Става дума за броени секунди, през които в направо гробовната чернилка над катедралата се виждат ясно бял облак и ярка светлина, обединяващи се постепенно във фигура с познати до болка очертания – тези на Божията майка. Зрител, който следи по домашния телевизор сюрреалистичната литургия от празния и заливан от безмилостен дъжд площад „Свети Петър“, записва с телефона си струящите от екрана КАДРИ.
И убеден, че в тях има нещо изключително, свръхестествено и дори божествено, човекът качва самоделното видео във фейсбук, после то влиза с щурм във всички други социални мрежи, поемат го мощно ютуб, уотсъп и т.н. Но сякащ пазейки се от самата върла зараза, т.нар. сериозни и влиятелни вестници, радиа и телевизии в Италия, загърбиха станалото за нула време свръх популярно видео и почти не обелиха дума за него, нарочвайки го с мълчанието си за елементарна измишльотина.
Споменаха за кадрите и то мимоходом само няколко малотиражни всекидневника, но в замяна на това мрежата се задръсти от коментари, както ентусиазирани, така и скептични. В първия момент преобладаваха вторите, скептичните, в които засеченото явяване на Богородица над площад „Свети Петър“ по време на молитвата на папата срещу коронавируса и благословията му „Orbi et Urbi” /Към града и света – бел. кор./, бе жигосано като чиста проба „фейк“, като „журналистическа патица“ и нескопосан фотомонтаж.
Доста бързо обаче ентусиазмът набра скорост и измести негативните одумки, може би и защото в окаяното ни всекидневие имаме нужда от вяра в нещо по-голямо от нас, каквото и да е то, само и само да съдържа бленуваното послание на надеждата, че скоро ще надмогнем сегашните ужасни дни и ще се върнем към нормалния си живот. Така че може да става дума за самовнушение, за елементарна оптична илюзия, за игра на светлина, но мнозинството вярващи италианци припознаха в изваялата се в небето на Рим фигура на Божията майка подадена към тях ръка за помощ.
И благословия за спасението им, осветлена в момент на големи страдания, когато увереността ни в утрешния ден рухва, а всекидневните ни привички са далечен спомен. Както и да е, но сега, седмица по-късно, това което се случи над площад „Свети Петър“ в Рим на 27 март вечерта, си остава много силен момент, може би надхвърлил личната вяра. И както и да бъде погледнато на иначе странното явяване на Дева Мария, то наистина трябва да се смята за символ на надеждата, която предизвестява края на мъките от безпощадния коронавирус. А онези, които не вярват в Божията майка, тя дори да спре пред тях, да им се усмихне и да ги погали, те никога няма да я видят, нали?!