Парламентът разреши възможността за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа "за", 55 "против" и без въздържали се, предаде БТА.

С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година, записаха депутатите.

От БСП обвиниха управляващите, че отнемат трудови права на работещите. От ГЕРБ обясниха, че увеличението на извънредния труд е една възможност, ако работниците са съгласни.

Георги Гьоков ("БСП за България") коментира, че предложението за увеличаване на извънредния труд е крайно неприемливо, защото е в ущърб на работниците и служителите. Масово работещите полагат извънреден труд много над допустимата продължителност и сега от нас се иска с едно натискане на бутона "за" да узаконим това и вече да направим възможно законно работодателят да задържа работника с един час повече, т.е. от осемчасов работния ден да стане деветчасов, защото 300 часа извънреден труд означава точно това, каза той.

Абсолютна лъжа е, че се отменят права на българските работници, защото остава в сила забраната за извънредния труд, заяви председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов (ДПС). В България извънредния труд е забранен, остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя - със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно, обясни той. Адемов добави, че не променят и осемчасовият работен ден.

Светлана Ангелова (ГЕРБ) отбеляза, че не се увеличава механично извънредният труд и че това е възможност. Тя обясни, че след като работниците не са съгласни, след като синдикатите няма да подпишат колективния трудов договор, няма да има увеличение на часовете за извънреден труд.

Работодателят не може еднолично да реши за увеличение на извънредния труд, отбеляза Ангелова. Четете текстовете в цялост, не ги интерпретирайте както си искате и да плашите хората, призова тя.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева коментира, че точно това предложение защитава правата на работниците и даде пример с форсмажорни обстоятелства, когато дадена поръчка трябва да се завърши в срок, за да се получат парите за заплати. Самите работници влизат в положение, защото първо този извънреден труд се заплаща, добави Караянчева като уточни, че се изказва и като човек, работил в производството.

Калин Поповски ("Обединени патриоти") даде пример с родилно отделение, в което не достигат акушерки. Две извънредни дежурства по 12 часа са 24 часа, за годината са малко по-малко от 300 часа. Без тази поправка трябва директорът на болницата да им плаща незаконно извънреден труд, коментира той. Поповски посочи, че парламентът трябва да позволи на директора с тази поправка да им заплати извънредните часове.

Георги Свиленски от левицата попита защо извънредният труд се увеличава точно на 300 часа. Работодателите го искат, но синдикатите не го искат. Как ще стане доброволно, "ще стане доброзорно", коментира той.

Хасан Адемов посочи, че проблемът не е в тези 300 часа, а в заплащането на извънредния труд. Според него, ако могат да променят размера на заплащането, веднага ще решат въпроса с извънредния труд.

Освен увеличаване на времето за извънреден труд в проекта се предлагат и промени в сумираното изчисление на работното време, с които се намалява срокът за неговото изчисляване от шест на четири месеца. Дава се възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на една година.

Сумирано изчисляване на работно време е законова възможност, която най-често и се използва при непрекъсваем и сменен режим на работа.