петък, 10 юли 2020 г.

България официално вече е в чакалнята на еврозоната

България вече е член на валутно-курсовия механизъм ERM II или т.нар. чакалня на еврозоната и на банковия съюз. Това се казва в официално съобщение на Европейската централна банка. Одобрение е получила и Хърватия.

Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член.

В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

Централният курс на българския лев в т.нар. "чакалня на еврозоната" е определен на 1,95583 спрямо еврото (колкото е фиксирания курс на БНБ). Около този централен курс на лева ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента.

Споразумението за участие на българския лев във ВМ II е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Българските власти поеха ангажимент да предприемат конкретни мерки, свързани с политики в областта на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за предотвратяване на пране на пари.

България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система, пише в съобщението.

Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли, посочват от БНБ.

Европейската комисия съобщи, че приветства решението за включване на българския лев и хърватската куна в чакалнята на еврозоната (ERM II). Тя приветства също решението на Управителния съвет на Европейската централна банка за тясно сътрудничество с двете страни, което отбелязва тяхното влизане в банковия съюз.

Решението на страните по ERM II представлява важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната. Двете държави трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение, без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватските власти за завършване на процеса на присъединяване към еврозоната.

Еврото е осезаем израз на европейското единство, благоденствие и солидарност, заявява по този повод председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана в съобщението. С това решение се признават важните икономически реформи, предприети от България и Хърватия, като същевременно се потвърждава продължаващата привлекателност на единната европейска валута. Ще продължим да подкрепяме и двете страни в следващите заключителни стъпки към присъединяването им към еврозоната, добавя тя.

Много се радвам да приветствам България и Хърватия като членове на ERM II - важен етап по пътя към въвеждането на еврото като национална валута, посочва зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Двете страни работиха усилено, за да стигнат до тази точка, дори в разгара на пандемията. Това е свидетелство за привлекателността на нашата обща валута - все още сравнително млада, но много успешна в световен мащаб, казва той.

България и Хърватия положиха огромни усилия, за да се подготвят за влизане във валутния механизъм и банковия съюз, допълва еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони. Тези усилия днес дадоха резултат. В криза и несигурност това решение изпраща послание за доверие в еврото и яснота, че България и Хърватия ще бъдат следващите страни, които ще го въведат, отбелязва еврокомисарят.

ЕК приветства и това, че България и Хърватия са поели ангажимент да запазят скоростта на реформите и да постигнат устойчиво икономическо сближаване по пътя към въвеждането на еврото. За тази цел всяка от двете страни пое ангажимент да осъществи по-нататъшни реформи при участието си във валутния механизъм, в съответствие с насочената към стабилност цел на механизма.

България и Хърватия поеха ангажименти в областта на политиката, за да осигурят безпроблемното преминаване към валутния механизъм. Страните по валутния механизъм възложиха на комисията и на ЕЦБ да наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти.

Комисията проследи изпълнението на ангажиментите на България по надзора на небанковия финансов сектор; законодателството за несъстоятелността и за борбата с изпирането на пари; управлението на държавните дружества. Комисията прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от българските власти. Тя представи тази своя положителна оценка на страните по валутния механизъм, се посочва в съобщението.

Валутният механизъм ERM II бе създаден на 1 януари 1999 г. като наследник на първоначалния валутен механизъм (ERM), за да може колебанията във валутния курс между еврото и други валути на държави от ЕС да не нарушават икономическата стабилност в единния пазар, както и за да се помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за присъединяване към общата валута. В ERM II централният валутен курс за валутата на държава от ЕС извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо този курс могат да бъдат само в определени граници.

България и Хърватия обявиха съответно през юли 2018 г. и юли 2019 г. намерението си да се присъединят към валутния механизъм и се ангажираха да изпълнят мерки за безпроблемното им участие във валутния механизъм, преди да се присъединят. Страните по валутния механизъм поискаха от ЕЦБ и ЕК да наблюдават изпълнението на тези предварителни ангажименти. Двете институции изготвиха положителни оценки на предварителните ангажименти.

Решението за присъединяването на България и Хърватия към валутния механизъм бе взето с взаимно съгласие на всички страни по механизма. Страните по валутния механизъм включват министрите на държавите от еврозоната, председателя на ЕЦБ и министрите и управителя на централната банка на Дания, като единствената държава от ЕС извън еврозоната, която участва в механизма.

За да въведе еврото, държавата трябва да е постигнала висока степен на устойчиво икономическо сближаване, което се разглежда при съпоставяне с изискванията за конвергенция (ценова стабилност, стабилни обществени финанси, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на валутния курс).

Изискването за конвергенция по отношение на стабилността на валутния курс предвижда участие във валутния механизъм. Дадена държава от ЕС трябва да участва в механизма без голямо напрежение в продължение на най-малко две години, преди да може да отговори на изискванията за въвеждане на еврото, пише в съобщението.

Манфред Вебер: Пълна подкрепа и доверие в Бойко Борисов


Новините от днес и със задна дата