Неделя, 2 Декември, 2012 21:26:51
Интервю на Катя Стоянова
Тодор
Радев Вангелов е роден в Бургас, 1969 година. Занимава се с балетно
изкуство от десет годишен. Започнал в школата на бившия профсъюзен дом, в
класа на Дора Вариева. След това продължава в школата на бургаската
опера при Павлина Иванова и там започва работа като артист - балет.Танцувал е във всички възможни спектакли на сцената на Бургаска държавна опера, следва музикален театър в София, а след това минава и през висшата школо на балет "Арабеск"
1996 г. емигрира в Испания. Три години живее нелегално докато успее да оправи документите си. Междувременно танцува в балетната компания на Валентина Летова, прима балерина на "Киров театър". Танцува и в Италия, в балета на Fredy Franzzuti, "Balleto del sud", в "Ballet costa del sol", "All dance" и идва времето, когато създава своя собствена трупа, живее в Малага, Испани и до днес е Директор на "Antakarana producciones". Занимава се с преподаване на йога, рейки и медитация. Занимава се с хореография и прави хореографията на Мис Малага, Линда Малага. работил е и с Teatro Cervantes - Malaga. Работи с Teatro Lirico D'Europa - Jenny Kelly Productions на Жоро Лалов в САЩ. Скоро е бил в търновския театър и е работил с Руми Маркова. ...Той е ясновидец и медиум. Артистичното му име е Tosho van Gelo.
- Г-н Вангелов, чудех се с кой въпрос да започнем и да си призная избирайки за начало на нашия разговор нажежаващият емоциите испански танц фламенко, вместо нещо свързано с Вашия творчески и личен живот проявявам лек егоизъм, но съм луда по този танц! В този танц има съдържание на много адреналин и Вие ли го възприемате като такъв?- Фламенко е начин и стил на живот, наложено от гитанос циганите. В Андалузия са най - добрите танцьори. Пътуват по цяла Европа и Америка и никой, никога не може да се насити да гледа това изкуство, както и аз. Фламенко е чувства и истина и пресъздава реалността на самия живот.
- Липсват ли Ви България и Бургас, колегите и приятелите на българска земя? - Да! И България и Бургас ми липсват, няма начин да не е така. С Бургас е свързано детството ми, първите любови. И едно име Бисера, на жена с която мога да кажа, че съм имал прекрасни преживявания. Аз съм човек, който съхранява добрите спомени и нещо, за което мисля, че е негативно за мен не го запомням. Опитвам се да го преживея и преодолея.
- Търсите ли прошка когато има за какво?
- Безгрешни хора няма. Търся прошка и така се продължава напред, без да се страда.
- Това означава ли, че танцът не е първата и последна любов за Вас? Някои артисти във Вашите среди твърдят, че танцът е всичко за тях, а другото е преходно.
- Танцът за мен е спасение. Така съм го почувствал още от детството си, започвайки да танцувам. Това е начин на живот, реализация и емоционално разтоварване, спасение от страха да си този който наистина искаш да си. Танцът е енергия изпълваща с любов и жизнено трептене. Танцът е ритуал.
- От кога не сте си идвали в Бургас?- Последно си идвах в България през август, но бях във Велико Търново. Обожавам Царевец и всичко красиво в България. Но забелязвам, че хората губят традиции и ценности.
- Имал ли си мисли да се развиваш в друга посока? - Никога не съм мислил, че мога да правя нещо друго или да разпилявам вниманието си към други неща. Само танцувайки съм себе си и съм щастлив, че цял живот правя това, което най - много обичам. Танцът за мен не е само професия, но и хоби, любов, живот. И за миг не мога за си представя живота без танц.
- Щастливец, бих добавила към Вашия отговор защото все по - малко хора успяват да упражняват професията, която ги зарежда с любов!- Благодаря, наистина съм от щастливците, защото малко хора могат да кажат, че обожават работата си. Мисля, че всеки човек трябва да открие своята същност, да опознае себе си и да работи онова за което е създаден.
- От кого сте наследили любовта към танца? - Влюбих се в танца от малък, но истински истински го заобичах след срещата ми с Галина Калчева, прима балерина на Бургаската опера.
- Как и кога разбрахте, че имате способности на ясновидец и на медиум!- От малък ми се случваха странни неща, но не им обръщах внимание. Мислех, че е нормално. Родителите ми работеха много, а сестра ми учеше. Аз оставах у дома сам, но всъщност не бях никога сам. Имаше хора които си говореха с мен и деца, които си играеха с мен. Разказвах на моята майка, но тя твърдеше, че си измислям и това което говоря е плод на моята фантазия. Казваше ми престани да лъжеш и аз престанах да споделям за случващото се около мен.
- Останал си сам и неразбран с нещо непознато за теб, страхуваше ли се? Странно ли ти се струваше случващото се?- Страхувах се, плачех вечер, криех се под възглавницата и никога не загасях лампата, никога. Карах се с родителите си когато я зягасят. Но странно на този етап в живота ми няма защото аз възприемах живота по по - различен начин от останалите. Още от малък възприемам живота като едно платно, картина на която сами рисуваме и ние сме си художниците на нашия си живот. Всеки преминава през своя си катарзис.
- Още ли те преследват странни неща и още ли спиш на светната лампа? - Преследват ме, не бих казал, те са просто около мен. Не бих могъл да спра да се развивам в тази посока, защото човек не може да избяга от себе си. Спя нощем с лампа от хималайски кристал това ме успокоява и зарежда въздуха с положителни йони.
- При всички случаи е по - добре да си в съгласие с неизбежното. - Винаги е за предпочитане да приемем съдбата си и да заживеем с обич и разбиране. След това нещата се самоподреждат. Бих добавил само, че за хората е трудно да приемат, че има и друг живот.
- Каза, че се занимаваш и с рейки, има ли нещо общо между рейки и танците и какво е то?
- Да аз съм маестро - рейки, разбира се, че има общо. Енергията, контакта с универса. Рейки е енергията на любовта, inkondicional. Танцът лекува и дава надежда, сила да продължиш, както на артиста, така и на публиката или хората които се занимават с рейки..
- Има хора, които не обичат да танцуват, казват, че не могат...
- Според мен всеки може да танцува, само трябва да затвори очи и да се вслуша в ритъма на сърцето си.
- Искаш ли да направите концерт с твоята трупа в България или по - точно в Бургас?- О, би било прекрасно да имам възможност да поработя в Бургаския театър. Там хората са прекрасни. Искам да кажа театърът разполага с истински артисти, специални личности и истински борци.
- Точно сега общината инвестира много пари за културни мероприятия защото Бургас е кандидат за столица на европейската култура, надявам се да получиш покана от нашата община за концерт, а за бургаската публика ще бъде истинско удоволствие да види теб и твоята трупа. - Точно сега в Европа се обръща много внимание на изкуството, на креативността и импровизацията в артистичен аспект. Има големи шансове Бургас да бъде европейска културна столица. Бургас е един от градовете, които са зачитали артистичния свят и оценявали тяхното значение. Знам, че настоящата управа дава възможност на артистите да се развиват. Управляващ, който дава възможност за развитие е истински интелигентен водач.
- Извинява, кой ви е кмет сега. Отдавна не сам се интересувал от политиката в Бургас.
- Казва се Димитър Николов.- Чудесно, много хубаво име! Сигурно патронът на Бургас св. Никола Чудотворец го води.
- Така е, млад и интелигентен човек изпълнен с енергия, с отличен екип, който променя града ни към по добро. Макар, че не харесвам политиците, а и те мен, казвам последното без резерви. - Не забравяйте, че мъдростта идва от възрастните, уважавайте ги, не само младите са сила.
- Прав си, може ли да сложа в интервюто снимката от профила ти във Фейкбук? - Тази снимка е от последния ми обяд с татко.
- Имаш ли семейство там, в Испания или мислиш, че още ти е рано? Смяташ ли, че за артиста семейството е бреме, като се има предвид вашата отдаденост на изкуството?- Сега моето семейство са майка ми, сестра ми и моя племенник. Семейството е много важно за мен. Имам и приятел с който живеем от години. За мен семейството е сила и любов. Семейството е ценност и е нещо свято. Трудно е без семейство. Децата не го разбират, но това става в последствие.
- Как се сплотява едно семейство?- Най - важно е да има разговори и те да са истински и откровени, да не крием нищо от семейството.
- Какво мислиш за днешното поколение?- Ние не го разбираме, но те, децата мислят по - бързо от нас, виждат нещата по свой начин и са по - свободни. Не трябва да доминираме над тях и да се държим менторски. Трябва да бъдат обичани и подкрепяни в положителните си идеи. Децата са нашето бъдеще, ако ние, разбира се им осигурим спокойно развитие без стрес и непрекъснато да им показваме красотата на семейството, за да разбират какво е това семейство.
- Много динамично се промениха нещата в България, във всяко отношение и хората не обръщат внимание на децата си. Вече има училища не само за ученици, а и за родителстване, представяш ли си!? - Хората са заети с това да събират и печелят пари, много е стресиращо, а трябва да насърчаваме децата и да им обръщаме внимание. Общуването с млади хора е истинско щастие, което малцина осъзнават.
Неусетно преминахме от "Вие" на "ти", в този толкова зареждащ разговор, който бях щастлива да проведа. Тодор Вангелов е впечатляваща личност в артистичния свят в световен мащаб. Аз съм благодарна, че ме допусна до себе си, а така и читателската аудитория на BurgasNovinite.BG