събота, 12 декември 2020 г.

Наш футуролог обвърза К-19 с ефекта на "черния лебед" и разкри мрачен сценарий от 1997 г. за пандемия

  

Доц. Тодорова, заради пандемията от COVID-19 всички заговорихме за "новото нормално". Почти година по-късно вече всички са притеснени за "неизвестното бъдеще". Наблюдава ли се паника сред населението и как науката може да спомогне за справянето с този феномен? 

На тези въпроси отговаря Мариана Тодорова пред novini.bg. Тя е доктор по футурология, доцент в Института по философия и социология, БАН, автор на книги за изследване на бъдещето, консултант-футурист по стратегиране, иновации и визионерство.

Била е народен представител в 43-то НС. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Основава и ръководи българския клон на глобалния тинк танк: “Милениум проджект” (седалище във Вашонгтон, САЩ) в България и е член на Световната академия за наука и изкуства. 

Коронавирусът разделя и противопоставя обществото поради факта, че все още липсва потвърдена от науката информация за действието му и цялостните ефекти не спрямо отделните възрастови групи, но и относно последиците върху организма в дългосрочен аспект. Много от протоколите за лечение, които се прилагаха в началото на епидемията, по-късно бяха отречени или обявени за недостатъчно благонадеждни. Паралелно с това Covid-19 е най-обсъжданата тема от медийни експерти, учени, политици, икономисти, климатолози, дори от съвременните лидери на мнението, т.нар. инфлуенсъри- хора с информационно влияние, без непременно да са професионални авторитети. 

Нарастващото говорене, но придружено с липсата на яснота, са предпоставка да се появят множество фалшиви новини и конспиративни теории. Тъй като в цял свят вирусът не само се политизира, но и вероятно ще предизвика глобална икономическа рецесия, една част от гражданите привиждат политическо и социално инженерство и поставят сериозността на вируса под съмнение, а други, напротив, изпитват панически страх за физическото си оцеляване. Върху това се наслагват липсата на възможност да се планират дългосрочно трудовата заетост, стандартът и качество на живот, който имахме преди кризата. 

Минавайки в режим на: “теле и онлайн всичко”, осъзнахме, че можем да сме виртуално навсякъде, можем да се обучаваме и работим дистанционно, но всъщност, макар и удачна кратковременна алтернатива, това е просто симулация на реалното ни съществуване. Психолози, психиатри и невроучени започват да описват ново психологично заболяване в следствие на ковид „въздействието“. Разбира се, ние трябва да се доверим на науката в измеренията и достиженията, които е постигнала към днешна дата и същевременно да запазим баланса между двете фундаментални човешки права-свобода и сигурност. Едното не бива да се осъществява за сметка на другото. 

Необходимо ни е още време, което да ни подсигури отговори и научни открития, с които да се справим с пандемията. Но коронавирусът не е непредвидимо и неочаквано събитие, т.нар. черен лебед, коeто икономистът Насим Талеб използва като метафора за събитие, което не е могло да се предвиди и опише. Напротив, много организации от години алармират, че светът е изправен пред опасността да се срещне с пандемия, вирусна инфекция, грип. В човешката история подобен тип заболявания показват цикличност, а и живеем в епоха на глобализация, в която много хора пътуват и се осъществява обмен на вируси и инфекции, които преди това са били географски ситуирани. 

Организацията, която представлявам, Millennium Project, многократно от 1997 г. описва в доклади сценарии за това какви събития могат силно да повлияят на човечеството. Винаги ние футуролизите сме прогнозирали пандемия като възможно и вероятно събитие по тези критерии. Разбира се, не сме описали, че това ще е точно коронавирус, но съществуват множество други разработки, които не са били взети под внимание, така че системите, особено здравните, да са подготвени днес. Сериозно е притеснението около ваксините не само у нас, но и в света. 

Това не е ли някакво противоречие - от една страна искаме да се развиваме като общество, а от друга - страхуваме се от новото технологично развитие? 

Отношението към ваксините отново се обуславя от липсата на достатъчно информация, базирана на статистиката на големите числа, за въздействието и ефективността на ваксините. Фактът, че в първоначалната фаза, фармацевтичните компаниите няма да бъдат държани отговорни за възможни странични реакции, също засилва скептицизма. В този случай думата трябва да бъде предоставена на лекари-вирусолози и имунолози, биохимици, генетици и други експерти в тази област, които аргументирано да дадат своите препоръки, макар че и в научните среди се защитават взаимно-отричащи се тези от концепцията за колективен имунитет до необходимостта за масова ваксинация. 

Вие сте автор на книгата "Изкуствен интелект". Разкажете за основните акценти! Какви са плюсовете и минусите в появата на свръхинтелекта? 

Много от отговорите на подобни въпроси са част от книгата ми „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата”. Важно е да се направи уточнението, че това, което имаме като наличност в момента, е „тесният“ или „първичен“ изкуствен интелект. 

Това са платформите като Alexa, Cortana, Siri, безпилотните автомобили, които оперират само в една област и съответно могат да предоставят решения само в нея. Този тип изкуствен интелект обработва информацията, но все още не я разбира. Това, от което човечеството предимно се страхува, е „общият“, „генерален“ изкуствен интелект, който ще е равностоен на нашия – ще може да мисли, да се учи, да чувства, да изгради съзнание, да взема решения и прави стратегии, както и „суперизкуственият“ интелект, който многократно ще ни превъзхожда. 

Те са просто концепции, но по тях се отдавна се работи. Но това, което хората подценяват и все още не знаят, е че дори на ниво „тесен“ изкуствен интелект, който вече е наличен, доста ще променя човешкия живот в много аспекти. Много професии могат вече да се изпълняват от програми с изкуствен интелект или роботизиран изкуствен интелект. И не става въпрос само за еднотипни и монотонни дейности на производство на поточни линии. 

Платформата „Д-р Уотсън” се ползва успешно в САЩ. След попълване на въпросник за специфичната симптоматика, пациентът получава диагноза за болестта, като успеваемостта в диагностицирането е около 87 процента. Разбира се, става въпрос за по-тривиални заболявания. Тоест с подобен тип платформи работата на личните лекари доста ще се намали, като в бъдеще те просто ще потвърждават правилността на дадена диагноза. Вече са налични роботи, които са хирурзи и фармацевти. 

Във Великобритания има супермаркети, които изцяло фурнционират със система от изкуствен интелект, която намира артикулите по баркодове. Разработени са платформи, отново базирани на изкуствен интелект ,за юридически услуги и решаване на административни дела. Виждаме, че голяма част от професиите ще бъдат изцяло заменени, а в други ще се изисква сътрудничество с изкуствения интелект, което ще ги трансформира в различен ракурс. Изкуственият интелект по себе си не притежава характеристиките „лош или добър“ – въпросът е как хората ще решат да го използват. 

Ако големите корпорации осъзнаят, че за тях е по-ефективно да използват машини-роботи, работещи 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, на които не се заплаща, нямат нужда от социални и здравни осигуровки, то те ще изберат този вариант. Въпросът е дали правителствата, държавите, светът са готови за подобен модел и биха ли обезпечили последващите предизвикателства.

Новините от днес и със задна дата