Образователен урок по история, специално за физкултурничката Нешка Робева и други подобни!

Нешка Робева Снимка:Фейсбук

 Автор:Катя Стоянова / BurgasNovinite.BG

Из социалната мрежата Фейсбук се върти една статия на физкултурничката Нешка Робева. Квалификацията "физкултурничка" си я дава самата Нешка Робева във въпросната статия.

Не бих обърнала внимание на подобна словесна помия, ако обществеността не възприемаше Нешка Робева освен като физкултурничка и като влиятелна обществена личност, което допуска и образована, съответно човек на който може да се има доверие и, онова което твърди да не бъде проверявано, а априори възприемано за истина от първа инстанция. Там е работата, че другарката Робева често използва своята популярност не по предназначение и компетентност, а за да манипулира общественото мнение със сериозен дефицит на такива, запълвайки безкрайната дупка на счупеното си его. 

И през комунизма и сега, образованието винаги е било платено, както и всичко друго, но образователния ми урок ще бъде безплатен. Сега си плащаме реалната цена, преди плащахме със символични заплати за нашия труд, защото никога не получавахме финансовия еквивалент за него, за да може майката партия БКП да ни лъже, че ни образова и лекува безплатно. Докато един ден комунистите решиха да стават капиталисти. Обраха де що имаше от нашите 45 години недоплатени заплати, обраха и пенсионните ни осигуровки. Занулиха държавата и народа и офейкаха, като преди това докараха държавата два пъти до финансов фалит. Впрочем, заради занулената пенсионна система, сега възрастните получават пенсиите си от осигуровките на децата и внуците си и всяко увеличение на пенсии означава увеличение на техните осигуровки. Но, дотук с отклоненията от основната тема! Започвам по същество с обещания урок по история.

Тъй като ние журналистите, покрай отразяването в медиите на важни събития, неволно придобиваме и качеството на историци, а професионалната ни рутина е свързана с факти, дати, документи и аргументи, които ни се налага да помним, та по тази причина сме крайно недолюбвани от другарката Нешка Робева. Защото сме в състояние незабавно да я разобличим. 

Няма да излизам от контекста по засегнатите теми от другарката Робева, но ще акцентирам на хронологията по дати и събития.

СССР се разпада официално на

26 декември 1991 г.. След Августовския пуч през същата година, процесът на независимост на републиките се ускорява, завършвайки с декларация на Съвета на републиките на Върховния съвет на СССР, с която съюзът престава да съществува.

• 24 август 1991 г.: Украйна обявява независимост.
• 8 декември 1991 г.: Лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписват Беловежкото споразумение, обявявайки края на СССР.
• 25 декември 1991 г.: Михаил Горбачов подава оставка като президент на СССР.
• 26 декември 1991 г.: Официалното разпускане на Съюза
• Русия (като правоприемник на СССР) признава независимостта на Украйна през

  1991 година. 

  Основните събития, свързани с това признаване, са:

  1 декември 1991 г.: Провежда се референдум в Украйна, на който огромно мнозинство гласува за независимост. 

  2 декември 1991 г.: Тогавашният президент на Руската SFSR Борис Елцин публично признава Украйна като независима държава.

  8 декември 1991 г.: Подписани са Беловежките споразумения от лидерите на Русия, Беларус и Украйна, които официално констатират, че СССР престава да съществува, потвърждавайки независимостта на Украйна. 

  Впоследствие, на 5 декември 1994 г., Русия, заедно със САЩ и Великобритания, подписва Будапещенския меморандум, с който отново се гарантира териториалната цялост и независимостта на Украйна в замяна на отказ от наличното ядрено оръжие в държавата.

  След 50-годишна съветска окупация и анексия (от 1940 г.), балтийските държави също възстановяват своята независимост:

  11 март 1990 г.: Литва обявява възстановяването на своята независимост.

   4 май 1990 г.: Латвия приема декларация за възстановяване на независимостта.

   20 август 1991 г.: Естония обявява пълна независимост, а на 21 август Латвия потвърждава своята.

   6 септември 1991 г.: СССР признава независимостта на трите балтийски държави.

   2 септември 1991 г.: САЩ признават независимостта на трите републики. 

   

  Трябваше да обърна внимание на тези исторически събития, за да стигна до засегната тема от другарката Робева за т,нар. от нея "Майдан" в Украйна 

  Майданът (Евромайданът) в Украйна започна в нощта на

  21 ноември 2013 г.. Протестите избухнаха, след като правителството обяви, че спира подготовката за подписване на Споразумение за асоцииране с Европейския съюз. 

  Основни факти:

  Начало: Първите протести започнаха вечерта на 21 ноември 2013 г. в Киев, след като стана ясно, че Виктор Янукович няма да подпише споразумението с ЕС.

  Причина: Отказът от проевропейския курс и засилването на отношенията с Русия.

  Ескалация: След 30 ноември 2013 г. протестите се засилиха, прераствайки в масово движение. 

  Това движение доведе до дълбока политическа криза и по-късно беше наречено Революция на достойнството.

  Защо беше наречен Революция на достойнството?

  Когато някой се опитва да неглижира с предателство волята на собствения си народ за еволюция, той проправя  път към хаос и революция. Украинците никога не са забравили жертвите на геноцида Голодомор, причинен от руснаците, а те надхвърлят повече от 10 милиона от които 3 милиона са деца, а между тях и 100 хиляди български преселници около Одеса, загинали от гладна смърт. Виктор Янукович обаче е този, който иска да върне Украйна отново в орбитата на Русия. Тази измама провокира украинския народ за "Евромайдан". Потъпканото желание на украинците за еволюция, ражда революция. А както казваше един български автор: "Революциите винаги оставят кръв по паважа". 

   

  С "Евромайдан" руснаците удариха на камък и реакцията беше анексиране на Крим от Украйна през 2014 г., като договорът за присъединяване е подписан на 18 март същата година. Това действие, предхождано от военна намеса, е счетено за незаконно от международната общност и по-голямата част от света, които продължават да смятат полуострова за територия на Украйна. 

  Ключови факти:

   Дата на анексиране: 18 март 2014 г., само 4 месеца след "Евромайдан"

   Контекст: След спорния референдум и военна намеса.

   Международен отговор: Санкции срещу Русия и изключване от Г-8.

   

  След анексията на Крим, Москва започна да активира и въоръжава руските сепаратистки сили в Донецк и Луганск (ДНР и ЛНР), действащи с руска подкрепа от 2014 г., те установиха контрол над части от Донбас, което доведе до многогодишен въоръжен конфликт. В отговор на тези действия на руснаците бе провокирано създаване на батальон „Азов“. Ще обърна малко повече внимание на темата за "Азов", защото другарката Робева очевидно има нужда от това пояснение.

  Той е създаден на 5 май 2014 г. в град Бердянск, заедно с други батальони на Специалната полицейска патрулна служба (БПСМОП) на МВР Украйна, въз основа на решение на Министерството на вътрешните работи на Украйна да сформира специални полицейски части с цивилни лица и лица, които имат военна служба или са преминали ускорен курс на обучение в Министерството на вътрешните работи. Батальонът се основава от членове на две обществени организации: „Автомайдан“ и „Патриот на Украйна“. На 20 май 2014 г. е обявено набирането на бойци в батальона. 

  Според командира на батальон „Донбас“ Семен Семенченко, към края на май 2014 г. батальон „Азов“ вече е бил най-боеспособното подразделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна. На 23 май батальон „Азов“ предлага на бойците от Донецката народна република, разположени близо до Шахтьорск, Чистяково и Снежное, да премахнат незаконните контролно-пропускателни пунктове, да сложат оръжието си и да се върнат при семействата си. В противен случай батальонът заявява, че ще бъде принуден да изчисти всички незаконно инсталирани контролно-пропускателни пунктове в района на тези градове. В същия ден батальон „Азов“ прочиства изпълнителния комитет на градския съвет на Чистяково в Донецка област от проруски сепаратисти. 

  На 10 август 2014 г. освобождават Иловайск и премахват укрепената сепаратиска зона. Участват в Отбрана на Мариупол през 2014 г. В батальон "Азов" има и чужденци, като повечето от тях са руснаци. Но има и азербайджанци, грузинци, беларуси и други.. На 11 ноември министърът на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков подписва заповед за преобразуване на полк „Азов“ към Националната гвардия на Украйна и по-нататъшното му възнаграждение, до бойния стандарт на бригадите на Националната гвардия. През септември 2016 г. Андрей Билецки главен командир на "Азов"обявява създаването на нова политическа партия, в деня на православния празник Покров Богородичен. На 14 октомври 2016 г. е основана политическа партия „Национален корпус“. На парламентарните избори през 2019 г. партията на Андрий Билецки, заедно с другите крайно-десни партии като Десен сектор и Свобода НЕ влизат в парламента. Причината е, че почти 10% от многохилядния батальон, преди да стане част от бригадите на Националната гвардия на Украйна са споделяли неприемливи крайно-десни националистически убеждения, поради което законодателите в САЩ и Канада блокират изпращането на оръжия. На изборите през 2019 г. във Върховната Рада не влиза НИТО един крайно-десен в парламента. Тези резултати категорично показват желанието на украинският народ да стане част от Европейското семейство. 

  Някои от крайно десните лидери на "Азов" излежават дългогодишни присъди произнесени от украинските съдебни власти. Още през 2019 са предприети всички законови мерки за блокиране на всякакво обществено влияние на хора споделящи крайни политически идеи и възгледи. Въпреки това, една от причините, посочени от президента на Русия Владимир Путин за инвазията през 2022 г., е „денацификацията“ на Украйна, за да се премахне предполагаемият контрол на крайнодесни сили като „Азов“ над страната. Към днешна дата е абсолютно ясно, че целта на Русия е заграбване на земи и ресурси, а не някаква защита на руски граждани в Украйна. Докато сепаратистките действия са незаконни и се свързват с тероризъм. 

  Ключови аспекти на въоръженото от руснаците сепаратистко движение: 

  Начало: През април 2014 г. привлечените от Русия въоръжени сепаратистки сили започнаха да превземат административни сгради в Донецка и Луганска област. През лятото на 2014 г. сепаратистите консолидираха позициите си в градовете, а през януари 2015 г. установиха контрол над летището в Донецк. 

  Подкрепа и контрол: Въоръжените сепаратистки формирования на ДНР и ЛНР бяха под съвместния контрол на Руската федерация. Войната в Донбас беше съпроводена от активни военни операции срещу украинските въоръжени сили, включително битката за летището в Донецк.  

  Идеология и мотиви: Подкрепата за сепаратизма е била продиктувана от загубата на руско влияние в Киев след Евромайдана, страховете за неосъществени икономически интереси, включително желанието за използването на стратегически обекти в Украйна за търговски връзки. 

  Референдуми и анексиране: В края на септември 2022 г. Русия проведе това, което международната общност определи като манипулирани „референдуми“ в Донецка и Луганска области, обявявайки ги за част от Руската федерация. До началото на 2022 г. сепаратистите контролираха значителна част от Донецка област.  

  Конфликтът ескалира в пълномащабна война през 2022 г., когато Русия започна опити да завземе напълно тези региони. 

   

  И по следващата засегната от другарката Нешка Робева тема, тя е  "Алеята на ангелите" в Донецк!

  Това е пропагандната плоча на Русия за измиване на техните кървави ръце. Ако проследите внимателно хронологията и датите на събитията, всичко е дирижирано изцяло от Русия. Първо беше измислена "денацификация" и геноцид над руско говорещо население в Донбас, като извинение за терористичния сепаратизъм ескалирал в пълномащабна война през 2022 г. Но никога не успяха да докажат геноцид. Десетки международни организации излязоха с доклади, че в Донбас няма документирани случаи на геноцид. 

   

  За сметка на това обаче, отлично си спомняме, че на 24 януари 2015 г. в Мариупол се изсипват руски далекобойни ракети от системата Град, които убиват 30 души и раняват още 128 и атаките са извършени с ясното осъзнаване, че се атакуват цивилни райони. През февруари 2015 г. има и ракетни удари по Краматорск, които отново са извършени от руски сили и въоръжени от тях сепаратисти. Официалната статистика посочва, че са убити 17 души и още 60 са пострадали. Изстреляни са 32 ракети, 18 от тях са паднали в цивилни зони, докато 14 са успели да ударят военното летище близо до тях. Въпросът тук е колко от убитите и тежко ранените са деца от списъка в "Алеята на ангелите"?

  На 7 май 2022 г. руски самолети удрят училище в Луганска област, убивайки още 60 души. Бомбардирани са единствените пътища за бягство на хора от Мотижин. 

  Да, има загинали деца по време на сепаратистката война в Донбас, но има и официално изявление на ОН, недвусмислено уточняващо, че украински войници не са участвали в избиването на такива. Затова този паметник е зловеща, руска пропагандна гавра с паметта на тези деца. 

  А за хилядите отвлечени от руснаците украински деца, повечето от които са безследно изчезнали и не се знае нищо за тяхната съдба се наложи да се застъпи дори и Мелания Тръмп. 

   

  Надявам се с обективно изнесените факти и тяхната хронология,  на другарката Нешка Робева най - накрая да ѝ стане ясно, че когато неоспоримите факти и говорят, тя трябва да ги чуе. Фактите говорят, че Русия е агресор! А президентът на Италия Серджо Матарела открито сравни действията на Русия в Украйна с тези на нацистка Германия. Засега единствено Великобритания спазва Будапещенския меморандум засягащ териториалната цялост и независимостта на Украйна. Тази война е титаничен сблъсък между света на правото и света на силата и е недопустимо да се случва в 21 век!