сряда, 2 септември 2020 г.

Една много важна корекция към учебниците по история, печатани след 9.09.1944 г.

 

"Кой световен държавник дядо Вазов е възпял в стихотворение от 11 куплета?" има поне един верен отговор: 28-ият американски президент Удроу Уилсън, за доказаната му роля като благодетел на България през 1919-1920 г., на Парижката мирна конференция. Това написа във фейсбук д-р Соломон Паси, президент на Атлантическият Клуб в България. 

Въпросът с повишена трудност:

Макар и България да не започва, а и първа да излиза от Първата световна война, като една от губещите страни, ние се разделяме с над 10% от своята територия — това помним от учебника по история.

Но какво отсъстваше от учебника по история? Че ако не беше решителната американска защита в Париж, народът ни рискуваше много повече от това: да загуби толкова от територията си — поделена между Сърбия, Гърция и Румъния — колкото да застраши по-нататъшното оцеляване на страната ни.

Историческата лента — за разлика от днешния телевизор — не се връща назад, но хипотезата за поредно, последно и окончателно изчезване на България след Освобождението едва ли е била друг път толкова застрашаващо реалистична, коментира Паси.

Затова днес е важно, и дори съвсем морално: всеки българин да отиде до ул. "Ясен" №41, в Свети Влас (община Несебър) и да положи една благодарствена българска роза пред стилния паметник на Удроу Уилсън, току-що монтиран от Фондация "Българска Памет — Братя Диневи" с дискретното съдействие на Атлантическият Клуб в България, призовава Паси.

В Париж делегацията Уилсън — съветвана от Джеймс Баучер, друг американски борец за правда в Европа — пледира, че българската територия не трябва да се разпокъсва и представя документи за българския характер на Тракия, Добруджа и по-голямата част от Македония. Нещо повече, американската страна пледира българските Родопи да запазят излаза си на Бяло море, за да останат икономически устойчиви.

Удроу Уилсън е пионер—поборник за една по-справедлива Европа, изградена върху принципите за диалога и мира. Той зачева процес, който тридесетина години по-късно ще еволюира в Плана "Маршал", позволил възстановяването на Европа и обединението ѝ в днешния Европейски съюз, припомня Паси.

Уилсън дава мощен тласък за изграждането на Обществото на народите —предшественик на днешната ООН — стожер на самоопределението на народите. Ако мирът и диалогът в света днес доминират над войната и раздорите (статистиките са категорични!), за това личен принос има президента на САЩ Удроу Уилсън.

Затова от Атлантическия клуб предлагат:

•) на българската държава — да организира пълнокръвна държавна церемония по откриването на паметника на Уилсън в Свети Влас.

•) на правителството на България — да обяви 16 октомври (в последния ред тук става ясно защо тази дата!) за ден на международните благодетели на България, в който да отдадем почитта си всекиму от тях.

•) на кмета на гр. София и на Столична община — както и на всяка по-малка община, уважаваща голямата история на България — да почетат подобаващо президента Уилсън — с именуване на улици или другояче, включително с репликиране на паметника му от Свети Влас. (В родния му Пловдив вече има барелеф на Уилсън.)

•) на Министерството на образованието и науката (оглавявано някога от Иван Вазов) — да заложи в читанките популярното някога Вазово стихотворение "УИЛСОНУ". Оценката на великите българи, съвременници на епохата, е още по-ценна днес, от дистанцията на времето.

•) на Православната ни църква — да почете подходящо президента Уилсън. Ако бях с 30 години по-млад, вероятно щях да направо предложа канонизирането на Уилсън като светец—покровител на България —9+ 5 Епопея на забравени американци, или за Уилсън.

Дядо Вазов и без това го нарича "нов Христос оттатък Океана".

Да, България дължи много от днешната си битност на транс-атлантическата връзка, което е добре да се споменава и около честванията на членството ни в НАТО и ЕС.

И ето цитираното Вазово стихотворение:

УИЛСОНУ

Кат нов Христос оттатък океана

издигна ти евангелие ново,

отдъхна си земята, с кръв обляна,

пред твоето миротворяще слово.

И поздрави светът зората ясна

на любовта. И поздрави той века,

че край полага на враждата бясна

и че човек ще вижда брат в човека.

И ний, за правда дето ляхме кърви,

казахме си: "Тоз глас висок не лъже.

Изгря денят на правдата!" - и първи

сложихме си победното оръжье.

И правда чакахме - дойде насилье,

любов ожидахме - срещна ни злоба

безжалостна - каквато не таил е

и самий пъкъл своята утроба!

Видяхме - късно! - че на слаб чест няма,

ръце без меч - ръце са за верига...

Разбрахме - късно! - че реч блага е измама,

че писан договор "парче е книга!"*

О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?

Надви нощта на факел благороден.

И твоя глас и пустиня се разнесе,

и твоя зов за мир оста безплоден!

Звучеше в твоя зов речта Христова,

но той кат нея бе осмян... забравен -

не бил готов светът за таз обнова,

не бил узрял духът за подвиг славен.

Празнува пак неправда и коварство,

венец от лаври носи пак лъжата!

Ликува злото: божието царство

не иде - то е още в небесата!

И гледам пак море от мъки люти,

и плач, и стон из родните предели,

гнезда напуснати, тегла нечути

на братя, слънчице едвам видели!

А студ? А свян? А съвест человешка -

нима са те потребни на юмрука?

И тоз мир безподобен? Гавра тежка

над разпнатий страдалец тука!

Ужасна бе войната, без пример е

в исторьята; но на кръвта й петното

не е дотолкоз черно, както чер е

тоз срам, навека лепнат по челото.

Новините от днес и със задна дата