Напоследък българите се делят на два типа: парле-ву-тъпе и парле-ву-спасе. Вие от кой вид сте?

Петък, 20 Октомври, 2017 9:31:34    Автор - Надя Хамами

В огромна заблуда живеели “всички онези, които си мислят, че Спас-Александър, станал всенародно известен буквално за часове, е един средностатистически интернет-измамник от сорта на нигерийските хитреци или разни други онлайн-тарикати”. Прав сте, другарю Волгин, че всеки живее със своите заблуди и със своите истини. Вие също и за да ви докажа това, използвам правото си на отговор, тип “отворено писмо” или “право на реплика”, ако повече ви допада така.
Другарю Волгин, Спас-Александър наистина не е мошеник, не е класически измамник. Казвате, че е съвсем реален символ, дори “гуру на всички онези българи, които преди няколко години се самонарекоха “умни и красиви”.
Тук ще премълча изказването си вие символ на какво сте, според същата група българи, тъй като не съм упълномощена да говоря и да правя обобщения от името на всички тях, след като заета с друго, пропуснах протестърската епопея от този период. Очевидно се разграничавате от тези хора, издигате се над тях, над същите, които вие ненавиждате не по-малко отколкото те, според вас, например ненавиждат комунизма.

Тук само ще допълня, че голям брой от наричаните от вас “протестъри” нямат живи спомени от комунизма, тъй като не са прекарали или са прекарали много малка част от съзнателните си години в него. Каквито и да са по професия и образование, титли и престижни постижения, те си приличат по едно – никога не са били предатели и не са продавали нито себе си, нито страната си. (Тук мога да продължа с часове и поименно, но кому е нужно са го правя?!) И днес е същото, независимо в коя точка на света се намират.

Доказателство, че са олицетворение на умността, е точно това – да бъдат нарочени от вас такива като вас за предатели и клатачи на стабилността, когато точно вие сте всъщност най-пострадали от собствените си предателства. Съвсем не ви е възможно да си си представите, че давате личните си данни и номера на сметките на човек, когото практически не познавате, защото явно добре познавате себе си. Съдим за другите винаги по тoва, което представляваме самите ние. Не откривам топлата вода. Нямате усещане за единност.

Егоизмът е този, който убива още в зародиш всяка една идея за нещо подобно. Логиката е защо да се съюзяваме във фирми и проекти с когото и да било, след като сами можем “да ударим кьоравото”. И това “кьораво” не са няколко евтини самолетни билета, защото можете да бъдете сигурен, че никой от закупилите ги няма да фалира, ако лети първа класа и забрави за нискобюджетните полети. Усещането за общност, за идентитет, за това, че всичко изисква взаимност – и ценностите и рисковете. Не ви ли хрумва, че много хора са се съмнявали, но въпреки това са му били клиенти, защото са искали да му подадат ръка? За първи път чувам, че е лошо да създадеш работа на човек, когото харесваш, за да може той да спечели? И нека не бързаме с твърдението, че Александър е идеален виртуален образ, а Спас от Кочериново, видите ли, е негова опозиция – хитра и коварна. Кой може да твърди със сигурност има ли и доколко е припокриването на двата, привидно различни, образа? Вие ли, господин Волгин?

Но нека не бързаме с въпросите и да караме по вашия ред:
Първо, няма нищо лошо в това човек да обича, да не обича или да мрази нещо/някого. Само да не си помислите сега, че сте толкова важен за измамената общност, та изобщо да ви отбелязва по някакъв начин, а да не говорим изобщо този начин да бъде омраза. За комунизма, Александър може и да е споменавал нещо с чувства, но можете ли да ни кажете нещо за антисемитизма, за расизма, за хомофобията, за сексизма? Какво знаете вие за него – господин Волгин, колко пъти сте разговаряли, спорили, плакали? Но не, вие знаете, че той мразел комунизма. Само да ви доверя една тайна, мъничка тайничка – на нас това не ни стига. Дал е и много други неща, за да гарантира приятелството си, бъдете сигурен, водещото е да не е предател, си мисля аз, която съм повече от сигурна, че общата погнуса от предателите е натежала най-много тук.

Второ, Спас-Александър, както го преименовахте, не харесвал България и пътувал постоянно в чужбина. Аз не схващам защо да не пътува и какво общо има това с харесването и нехаресването на България?! Познавам хора, които живеят от години в странство, но милеят за родината си много силно, следят всичко, което се случва в нея и участват активно в него и дори несъизмеримо по-активно от средният български потребител-егоист, в когото всички припознаваме съседа, чиято бормашина ни съсипва редовно неделите; началника, който мрази живота си и не може да преглътне ние да се радваме на своя и затова, да унижава, съсипва, мачка и тъпче, му е основно занимание и цел в живота, особено ако има сетивата и осъзнава, че сме по-добри от него; учителя, който гледа ден да мине, друг да дойде, за да си вземе мизерната като подаяние заплатка, която му стига най-много за седмица?

А дори и някой да не харесва България, това престъпно ли е? Да очаквам ли публичен линч, ако кажа, че и аз не я харесвам, точно защото знам каква можеше да бъде България, ако поради различни причини не-толкова-умните и не-толкова-красивите не бяха издигнали корупцията в държавнически принцип? Колко са читавите политици? А колко са честните и независими медийни труженици? А образoванието и това, че елитният Софийски университет не е сред челните 1000 от рейтинговия списък на висшите учебни заведения по света? Много трябва да ни харесва тази България, нали? И да се радваме, че е както е, щото винаги има и по-зле? Безспорен грях е да се присмиваш на всичко българскo, но е много добродетелно да си радетел на петата колона и да вееш руски знамена, да пропагандираш исторически неистини и да се продаваш, най-директно казано, за шепа рубли. Това не е грях. Някак библейски и изначално чисто е да се самопласираш за няколко сребърника.

Трето, и това трето искрено ме разсмя: “Спас-Александър е абсолютен индивидуалист, привърженик на несмущавания от никакъв държавен контрол свободен пазар, искрен поклонник на Айн Ранд”. Хубавата новина тук е, вярата ви, а и своеобразното признание, че протестърите са чели нещо/някого и не са останали само с “Винету”. Другата новина, която за вас май ще е лоша, е, че протестариатът осъзнава невъзможността на родителите си да оцелеят с едни само по идея социално справедливи български пенсии, които им осигуряват достойни старини и сам се грижи да не усещат недоимък и да не са потопени в изсмукваща живота мизерия. Oсобено трябва да похваля онези “предатели”, които трябваше са бъдат със заслужено орязани избирателни права, защото си живуркат в чужбина и само за хоби, наливат милиарди годишно в бюджета на държавата, същата, която роди Спас, на когото вие пришивате ненавист към излишните хора.

Само да ви кажа: за него излишни са паразитите, а не тези с по 30 години трудов стаж, на които хубавата държава ограби и живота, и здравето. Много ми се иска да няма припознали се като паразити, та да няма вой и подскоци срещу написаното, но уви, знам, че ще има…

И ето, за всичкия този произвол, има виновник, той може да бъде всеки, може да е Спас, може да бъде наречен и средно-статистически протестър, на мен ми е все едно. Александър има своите качества и точно те го правят по-добър от 95% от целокупния български народ. Той е интелигентен, има бърза мисъл, ерудиран, компетентен, грамотен, особено държа на грамотността, и е необременен. Какво искам да кажа с това, че е необременен, е предмет на друга дискусия.

Ще приключа с един скромен, елементарен извод, който направих вчера и го публикувах във фейсбук: “Напоследък българите се делят на два типа: парле-ву-тъпЕ и парле-ву-спасЕ. Вие от кой вид сте? От този на измамените или на измамниците?

*Този текст е в отговор на публикувания на 18.10.2017 г. В списание за политическа култура “a-specto” текст на Петър Волгин, озаглавен “Спас-Александър или за новия Иван Кръстев”.