До края на 2024 г. сградите в страната трябва да имат изготвени технически паспорти. След изтичането на този срок, ако дадена сграда няма изготвен такъв паспорт, кметът на общината ще възложи изготвянето му, а собствениците ще трябва да заплатят процедурата. Това ще става по два начина - за направения разход ще се изготви изпълнителен лист за събиране на вземането или с доброволно споразумяване със собствениците на сградите.
За какво точно ни карат да плащаме и защо заветният за всеки строител и собственик на имот документ - Акт 16 не е достатъчен, според държавата?
Опитът ни да получим позицията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството по въпроса не успя - след дълго мълчание от министерството отговориха, че ще се въздържат от отговор, тъй като са претоварени.
За да внесат повече яснота по темата Dir.bg потърси за мнение Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Ето, какво ни обясни председателят на Камарата инж. Марин Гергов:
Каква е разликата между т.нар. "технически паспорт" и Акт 16?
Акт 16 е протокол от държавно приемане на завършването на конкретна сграда. Той е еднократен акт и е с конкретна дата.
Техническият паспорт със съдържащата се в него информация има за цел
да проследи основните характеристики и промените в тях за целия период
на ползване на сградата. При по-новите строеж техническият паспорт
използва информацията от Акт 16 и по-предните протоколи от процеса на
строителството.
Със задължението да бъде издаден такъв паспорт не се ли задължават хората да плащат два пъти за едно и също нещо?
До известна степен - да. Държавата и общините, които по идеята на наредбата ще са основните ползватели на техническите паспорти, според мен би трябвало да въведат информацията от проектите на сградите, които съхраняват в своите архиви. За съжаление информацията в тези архиви не е добре структурирана, често пъти е липсваща и не е цифровизирана. За мен един добър старт на паспортизацията на сградите би бил създаване на общодържавна база данни и вкарване на информацията от всички налични проекти в нея за сметка на общините или на държавата.
Ще се издава ли паспорт за сгради, които нямат акт 16, но в тях живеят хора?
Да. В наредбата се говори за "сгради".
При заварени случаи, например човек купува стар апартамент -
на 60-70 години, за който липсват подобни документи - собственикът не ги
е получил при покупката, етажната собственост не разполага с тях, в
общината също ги няма. Какво трябва да направи човек в такава ситуация,
за да получи технически паспорт за жилището си?
Собственикът, съвместно с останалите собственици на апартаменти, магазини или други самостоятелни обекти в сградата, би трябвало да наеме фирма или група от специалисти за изготвяне на технически паспорт. В този случай на липсваща документация, цената на техническия паспорт ще бъде по-висока отколкото при изготвяне на паспорт на стара сграда с налична техническа документация. Затова бих посъветвал собствениците да потърсят по-подробно за стари проекти и документи от времето на строителството.
Също така при изготвянето на технически паспорт ще се изисква ли такъв да бъде направен и за прилежащите - мазе и таван? В много случаи, особено при стари сгради собствеността върху тези помещения е размита и хората ползват съответното помещение без да е документирано, че е тяхно.
Паспортът се отнася до цялата сграда, а не до конкретни отделни обекти в нея. Т.е. освен апартаментите, са включени мазета, тавани, стълбища, коридори, покриви, фасади, общи сградни инсталации и всички други общи части вътре в сградата. Съсобствениците в една сграда би трябвало да платят заедно за изготвяне на технически паспорт и да си разделят разходите пропорционално на притежаваните части, вкл. идеални, от сградата.
Какво се случва след като бъде издаден такъв документ с предписания? Те ще трябва ли да бъдат изпълнени и в какъв срок?
Предписанията по наредбата за паспортите има две основни насоки:
1. Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти
2. Указания и инструкции за безопасна експлоатация
Т.е. предписанията от паспорта са по-скоро съвети за експлоатация и поддръжка.
Задължителен характер имат предписанията на общинските органи, които биха могли да използват информацията от паспорта.
И по темата, която вълнува много хора при промени в жилищата - като остъклен балкон или премахната стена без разрешение, какво ще се случва?
Остъкляването на балкони и лоджии без разрешение не е някакво особено тежко нарушение и при определени обстоятелства е напълно допустимо, т.е. за тези хора не би трябвало да има някакви последствия. Покривните тераси са различен случай и там има градоустройствени ограничения.
Премахването на стени би могло да бъде техническо нарушение, ако стените са носещи. При стари сгради определянето на носещи и неносещи стени се прави от строителните инженери конструктори. Огледите и обследванията при изготвяне на техническия паспорт могат да установят такива проблеми и те ще бъдат документирани. Реакцията спрямо нарушителите е ангажимент основно на съсобствениците на сградата. По-вероятно е общината да не се самосезира при такива нарушения.
Бих посъветвал собствениците и съсобствениците на сгради преди премахване на стени задължително да се съветват с опитни строителни инженери. Цената за съвета на специалиста е в пъти по-малка от сумарната цена за незаконно събаряне, разправия със съседи, глоби от община, проект за възстановяване и накрая възстановяване на премахнатата стена в оригиналния вид.