Сава Велчев, по-големият син на известния варненски адвокат Пламен Велчев, за когото скоро се събираше плазма, се прибра при семейството си. Трагедията във фамилията обаче е голяма, защото COVID-19 отне живота на майка му и по-малкия му брат през ноември в рамките на 6 дни. Пред Dir.bg той разказва за битката си с болестта.
- Г-н Велчев, вече се прибрахте при семейството си, след като преборихте коронавируса в доста тежка форма. Как се чувствате?- Здравейте! Да, вече съм при семейството си. С всеки изминал ден се чувствам по-добре.
- Разкажете за цялото протичане на болестта при вас. Знаете ли как се заразихте?
-
Не мога да кажа от къде съм се заразил. На работното си място сме
спазвали всички предписания на здравните власти (маски, дистанция,
дезинфекция и т.н.). В магазините по същия начин сме спазвали всички
мерки. Другите членове на семейството ми (съпругата и децата ми) не са
болни.
Майка ми, баща ми и брат ми също спазваха всички
противоепидемиологични мерки. Майка ми доста се страхуваше от болестта и
се пазеше, рядко излизаше от дома. Баща ми е адвокат и професията му е
свързана със срещи с хора, но и той се пазеше. Брат ми живееше отделно,
но, доколкото сме говорили, и той се е пазеше.
- Какви бяха първите симптоми и имате ли придружаващи заболявания?
-
При мен болестта се разви по следния начин - висока температура - до
39.7 градуса. Направих си PCR тест и резултатът беше положителен за
CoVID-19. След ден се появи и задух. Направих си рентгенова снимка -
оказа се, че имам двустранна пневмония. Тогава потърсих помощ в лечебно
заведение. Нямам придружаващи заболявания.
- Кога усетихте, че трябва да влезете в болница? Какво се случи там?
-
След като усетих, че имам задух, разбрах, че нещата отиват на зле и
затова се обърнах към лечебно заведение. След приемането ми в болницата
ми направиха изследвания и започнаха да ме лекуват - през целия си
престой бях на кислород. С всеки изминал ден се чувствах по-добре, но
след поредните изследвания, които ми направиха, лекарите прецениха, че
ще имам нужда от вливане на плазма.
- Ден след ден борба с вируса. Какви мисли минават през главата на човек в подобни моменти?
-
За кончината на брат ми разбрах на 2-3 ден от престоя си в болницата.
За 6 дни загубих половината си семейство. В този момент се почувствах
смазан. Но след няколко часа в мъка и размисли си помислих, че и мен
може да ме повали. Разплаках се и си казах, че заради децата, съпругата
ми и баща ми няма да се предам.
- Баща ви написа пост под формата на зов за помощ в
социалните мрежи, които предизвика много положителни реакции. В крайна
сметка дарената плазма ли ви помогна най-много?
- В
кампанията за търсене на плазма за мен се включиха много хора. Съпругата
и баща ми бяха първите с призив към обществото. Чрез споделяне в
социалните мрежи се включиха много от приятелите на брат ми, мои колеги,
познати и непознати. В кампанията се включиха и телевизии, интернет
издания на вестници, информационни сайтове. Новината се разнесе
мълниеносно. Не очаквах да се получи толкова бързо. Благодаря на всички,
които помогнаха това да се случи. Мисля, че за по-малко от ден имаше
вече дарители - до колкото знам от цяла България - София, Пловдив,
Бургас, Велико Търново и други градове. Не мога да кажа дали плазмата е
помогнала най-много, това могат да кажат само лекуващите лекари, но
според мен доста помогна за лечението ми - поне такава беше нагласата ми
заради мен, заради семейството ми и заради всички хора откликнали да
помогнат.
- Как опазихте семейството - съпругата и децата си, чисто здравословно и психически?
- Чисто здравословно - още от начало с повишаването на температурата ми се изолирах в една от стаите. За мен се грижеше само съпругата ми. След това отидох и си направих PCR тест и като се прибрах продължих с изолацията. На следващия ден разбрах, че съм положителен за CoVID-19. Това стресна всички ни - все пак всеки ден слушаме и четем колко са заразените, колко за тежките случаи, колко са починалите и колко са оздравелите. Първоначално си помислих, че и аз съм вече част от тази статистика, но след секунда си казах, че аз ще съм от оздравелите. След влизането ми в болницата постоянно държах връзка със семейството ми, роднини и приятели, които всеки ден ме окуражаваха.
- Как го изживяха те всичко това, което ви се случва?
-
С всеки разговор усещах тяхната тревога и ги успокоявах, че съм в добри
ръце и щом съм под наблюдение съм наполовина излекуван. Трудно им е
било. Децата ми са малки и не осъзнават какво се е случило - единият ми
син е ученик, а другият е в детската градина. Сега с това on-line
обучение трябва да се обърне малко повече внимание на децата. Съпругата
ми се грижеше освен за децата и за мен. Със сигурност ѝ е било доста
тежко, но тя е силна жена и се е справила отлично.
- Съболезнования за кончината на майка ви и брат ви? При тях как започнаха нещата?
-
Не мога да кажа как се е развила болестта при майка ми и брат ми, тъй
като не живеем заедно. Всеки ден се чувах с майка ми. Тя ме успокояваше,
че е добре и ще се справи, но усещах уплахата й. Тя беше диабетичка и
се страхуваше, понеже е в рисковата група. И въпреки всичките мерки,
които вземаше - маски, ръкавици, дезинфектанти, дистанция, пак коварният
вирус успя да я хване.
За брат ми също не мога да кажа как се е
развила болестта, тъй като той живееше отделно от родителите ни. Той бе
млад, енергичен и изключително отдаден на професията си IT специалист.
Той също спазваше всички препоръки на здравните власти. Не мога да кажа
той от къде го е прихванал.
- Направихте призив за даряване на плазма. Какво искате да кажете на хората сега...
-
Призивът ми е към всички преболедували: Помогнете на хората в нужда.
След като имате шанса да преболедувате тази коварна болест, помогнете на
други да я преболедуват. Аз при първа възможност ще отида да даря
плазма - нека да минат 40 дни от заразяването ми и да съм здрав.
Нека да покажем, че сме ЧОВЕЦИ и да помагаме на нуждаещите се в тези тежки времена.
Само
да вметна, моят брат Герман 16 пъти е дарявал кръв. В последния ни
разговор си говорихме да минем по-бързо през това и да даряваме плазма,
за да могат повече хора да се излекуват.
Накрая искам да пореден път
да БЛАГОДАРЯ на съпругата ми Ралица, на баща ми Пламен, както и на
всички приятели, познати и непознати, които помогнаха и се молеха за
моето здраве, да се върна при семейството си.
Искам също да БЛАГОДАРЯ
на лекарите, сестрите и санитарите на УМБАЛ "Св. Марина" - Варна, които
се грижеха за мен, докато бях болен. Това са хора професионалисти,
които всекидневно с риск за собствения си живот и този на семействата
си, помагат на толкова много хора да се излекуват от коварния вирус, а и
не само от него.
Благодаря на всички Ви.
Поклон пред Вас и Вашето дело.