Кое точно да празнувам на 3 март?
Санстефанския мирен договор ли - една илюзия за Велика България, просъществувала само броени месеци?
Да празнувам ли "освобождение", при което България дори не е станала независима, а остава васално княжество на Османската империя чак до 1908 година?
Да празнувам ли това, че българските земи са разпокъсани още в самото начало - Македония и Тракия остават извън държавата, а стотици хиляди българи - извън свободата?
Да празнувам ли, че губим излаза си на Бяло море - стратегически прозорец към света, останал само като щрих върху една карта, която никога не става реалност?
Да празнувам ли държава, родена разсечена на две - Княжество България и Източна Румелия?
Да празнувам ли това, че цели български области - Гюмюрджинско, Одринско и още десетки други, са ни били отнети и оставени извън пределите ни, сякаш никога не са били част от нас?
Да празнувам ли началото… или да осъзная, че това е началото на едно дълго разпокъсване?
Защото 3 март не е просто освобождение.
Той е компромис!
Той е сделка!
Той е началото на една национална трагедия, прикрита като победа!...
Затова на 3 март не празнувам.
За мен 3 март е... сведена глава... Тишина...и памет!
=========================================
Георги Лазарев: "На 3 март България не става свободна, свобода получават близките на
Русия - Събрия, Черна Гора и Румъния. И въпреки липсата на свобода
(България е трибутарно княжество, плаща данък на султана и не присъства
на картата на Европа), ние сме принудени да платим на Русия окупационни
разходи за войната в размер на 10 милиона златни рубли", твърди една от
тях.