да бъде обединена с Китайската народна република.

Също така в събота, новоназначеният министър на отбраната на САЩ Лойд Остин разговаря по телефона с японския си колега Нобуо Киши и обеща, че Съединените щати ще помогнат на Токио да защити островите Сенкаку, архипелаг от необитаеми островчета и скали, разположени в Източнокитайско море между континентален Китай и японския архипелаг Рюкю.

Китай нарича архипелага островите Дяою и започна да изисква връщането им в рамките на Китайската народна република през 70-те години, като посочи, че те са били превзети от Япония по време на война с династията Цин през 1895 г.

Токио от своя страна твърди, че твърдението на Пекин е свързано с факта че архипелагът може да е богат на въглеводородни ресурси.



Група от оспорвани острови. Уоцури горе, Минамикоджима долу и Китакоджима, известни още като островите Сенкаку в Япония и Дяою в Китай. Снимка : Ройтерс / Киодо

В неделя американското Индо-тихоокеанско командване съобщи, че ударна група от военноморски сили на флота, водена от самолетоносача "Теодор Рузвелт", е влязла в Южнокитайско море ден по-рано:

"За провеждане на рутинни операции, включително мисии за осигуряване на свобода на моретата, изграждане на партньорства в отбраната и насърчаване на морската сигурност".

Новините от днес и със задна дата