 |
| Снимка: ВМРО-ДПМНЕ/БТА |
Проблемът с България ще бъде решен за един следобед, ако така решат няколко членки на ЕС. Това заяви северномакедонският вицепремиер и министър на транспорта Александър Николоски, цитиран от bTV.
По думите му, Скопие води достойна политика по отношение на евроинтеграцията и не унижава собствената си нация и държава.
"Не коленичим, а водим политиката си достойно", добави Николоски в коментар за позицията на премиера Християн Мицкоски, че е готов да чака десетилетия без конституционни промени, които са задължителни за евроинтеграцията.
"Това, което зависи от нас, го правим. По Плана за растеж сме далеч пред страните в региона, което ще бъде потвърдено и в новия доклад, който се очаква през юни. В частта за реформите изпълняваме това, което се изисква, но има сегменти, върху които нямаме влияние", допълни македонският вицепремиер.
Според Александър Николоски е ясно, че "проблемът не е само София, а че тя е добро оправдание, за да не бъде решен проблемът".
"Чакаме няколко големи столици да решат дали искат разширяване на ЕС, или не. Ако има политическа воля, въпросът с България може да бъде решен за един следобед", допълни той.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди 3 години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на РСМ потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на "македонско малцинство" в България.
Протоколът също така предвижда противодействие на езика на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.