вторник, 29 октомври 2019 г.

Ивайло Колев: Два пъти се отказвах от музиката, но всеки път тя ме намираше

Звездата на Ивайо Колев изгря с първото музикално риалити в България - "Star Academу", където макар да се класира на второ място, се превърна в любимец на широката публика. И въпреки добрия старт на кариерата си у нас, няколко години по-късно той напусна страната ни, преследвайки мечтите си по широкия свят. Местата, на които е живял, са редица - Италия, Англия, Чили, Бразилия, пише life.dir.bg.
Навсякъде, където съдбата го е отвела, той трупа опит и бележи успехи, които може да прибави към своята биография, като факта, че е пял на една сцена с легендарния Том Джоунс. През 2010 г. излиза песента му "Моя", която е в дует с Васил Найденов, а само 5 г. по-късно печели конкурса "Бургас и морето" с "Вече знам". Оттогава странстването му по света сякаш е приключило, поне засега, но не и желанието му да твори качествена музика. Наскоро излезе сингълът му "Не като мен" - резултат от почти 2-годишно "мълчание", с който зарадва своите почитатели. Още утре той ще се излезе с микрофон в ръка в "Sofia Live Club", където ще изнесе концерт-трибют на Майкъл Бубле, по време на който ще бъде и предпремиерата на баладата му "Светлина".
Пред Life.dir.bg Ивайло разкри всички чувства, които стоят зад "Не като мен", и сподели както за хубавите, така и за тежките моменти от живота си.
Изминаха почти 2 години от последната ти песен. Какво прави през времето, когато не беше под светлините на прожекторите?
Основно работех, имах участия... Наистина бях извън полезрението на медията, защото нямах подходящ проект. Но през това време се опитвах да намеря правилния музикален жанр за себе си, в който да творя. Затова разликата в звученето на песента ми преди 2 години и новата - "Не като мен", е огромна. Сега се развивам в стил Майкъл Бубле, това е моят репертоар и отказвам всякакъв друг тип ангажименти, дори с риск да загубя пари. Хората ме възприемат и реагират много добре на трибютите на Бубле, но най-вече ми вярват, а това е най-важното нещо, когато си на сцена. В стремежа си да създам продукт, без да правя компромиси, дълго време се лутах.
Да разбирам, че правилният стил за един изпълнител е този, в който се чувства комфортно, дори и той да е различен от онзи, който се продава най-добре?
Точно така. Преди правих грешката да се опитвам да се "нагаждам", тоест - да се изявявам в онова, което най-много върви. Установих обаче, че това е много грешен подход. Все пак когато се състезаваш с много хора на една писта, шансът да си най-отпред не е голям. Разбрах, че по-важно е къде е душата ти. Ето защо я последвах и изхвърлих в кошчето бизнес начина на мислене, който винаги търси комерсиалния елемент. Когато правиш това, което ти самия искаш, в определен момент разбираш, че то ти носи повече приходи, отколкото онова, което си мислил, че ще бъде комерсиално. Хората оценяват музиката, когато тя идва от сърцето, харесват индивидуалността и естествеността в един изпълнител.
Песента ти "Не като мен" представлява изповед за предизвестения край на всяка една голяма любов.
Да.
В такъв случай ти наистина ли вярваш, че това силно чувство има срок на годност?
Една от отличителните черти на любовта е, че макар да е устойчива, тя е изключително крехка. Но деликатността ѝ невинаги издържа на бурите, които идват с времето. Именно нейната тленност, обаче, я прави толкова красива. В даден момент тя изгаря и оставя след себе си само пепел... Поне това е моят опит, който ми е показал, че най-големите любови не просъществуват.
Не обричаш ли по този начин своята голяма любов на трагичен край? Все пак си женен, имаш съпруга.
Не... Нашата любов е преминала на съвсем различен етап на развитие. Аз визирам ученическата любов, когато все още си жаден да вкусваш плът. Любовта от семеен тип е различна, тя навлиза в съвсем друг, стабилен коловоз на уважение и респект към другия.
Казваш, че новата ти песен изразява и онази малка надежда, че макар и вече да не си с някого, поне да си оставил спомена за себе си жив, тлеещ дълбоко в съзнанието му...
Всеки иска да бъде най-добрият. Това е лек егоцентризъм, защото хем желаеш доброто на човека, с когото си се разделил, хем изпитваш егоистичното чувство да останеш специален за него. С други думи, може друг да я целува, но тя от време на време да мисли за теб...