Кметът на Бургас Димитър Николов реагира с конкретни мерки. Той лично се зае да помогне на санитарката от местното Ковид-отделение, която бе прогонена от собственото си село Равнец от страх да не зарази хората.
Йорданка Желязкова е принудена да спи под моста на плажа, защото не може да се прибере у дома. Съселяните ѝ я гонят, внуците ѝ не се допускат в училище. Готов съм да говоря с всеки един човек от Равнец, който заради личните си страхове се е наел да взема решение за друг живот, заяви кметът. Още утре, ако Йорданка пожелае, ще бъде настанена в оборотно жилище от общинския фонд.Съдбата сърцатата санитарка потресе кмета Николов. И той реагира светкавично с пост във Фейсбук. Ето какво написа Димитър Николов: „Гледах репортажа за санитарката Йорданка Желязкова, която работи в COVID отделение на УМБАЛ. Изпитах срам. И гняв. Още утре, ако Йорданка пожелае, ще бъде настанена в оборотно жилище от общинския фонд. Обадиха ми се хора от Равнец, които помолиха да не бъдат слагани под общ знаменател и заявиха, че никога не биха си помислили да ограничат прибирането на Йорданка до вкъщи. Както и че това не е мнението на повечето жители на селото .
“Ние не сме такива хора”, казаха. Вярвам им!“ Готов съм да говоря с всеки един човек от Равнец, който заради личните си страхове се е наел да взема решение за друг живот. В случая - този на Йорданка. Относно отстраняването на внуците на Йорданка от училище. Ако това е факт със заповед на директора и без представен болничен лист или основателна причина, то той трябва да даде своите отговори пред обществото. Всички имаме притеснения. Но на какво ще научим децата? На емпатия? На благодарност и съпричастност? Или на елиминиране на достойнството на човек заради собствените ни страхове. Отказвам да вярвам в това. Както и на това, че само във Фейсбук и на собствените си тераси с фенера на телефона можем да бъдем съпричастни към лекарите и медицинския персонал. Отказвам да вярвам и в това.“
Санитарка в COVID отделението на университетската болница в Бургас е принудена да спи навън, докато дава дежурства. Заради обществено недоволство не може да се прибере у дома си в село Равнец, а внуците ѝ са отстранени от училище. Йорданка Желязкова е командирована от хирургичното в COVID отделението на болницата за 45 дни. Още с първите дежурства се сблъсква със страха на хората в селото ѝ.
“Дъщерята реве – майко недей идвай, забранено е да се прибираш. Бях 12 часа дежурство и отидох на плажа под моста да спя. Защо ми забраняват да се прибирам вкъщи? Каква ми е вината, че съм решила да помагам на хората“, плаче жената. Дъщеря й се обадила по телефона и ѝ съобщила, че хората в Равнец са категорични – тя не трябва и не може да се прибере у дома си. „Бях дежурна 12 часа, приключи ми смяната и отидох на плажа, под Моста – там спах. Каква е моята вина, че съм решила да помагам на хората?”, разказва през сълзи Йорданка. Засега Йорданка Желязкова остава да спи в хирургичното отделение. В селото й обаче недоволството продължава.
Родителите от Равнец са разделени – едни са против внуците на Йорданка да влизат в клас, други – предлагат алтернатива. “Ако нейните внуци дойдат на училище, ние ще спрем нашите деца. Защото децата са преносители, кой е казал, че бабата не е болна? Колко лекари и медицински сестри починаха, въпреки че са с предпазен екип”, казва Ваня Иванова, майка на първокласник в Равнец. От сряда двете деца, които са в първи клас, са отстранени от часове в училище. По-късно едното е развило грипоподобни симптоми. В селото са категорични – или санитарката да не се прибира, докато работи в COVID отделението, или внуците ѝ да не ходят на училище.
Гледах репортажа за санитарката Йорданка Желязкова, която работи в COVID отделение на УМБАЛ. Изпитах срам. И гняв. Още...
Публикувахте от Димитър Николов в Неделя, 15 ноември 2020 г.