Петък, 7 Ноември, 2014 14:06:02
Автор на текст и снимка - Катя Стоянова - BurgasNovinite.BG
На снимката д-р Андрей Ковачев и Дянко Марков
Пропиляно
ли е усилието да се "бориш с вятърни мелници"!? Според мен не! Макар,
че събитието на което бях поканена да присъствам, наскоро, в Европейския
парламент първоначално събуди асоциация за участие в пиеса на Сервантес
мисля, че постоянството в борбата с вятърни мелници води към някакъв
вид еволюция. Особено, ако в пиесата участват хора отстояващи позицията
си макар и да знаят колко трудно е това и с колко рискове е свързано.
Активността и последователността в правилната посока винаги водят до
някакви постижения. Крайната цел е важна и настоящата антикомунистическа
активност колкото и да я свързваме с наивитет нейното натрупване един
ден неминуемо ще доведе до положителен резултат. Ролята на съвременните
Донкихотовци, сред които съм и аз, придобива едно друго измерение и се
валидизира с други средства.
Поканата
Обръщение
на евродепутата от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев към държавите, които искат
да се присъединят към семейството на Европейския съюз гласи, че те
трябва час по - скоро да се освободят от комунистическите си
обвързаности. Това негово послание бе изпратено в момент в който в
България течеше предизборна кампания, а на стартовата линия застанали да
влязат в парламента 98 кандидатури на хора обвързани с Държавна
сигурност. Противопоставих се на това обръщение като напомних на д-р
Ковачев, че то звучи безумно и лицемерно на фона на случващото се в
държавата ни. Последва обаждане от страна на д-р Андрей Ковачев, който
беше огорчен и от случващото се в страната ни и от моето нахокване. В
Европейския парламент ще се проведе дискусия на тема "Комунизмът и
несломеният човешки дух", организирана от мен и гл. редактор и издател
на списание "Диалог" Даниела Горчева, ми каза той, бих искал да ви
поканя да присъствате на това събитие в Брюксел. Прозвуча ми искрен в
своите намерения, макар, че всичките тези събития ad hoc си ги
представям като палеативна грижа за раково болен и без много ентусиазъм,
приех поканата защото бе споменато и още едно име, това на Дянко
Марков. Познавам историята на тази емблематична личност и в негово лице
припознавах автентичното дясно в парламента преди години.
Казах
си, щом Дянко Марков на почетната си 93-годишна възраст е решил, че има
какво да каже на форум организиран от Андрей Ковачев значи си струва да
бъде чуто.
Няма да скрия, че бях впечатлена и
от това, че д-р Ковачев е способен да покани на своето събитие независим
журналист, основател на независима медия, който не веднаж е критикувал
политиката на ГЕРБ по отношение на това, че трудно се дистанцира от
комунистическото ни наследство и се поддава на рецидиви от тоталитарното
ни минало. Подобна покана отправена към мен означаваше, че в неговата
партия има развитие в положителна посока, събитие от такъв характер
също.
Събитието
То
се състоя на 13 октомври и отбеляза 25 години от прехода в България и
събра международна аудитория, сред която евродепутати от Хърватия и
Германия, дошли да засвидетелстват за следите, оставени от тоталитарния
режим в техните страни. Трогателното бе, че на събитието бяха поканени
26 млади българи, които бяха спечелили различни конкурси, а участниците в
дискусията, знакови личности на българския преход.
Надявам се тези млади хора да
не забравят посланието на Дянко Марков че има оръжие, по-силно от
лъжата, и това е истината. И че само добрият човек може да бъде щастлив,
дори в най-тежките мигове от своя живот. Злото е винаги нещастно, каза
той, разказвайки на аудиторията за преживяното от него в
комунистическите лагери и за другите като него. Дянко Марков е
военен летец, носител на орден за храброст, политически затворник и бивш
народен представител в българския парламент.
"Дошъл
съм да свидетелствам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и
държава" - каза видимо развълнуван той! Днес ви давам моята честна дума
на човек, който е пътник към бъдното – там, горе, на отчет да се яви, да
свидетелствам само истината и аз казвам само истината. И не само я каза. Той я запечати в съзнанието на всички чули я. Този
невероятен човек, съхранил духът си несломен от тежестта на
комунистическите окови, даде несравним пример на младите хора как с
отстояване на човешкото и хуманното в условията на погубващото можем да
вървим напред. От неговите думи разбрахме, че вярата в истината е
разковничето и онова, което ни кара да се сражаваме с вятърни мелници.
Да го правим отново и отново докато не се докоснем до нея. Дянко
Марков в своя житейски опит е преживял ситуации, които са идентични на
тези в които човек може да се почувства смазан, изгубен и лишен от всяка
възможност да излезе от тях, но е оцелял. Не само физически, а и
духовно благодарение на това, че е знаел кое оръжие в тази битка е по -
силното. Оказа се, че усилието да се "бориш с вятърни мелници" не е
пропиляно време когато познаваш точното оръжие и не губиш вярата, че ще
победиш.
Поради дълбоко вкоренилото се
комунистическо минало и в нашето настояще държавата ни се намира на
икономическото дъно, е убеден Дянко Марков и той смята, че ситуацията е
аналогична с най - тежките кризи преживял в житейския си път. А неговите
думи се потвърждават от събитията с една банка в България и
недвусмисленото свързване на нейното разграбване и крах със сруктури от
бившата Държавна сигурност.
С
това оръжие се стига до истината. Истината и отварянето на цялата
страница на комунистическия мракобеснически режим иска и д-р Андрей
Ковачев. Само така, според него, можем да продължим на чисто и напред
към обществено - политически просперитет. На този етап колкото и
недостижимо да изглежда това негово послание то провокира наченки на
промяна. Постоянството в търсенето на истината прави малки, но сигурни
стъпки към нея. Понякога рискът е голям защото разгневяваме звяра, но
каузата си струва. Това е кауза в полза на бъдещите поколения и д-р
Ковачев я поддържа в статус "активен".
Президентът
на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол, по време на последното
си посещение в България попита една журналистка дали знае кой политик е
добър. В отговор на този свой въпрос той уточни, че добър е оня политик,
който работи за бъдещето на младите хора, а не за бъдещите избори. Горе
- долу в този контекст премина и един разговор между мен и д-р Андрей
Ковачев. А младите хора, които евродепутатът беше поканил се отличаваха
със своята изключителна интелигентност и желание за промяна в държавата
ни. Бях приятно изненадана от темите на разговор които отваряха по време
на свободна дискусия. Те бяха информирани за значението на Закон за
лустрацията и акцента падаше върху въпроса защо още нямаме приет такъв.
Обсъждаха и ползата от Закон за лобизма и то доста компетентно. Някои от
тях вече бяха изчели доста литература свързана с вредното влияние на
остатъците от комунизма в днешно време и споделяха, че са изненадани от
това, че в учебниците по история не са прочели много от фактите, които
са им станали известни от странична литература.
Неговата
инициатива „Изстраданата европейска мечта на България“ – инициатива с
поредица от посветени на антикомунистическата съпротива в България
събития е започнала още в предишния Европарламент от него и чудесния му
екип от млади сътрудници. Тя със сигурност ще продължи и със сигурност
ще доведе до добри резултати поради простата причина, че се провежда с
много ентусиазъм и искрено желание.
Много
жалко ще бъде, обаче, ако депутатите ни в народното събрание не вземат
под сериозно внимание посланията от събитията на европейския форум и
похабят полезната енергия от тях.
Конституирано
по този начин днешното управление е способно да обърне нещата така, че
дебатите свързани с комунистическото ни минало и неговото осветляване да
не изглеждат като "преливане от пусто в празно". Адекватната реакция ще
покрие много от очакванията на българското общество.
Oт
2011 г. д-р Андрей Ковачев подпомага интернет сайт, който се разви като
един от най-сериозните източници на информация за изследване на бившата
"Държавна сигурност" и комунизма в България. Видео от събитието може
да видите ТУК.