![]() |
| Снимка: БТА |
Случаят с Ива Михайлова показва още веднъж, че политическата класа в Скопие не иска Република Северна Македония да стане част от Европейския съюз, казва в интервю за Dir.bg министърът на външните работи от 2005 до 2009 г. Ивайло Калфин.
И изтъква, че е свидетел на организирана кампания на северномакедонското правителство, при която негови представители обикалят европейските страни с една-единствена цел - да говорят срещу България.Исканията на Скопие - дайте ни гаранции, че ако променим конституцията и включим българите, ще влезем в Европейския съюз, са абсурдни, изтъква бившият външен министър. И припомня, че на България никой не е давал никакви гаранции по пътя на еврочленството.
- Как ще коментирате случая Ива Михайлова, г-н Калфин? Тя напуска Северна Македония, като твърди, че пред македонските гранични власти е показала македонската си лична карта, а пред българските - българската. Но след това македонските институции казват, че това е "бягство" и дори сезит европейските институции. Тяхното вътрешно министерство твърди, че в системата им няма данни Ива Михайлова да е напускала страната. Как е възможно това?
- Тук има няколко неща и северномакедонското външно министерство ги смества тотално. Първо, в Северна Македония има процес срещу Ива Михайлова, който тече от доста време. Този процес продължава, никой не го е отменил. Второ - и това е нещо, което северномакедонските власти отричат, към нея имаше отношение, което няма нищо общо с нормалните човешки права. Включително, когато македонски лекари пишеха, че тя трябва да се лекува от получената вследствие на катастрофата травма, съдът продължаваше да възпрепятства лечението й. Това не отговаря на никакви световноприети правила за опазване на основни човешки права. Така че това, което тя ще получи, е до някаква степен компенсация за това, което правеха македонският съд и македонските власти досега - да я лишават от право на лечение.
Човешкото право на Ива Михайлова е да получи право на лечение, а то очевидно и демонстративно беше отказано в продължение на месеци.
А иначе - по какъв начин тя е излязла от Република Северна Македония, по какъв начин е дошла в България, защо са я приели в България - което очевидно е най-големият проблем на македонското външно министерство, че някой я е посрещнал в България - това са вече следствия на този процес, който се води показно от месеци насам, за да покажат македонските власти как ще се отнасят към един гражданин, който е гражданин на България. Европейският съюз няма нищо общо с това. Как излизат хора от Република Северна Македония е тема на Република Северна Македония. От европейските институции може да ги попитат - вие не сте ли научили да си пазите границите.
- Това не е ли и шенгенска граница, която пък ние трябва да пазим?
- Това е шенгенска граница, която ние трябва да пазим и която се преминава, ако се влезе нормално в държавата през българския граничен пункт. Аз не съм чул някой да отрича това. Нямам представа през кой граничен пункт е влязла Ива Михайлова, но е факт, че тя е влязла в България. Преди да влезе в България, е излязла от Република Северна Македония. Тя е български гражданин и няма нито едно правило в шенгенската система, която да кара държавата да не допусне един гражданин, който носи паспорта на държавата.
- Този казус влезе в сложните отношения между България и Република Северна Македония. Президентът Гордана Силяновска неотдавна каза, че отношенията на Република Северна Македония с България са толкова влошени, че сякаш са прекъснати.
- Аз самият съм свидетел на една организирана кампания на северномакедонското правителство, при която негови представители обикалят европейските страни с една-единствена цел - да говорят срещу България, без да споменават много-много какво са свършили, за да се подготвят за членството в Европейския съюз. България има интерес от членството на РСМ в ЕС, да не забравяме, че България е държавата, която първа призна Република Северна Македония. Има и редица проекти, които могат да се осъществят заедно. Единственото, за което държавата ни настоява, е хората с българско гражданство, с българско самосъзнание, да не бъдат репресирани. А случаят с Ива Михайлова показваше точно това - на един човек с български паспорт, именно, защото има български паспорт, му се отказва медицинска помощ. И правителството на РСМ се криеше зад съдебната система.
А по повод казаното от президента Силяновска - ще припомня, че за танго са необходими двама. Смятам, че македонската държава, вместо да обикаля Европа и да говори срещу България, много добре знае какво трябва да свърши. И едното от нещата е да не показва такова демонстративно отношение към нарушаване на правата на хората с българско самосъзнание или българско гражданство там. Премиерът Християн Мицкоски твърди, че имало само няколко хиляди българи. Да не забравяме, че има над 200 000 души с български паспорти, тези хора са подписали декларации и са представили документи за българския си произход. И по този начин премиерът Мицкоски обявява 200 000 души от собствената си държава за измамници. Аргументите на Скопие са изключително несериозни и по този път няма да стигнат далече.
- Как си обяснявате тази упоритост на властите в Скопие? Вие самият казвате - обикалят европейските държави и търсят съмишленици.
- Северна Македония не може да започне преговори с ЕС, защото в Скопие не са изпълнили това, за което са поели ангажимент. И, ако някой там си мисли, че със смяната на правителството, държавата си преглежда всички ангажименти - не се случват така нещата в Европа. Исканията на Скопие - дайте ни гаранции, че ако променим конституцията и включим българите, ще влезем в Европейския съюз, са абсурдни. На България никой не ѝ е давал гаранции, че ще влезе в ЕС - ние се готвихме, променяхме законодателството си, приехме европейските ценности и от 20 години сме членове на ЕС. Това трябва да направи и Скопие. Защо не го правят?! Моят отговор е, че не искат. Че тяхната политическа класа няма интерес от влизането на държавата в Европейския съюз.
- Защо?
- Защото Европейският съюз означава правила и прозрачност. Явно някой не иска това.
- На последния парламентарен контрол външният министър Весела Петрова бе запитана водят ли се преговори за предоговаряне на условията за членство в ЕС на РСМ. Този въпрос непрекъснато възниква. Коя е причината? Има ли желание за предоговаряне на условията за еврочленство от страна на Скопие?
- Нека се върнем към фактите, за да изберем различни интерпретации. Република Северна Македония е поела ангажименти в стремежа си към членство в ЕС - тези ангажименти са поети, признати и са ангажименти към Европейския съюз. В момента, в който Скопие изпълни тези ангажименти, България няма да има никакви основания да пречи на започването на преговорите на РСМ. Разбира се, с това не се дава гаранция за членство, но и никой не казва, че те ще бъдат изнудвани. Просто, готвенето за членство не е изнудване, а готвене за членство. За да се отпуши процесът, трябва в Скопие да изпълнят това, което са поели като ангажимент.
За преговаряне заговори тяхното правителство, което обвини предишното правителство, че е поело ангажименти, които не е трябвало да поема. Една държава не може в международните си отношения да си променя ангажиментите с всяко следващо правителство.
- Как гледате днес на ветото, което България наложи на започването на преговори за еврочленство на Северна Македония? Това се случи през ноември 2020 г. Правилно ли постъпихме?
- България винаги е настоявала за добросъседски, отворени отношения със Северна Македония, за развитие на инфраструктурата, на търговията, на всички възможни контакти. Това е трайна българска политика. Основният проблем, който виждаме, е с подтискането и нарушаването на правата на хората, които имат българско самосъзнание. И това става по най-брутален начин. Ива Михайлова е последният пример за това. Очевидно е, че европейските страни, нашите партньори, видяха този проблем и поискаха българите да бъдат записани в конституцията на РСМ равноправно с други народи - албанци, босненци и т.н. Това е договореността, която днешното правителство в Скопие отказва да изпълни години наред. Единственото обяснение, което имам е, че те не искат да се приближат към Европейския съюз и се крият зад това споразумение.
- Как връщането на мощите на цар Самуил се вписва в актуалните българо-македонски отношения?
- Не виждам никакво отношение към българо-македонските отношения. Темата с костите на цар Самуил е много стара, тя е от над 20 години. Аз си спомням, че тя беше актуална още докато работех в първия мандат на президента Георги Първанов, после като външен министър. Това е двустранен въпрос с Гърция, който сега правителството реши. Имаше различни мнения по тази тема, но всичко това няма нищо общо с Република Северна Македония.
- Общото може би е това, че Гърция също имаше сложни отношения със Северна Македония, предвид това, което наричаме кражба на история.
- Гърция до голяма степен реши този въпрос. Въпросът е, че тогава г-н Мицкоски не беше на власт. Това вече е завършен факт и няма как да го върне назад. И това е пример как една държава, вместо да мисли как да развие отношенията си със съседите добронамерено, се рови в античността, за да търси някакви поводи за национална гордост. При положение, че границите много пъти са се сменяли, да се връщаме векове назад, не помага на никого. Северна Македония обича да гледа в миналото, това не им помага да вървят напред.
- Съгласен ли сте с анализаторите, които смятат, че властите в Скопие се оглеждат за мнението на Белград, а от Белград няма да позволят Северна Македония да стане член на Европейския съюз преди Сърбия?
- Доколко е силно влиянието на Белград в Скопие не мога да преценя. При всички случаи има влияние и то е очевидно. Сигурно в Белград не искат и Черна гора да влезе в Европейския съюз. Но Черна гора е водеща след всички кандидати за еврочленство и се очаква да бъде следващият нов член на Европейския съюз. Така че надали Белград може да повлияе на всички процеси, които се случват. В крайна сметка нека нашите съседи в Северна Македония да си изберат бъдещето, а не да чакат някой да им го избира от друга столица.
- Как гледате на това, че два дни след спора за костите на цар Самуил и тържественото им посрещане в София, на което представители на РСМ не дойдоха, напротив - критикуваха остро, делегация от Скопие все пак дойде в София на конференция - но за коридор № 8?
- Не виждам защо да не дойдат. Още повече, че коридор № 8 е отдавнашен проект. В началото от правителството на Мицкоски казваха, че го слагат на задна линия, защото имало по-важни коридори, като тези север - юг. Но след като видяха, че това е важна тема и за Европейския съюз, и за НАТО, се съгласиха да извадят коридор № 8 на преден план. България от десетилетия говори за този коридор. Вярно е, че и ние имаме да довършваме част от инфраструктурата, но много повече има да се довършва от другите държави. Аз бих се радвал, ако има не просто приказки, а по-сериозен импулс за реализацията на коридор № 8. Той е важен за всички страни, които участват в него, включително за Северна Македония, за България, за Албания.
- Не съзирате външно влияние върху Скопие?
- Вижте, ние живеем на Балканите. На Балканите винаги е имало много различни интереси, които не са само от съседните държави, някой път идват от другия край на света и понякога са определяли историческото развитие при нас. Така че интереси има, влияния има, натиск има. Въпросът е доколко една държава има имунитета сама да се справи и доколко - понеже решенията се взимат от управляващите, управляващите са искрени в това, което заявяват публично. Според мен, ако управляващите в момента в Република Северна Македония бяха искрени, че искат държавата да се движи към Европейския съюз, да стане член, те трябваше да направят много отдавна много различни неща и досега да са приключили поне половината от преговорите за членство.
Очевидният факт е, че дали под външно влияние или по собствено убеждение и желание да не им се бъркат много във вътрешната политика, но те не искат да се движат към Европейския съюз.
