Министерството на здравеопазването (МЗ) не приема за коректни данните от изследването на морската вода, извършено по съвместна инициатива между група "Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и асоциация "Активни потребители", обявиха от ведомството в позиция, разпространена от пресслужбата.
МЗ категорично отрича публично оповестените данни, с които според министерството се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях, посочиха още от ведомството на проф. д-р Христо Хинков.
От там обясниха подробно и защо не приемат резултатите и как се извършват съответните измервания за качеството на водата от РЗИ.
Изследователите и авторите на проучването не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и временна забрана за къпане, ако е необходимо, допълниха от пресслужбата. Информацията от страна на изследователите е предоставена чрез публикация на сайта на асоциацията и разпространена от медиите вчера - повече от две седмици след проведеното изследване, добавиха от пресслужбата. Не са предоставени протоколи за реда и начина, по който е проведено пробонабирането.
Съгласно действащото в страната законодателство, РЗИ извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите "Чревни ентерококи" и "Ешерихия коли". Ако е установено краткотрайно замърсяване, трябва да се вземе една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване, посочиха още от пресслужбата.
В периода 30-31 юли 2023 г. в района на Южното Черноморие е имало обилни валежи, които оказват влияние върху показателите на водата за къпане. РЗИ - Бургас периодично дава указания на гражданите, че не се препоръчва влизането в морската вода до два дни след силни дъждове.
На всеки постъпил сигнал за лошо качество на водите за къпане, прилежащи към конкретен плаж, РЗИ-Бургас реагира бързо и организира своевременно пробонабиране и анализ на вода от посоченото в сигнала място за къпане, като при излизане на резултатите информира писмено заинтересованото лице и/или институция. Това изискване ясно очертава компетентността относно мониторинга на водите за къпане и отново подчертава, че възникването на краткотрайно замърсяване следва да е обект на специално проследяване и при необходимост, предприемане на мерки.
Изпитванията на РЗИ-Бургас се извършват в микробиологичната лаборатория на Лабораторно-изпитвателния комплекс (ЛИК) на инспекцията. ЛИК е акредитиран по всички национални и европейски стандарти със Сертификат за акредитация 254 ЛИ, валиден. Тези обстоятелства са видни от публичния регистър на Българската служба по акредитация (БСА). В него не се откриват данни за премината процедура по акредитация на лабораторно-изпитвателния комплекс при СУ "Св. Климент Охридски", извършил микробиологичния анализ, посочен в проучването на асоциация "Активни потребители", допълват от МЗ.
Пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ-Бургас, преминали необходимото обучение. Методът на изпитване на ЛИК на РЗИ-Бургас е в съответствие с нормативни изисквания и в обхвата на акредитацията. Резултатите могат да бъдат сравнявани, ако са взети по еднотипен начин, по едно и също време и място, а след това едновременно са изпитани в две отделни лаборатории по един и същ метод.
Провежданият от РЗИ-Бургас мониторинг на качеството на водите за къпане е публично достъпен. РЗИ планира и обявява дати за пробонабиране още в началото на летния сезон. Графикът за вземане на проби за всяка зона за къпане на територията на Южното Черноморие е публикуван официално на сайта на инспекцията.
Твърдението, че "основен индикатор за замърсяване на водите за къпане е количеството на бактерията Escherichia coli", е непълно и неточно, добавят от МЗ. Изследователите цитират нормативни текстове, които обаче определят два индикатора - "Чревни ентерококи" и "Ешерихия коли". В медийна публикация, оповестяваща данни от изследването, няма информация за проведени анализи по показател "Чревни ентерококи", посочват още от МЗ.
В публикацията се посочва още, че ешерихия коли не трябва да се открива в 100 мл питейна вода. Такова нормативно изискване има, но то не е валидно за водите за къпане. Многократно в изследването се говори за "лимит", какъвто обаче по този показател не е определен нормативно в действащото европейско и национално законодателство за водите за къпане.
Извън правомощията и компетентността на регионалните здравни инспекции е да помагат за откриване и затваряне на каналите и тръбите за отпадъчни води, допълват от МЗ. Органите на държавния здравен контрол нямат правомощия относно изхвърлянето на отпадъци и заустването на отпадни води в Черно море и конкретно в определените зони за къпане. Мерките за предотвратяване, намаляване или премахване на причините за замърсяване на водите в зоните за къпане се включват в програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни, изготвени от съответната басейнова дирекция.
Данните от ежедневните справки към момента показват, че заболеваемостта е в рамките на нормалната за сезона и няма ръст в регистрираните случаи спрямо същия период на миналата година. Регистрираните случаи на чревни инфекции през август са значително по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. В периода 1 - 17 август 2023 г. в област Бургас са регистрирани 27 случая на чревни инфекции. За същия период през 2022 г. регистрираните случаи на чревни инфекции в област Бургас са били 44. До момента в област Бургас няма регистрирани епидемични и хранителни взривове от чревни инфекции.
Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев кани изследователите да се включат в организирани съвместни действия по пробонабиране и провеждане на лабораторни анализи за установяване на обективните факти, се казва още изразената от МЗ позиция.
Според изследването на "Активни потребители" най-чиста е водата при плаж Хармани, а най-мръсна - при Попски плаж и Царево.
В тестването са включени 11 от регистрираните 49 плажа по Южното
Черноморие. Подборът на плажовете е съгласно оценка на риска - търсени
са замърсените плажове. Пробите от морска вода са събирани в периода 31
юли - 2 август, посочиха от асоциацията.