събота, 12 ноември 2022 г.

Най - стария храм в света резонира с честота, която оказва силно въздействие върху мозъка / видео

 

Подземната структура, която датира отпреди близо 5000 години, е обвита в мистерия - от откриването на издължени черепи до истории за паранормални явления, случващи се в древните му стени.

Смята се, че Ħal Saflieni е бил светилище и некропол като археолозите са открили останките на повече от 7000 души, и е сред най-добре запазените примери за малтийската култура на храмовото строителство, която е създала и мегалитните храмове и Каменният кръг Xagħra. Но характеристиката, която занимава учените най-много, са уникалните акустични свойства, открити в подземните му камери, пише Earthly Mission.

Хипогеумът е единственият известен пример за подземна структура от бронзовата епоха. "Лабиринтът", както често го наричат, се състои от поредица елипсовидни камери и алвеоли на три нива, до които се стига по различни коридори. Основните помещения се отличават с куполните си сводове и със сложната структура от еркери.

Учените смятат, че първоначално хипогеумът е бил използван като светилище, вероятно за оракул. Поради това уникалната камера в структурата, която е издълбана от солиден варовик и демонстрира невероятни акустични свойства, е наречена "Камера на оракула". Според ЮНЕСКО, която добавя Хипогея към списъка на световното културно наследство през 1980 г:

"В една от тези украсени камери има малка ниша, която отеква, когато някой заговори в нея. Макар че този ефект може да не е бил създаден умишлено, той може да е бил използван като част от ритуалите, които са се провеждали в камерите."

Дума, произнесена в Камерата на оракула, се увеличава стократно и се чува в цялата структура. Според някои свидетелства това създава ефект в целия Хипогей, като да се намираш в гигантска камбана. При определени височини на звука слушателят усеща как звукът вибрира в тялото толкова силно, колкото го чува. Според изследователя Ричард Сторм: "Тъй като усещаш нещо, което идва от друго място, което не можеш да идентифицираш, ти си завладян."

"Можем да си представим ефекта върху доверчивите, когато оракулът проговори и думите се разнасят с гръм и трясък из тъмното и загадъчно място с ужасяваща внушителност", пише Уилям Артър Грифитс, автор на "Малта и нейните наскоро открити праисторически храмове".

 Удивителните акустични свойства на структурата вече са подробно проучени. Малтийският композитор Рубен Захра и италиански изследователски екип установяват, че звукът резонира със 110 Hz в камерата, което съвпада с резултатите от много други неолитни камери по света, като тази в Нюгрейндж, Ирландия, например. Робърт Джан от Принстънския университет смята, че може би размерите на помещението или качеството на камъка определят точната височина на ехото.

Остава обаче въпросът - дали този ефект е бил умишлен? Дали Хипогеумът действително е бил предназначен да го създаде? Ако е така, защо? Възможно ли е нашите предци да са знаели нещо, което ние едва сега преоткриваме?

Една от теориите, изказани от Паоло Дебертолис и Николо Бисконти от университетите в Триест и Сиена е, че камерата е построена, за да създаде акустика, която да въздейства върху психиката на хората, може би за да засили мистичните преживявания по време на ритуали - идея, която получи значителна научна подкрепа.

През 2008 г. Иън Кук от Калифорнийския университет и колегите му провеждат експеримент, при който проследяват мозъчната активност на няколко здрави доброволци с помощта на ЕЕГ, чрез излагане на различни резонансни честоти. Те установяват, че при 110/111 Hz мозъчната активност значително намалява в езиковите центрове, което позволява на други процеси да станат по-активни. Според Пол Деверо, професор по археоакустика от Кеймбридж, този вид мозъчна активност се свързва с полубудно/полусънно хипнотично състояние, включващо ярки мисловни образи и слухови халюцинации. Подобна промяна не се наблюдава при други честоти.

Всичко това означава, че хората, които са участвали в ритуални песнопения в помещенията на Хипогея, може да са били изложени на вибрации, които са повлияли на мозъчната им дейност.

Според учените, преживяването може да е "включило" област, която е свързана с настроението, емпатията и социалното поведение.

Неотдавна мултидисциплинарен екип предприе безпрецедентен експеримент, при който постави микрофони в Оракулската камера и използва записващи устройства, за да провери реакцията на камерата към различни гласове и прости музикални инструменти, които биха могли да присъстват по времето, когато Хипогеумът е бил използван (4000 - 2500 г. пр. Хр.).

Изследователите установили, че мъжкият глас може да стимулира резонанса на структурата на две честоти (114 Hz и 68-70 Hz), рогът и черупката на конча не създават никакъв резонанс, а фрикционният барабан предизвиква слаб резонанс. Интересно е, че шамански барабан, изработен от естествена кожа, създава силна стимулация на резонанса при 114 Hz, а подобна реакция е предизвикана от мъжки глас, докато женски глас не предизвиква същия ефект.

Независимо от съществуващите изследвания на акустичните свойства на Оракулската зала, все още има толкова много въпроси, колкото и отговори. Въпреки това учените са все по-близо до разгадаването на тайните на този древен и изумителен обект./trip.dir.bg 

“Sportello del Consumatore” di Roma

Социални и юридически услуги за българи в Италия и за италианци в България!

Новините от днес и със задна дата