 |
| Снимка: Фейсбук страницата на К. Домусчиев |
В отворено писмо до политическите лидери и парламентарните групи в 52-рото Народно събрание, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настоява за обединение около законодателни промени, които предвиждат част от служителите в бюджетната сфера сами да поемат своите осигурителни вноски. Писмото е подписано от председателя на Управителния съвет на КРИБ Кирил Домусчиев.
От организацията определят предложението като мярка с широка обществена подкрепа и значим потенциал за стабилизиране на публичните финанси, включително чрез ограничаване на бюджетния дефицит и подпомагане на устойчивостта на здравната и пенсионната система.
Според КРИБ сегашната практика държавата да поема осигуровките на част от бюджетните служители е въведена в миналото, когато възнагражденията в публичния сектор са били значително по-ниски от тези в частния. Днес обаче, по тяхна оценка, ситуацията е различна и запазването на този модел създава усещане за неравнопоставеност между заетите в различните сектори.
В писмото се посочва, че независимо от начина на формално определяне на осигурителната тежест, реално всички публични разходи се финансират от данъкоплатците, основно в частния сектор. От КРИБ допълват, че това поставя въпроси за справедливостта на системата и за нейната ефективност в условията на бюджетен дефицит и икономически натиск.
Работодателската организация критикува и предложенията за постепенно въвеждане на съотношение, при което осигуровките се споделят между работодател и служител. Според тях този подход е прекалено мек и не решава същинския проблем. Те настояват служителите в публичния сектор да поемат по-ясно своята "солидарна тежест" в рамките на системата.
КРИБ отправя и предупреждение да не се компенсира евентуалното намаляване на нетния доход чрез увеличаване на бюджетните заплати, тъй като според тях те вече изпреварват възнагражденията в частния сектор.
Организацията се позовава и на данни, според които в отделни държавни структури възнагражденията достигат нива, значително надвишаващи тези на министри и средните доходи в столицата, като в някои случаи достигат до около 10 000 евро месечно.
Според КРИБ в условия на инфлационен натиск и ограничени публични ресурси подобни нива на възнаграждения правят аргумента за невъзможност за поемане на осигуровки неубедителен и социално чувствителен.
В писмото се посочва още, че подобна реформа би могла да освободи частичен фискален ресурс, който да бъде насочен към здравната система, където според организацията продължава да има недостиг на средства.
От КРИБ твърдят, че вече е налице политическа подкрепа за подобни мерки от различни партии и затова призовават за бързо прилагане на реформата в името на обществен консенсус и икономическа стабилност.
В заключение работодателската организация подчертава, че демографските тенденции и структурата на заетостта налагат по-голяма ефективност в публичния сектор и дори по-малък брой заети в него в бъдеще.
