сряда, 9 декември 2020 г.

Дете живее с психично болната си майка в тотална мизерия върху опикан под

  

За покъртителен случай на дете в нужда разказва жена във Фейсбук. Тя е отишла на проверка в жилището на дете и не е могла да повярва на очите си. Ето какво пише Йонка Иванова: "Днес ми се крещи!!!!....Не, вие ми се от мъка и безсилие....Душата ми се разкъсва .... Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда....дете на почти 6 години....

Майката ми отвори....беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше-крака зараства на криво ... Има някакви психични проблеми..... Но не за нея искам да кажа..... На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ.... Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки... Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли хляб?" 

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента.... Още с първите крачки изпаднах в тотален шок.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под... В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре.... Никъде не се виждаше някаква храна.... троха хляб нямаше.... 

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб" Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ.... 6 годишно дете.... Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила ! Попитах го ,,Гладен ли си?".... 

Сведе очички и тихо каза ,,ДА" ,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?"- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз - ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ. Не издържах и се разплаках..... избягах от стаята .... не исках да разбира и вижда как го съжалявам.... Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв,съжаление, ужас... всичко това изпитвах в този момент....

Напазарувахме и се върнахме при тях... Имаше кремчета, сокчета, шоколад.... но не ги погледна.... грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ.... В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ... на три хапки изяде филията ...озверяло от глад!!! 

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ". Пиша и сълзите ми капят..... Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание,още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва? Защо и как стигнахме до това? Отговор не намирам..... От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума... ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете! ХЛЯБ... 

(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)"

Новините от днес и със задна дата