понеделник, 23 септември 2019 г.

Андрей Ковачев: Превъплъщението на бившата висша номенклатура на ЦК на БКП и техните семейства в "изрядни демократични капиталисти" води до липса на справедливост

Сряда, 27 Ноември, 2013 12:42:08
Интервю на Катя Стоянова
Д-р Андрей Андреев Ковачев е български политик, евродепутат, федералист и председател на българската делегация в групата на Европейската народна партия в Европейския парламент. Той е председател на Съюза на европейските федералисти в България, а през 2011 г. става и заместник-председател на Съюза на европейските федералисти, базиран в Брюксел. В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.  Роден е на 13.12.1967 г. в София

- Г - н Ковачев,  от 2011  подпомагате интернет сайт, който се разви като един от най-сериозните източници на информация за изследване на бившата "Държавна сигурност" и комунизма в България,  това означава ли, че сте особено чувствителен към темата и съпричастен към събития обвързани с нея?


- Всеки българин е обвързан за съжаление с темата за комунизма и неговият репресивен апарат, тъй като директно или косвено почти всяко семейство в последните три-четири поколения в България е било повлияно от решенията и действията на БКП и ДС. Що се отнася до мен и семейството ми - ние също сме били обект на наблюдение от страна на ДС.

-  Конституционния съд (КС) обяви лустрационни  текстове, забраняващи заемане на дипломатически длъжности от бивши сътрудници на ДС за противоконституционни и несъответстващи на международните договори като се позова на практика на Съда в Страсбург и реши, че  ако бъдат лишени от тази възможност това ще представлява дискриминация спрямо тях. Това стана в резултат на конкретни аргументи  предоставени от представители на Институт за Модерна Политика  (ИМП). Смятате ли, че с този акт на Конституционния съд казусът за ДС и дебатът по темата се обезмислят?

- Дебат по темата трябва да има до тогава, до когато не станат ясни всички факти и докато не се спре умишленото разпъване на политически чадър над хората, отговорни за множество действия ограничаващи и директно нарушаващи правата на човека в България преди 1989г. Това важи също действията им – на комунистическата номенклатура и изпълнителите на заповедите им от ДС – за времето на прехода към демокрация. Този процес е дълъг и монополизирането на която и да е част от обществения живот от сенките от миналото е спънка за европейското развитие на България.
Конституционният съд е политико-правна институция, с чийто решения разбира се сме длъжни да се съобразяваме. Важното в случая е, че има политическа воля, такива лица, свързани с ДС да не се номинират за висши позиции в държавата.


- Не е ли парадоксална ситуацията с обстоятелството, че Конституционния съд реши, че ще бъде дискриминация спрямо работилите за ДС,  ако  им бъде отнето правото да заемат дипломатически длъжности, и в същото време Правилникът за работа на Народното събрание да не позволява депутати, бивши  кадри на ДС да  могат да заемат  ръководни длъжности в парламента? Как се коментира този казус от вашите колеги в Европейския парламент?

- Смятам за недопустимо хора, които са били част от тоталитарния репресивен апарат да облекат демократичната мантия (по Алеко Константинов) и да се обявят за най-големите демократи, парламентаристи и защитници на свободите. Това е парадоксалното.
Реакцията на много мои колеги в Брюксел от връщането на възможността бивши кадри на ДС да заемат ръководни длъжности в Народното събрание разбира се бе много негативна. България бе критикувана и в пленарна зала в Страсбург, нещо което е много жалко, но за съжаление оправдано в този случай.

- През септември, миналата година, пореден опит за прокарване на лустрационен закон в парламента пропадна, като  единодушно бе отхвърлен от управляващото мнозинство от ГЕРБ. Само 4-ма от общо 69 присъстващи в залата депутати на ГЕРБ не се въздържаха, като двама отхвърлиха и двама подкрепиха лустрацията. Смятате ли, че отношението на депутати от ГЕРБ към този проблем, а и това, че в техните редици също има трима бивши сътрудници на ДС и решението на КС ще дадат възможност на депутатите от Коалиция за България да прокарат идеята си и бивши кадри да заемат ръководни позиции в законодателния орган? Вече има такова предложение от Коалиция за България.

- Това наистина бе предложение на управляващите, които провеждат систематична политика на връщане на ретроградните практики от комунистическото минало. Взаимоизключващо се е да защитаваш демократични ценности, когато целия ти партиен апарат и лидерите на партията ти са свързани с ДС или зависят от хора, които принадлежат на репресивния апарат на един тоталитарен и човеконенавистен режим, какъвто беше комунизмът в България.
На 16.06 външният министър Вигенин назначи за постоянен секретар в МВнР дипломат, който е работил за първи и втори отдел на ДС в област "чуждестранни журналисти". Това само по себе си е скандално и подкопава имиджа на България. Какво лице ще има страната ни в Европа?!
Подобни политически  действия са напълно безотговорни и представляват  удар срещу демокрацията в България и евроатлантическата ориентация на страната ни.
По време на управлението на ГЕРБ бяха направени редица стъпки в посока ограничаване влиянието на бившите комунистически тайни служби във властта. За пример мога да дам отпадането на небезизвестния член 12 от Закона за досиетата, т.е. възможността да останат скрити хора, които са били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, а след това са достигнали постовете на началник.
През ноември 2009 г. България се присъедини към другите държави от Европейския съюз, които отбелязват 23 август като Ден за почит на паметта на жертвите от престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими. Другият такъв ден, който официално беше вписан в българския календар е 1 февруари – Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Решението за определянето на този ден беше взето през 2011 г. от правителството на ГЕРБ, по предложение на бившите български президенти Желю Желев и Петър Стоянов.
Каквито и да са критиките към ГЕРБ, те са последователни и дадоха възможност на Комисията по досиетата спокойно да си върши работата. Освен това архивите от МВР бяха предоставени на Комисията, като остава това да направят НРС и "Военна информация".


 - Какъв ще бъде отзвукът в Европейския парламент от подобна толерантност към бивши кадри на ДС, проявена от най - високо институционално и властово ниво в държавата ни?


- Редица мои колеги със сериозни позиции в Брюксел заявиха ясно, че връщането на агентите на ДС е грешна стъпка. Михаел Галер, който е говорител на Европейската народна партия по въпросите на сигурността и отбраната заяви, че хора от комунистическите служби не могат да представляват достойно демократична България днес . Същото заяви и председателя на Комисията по външни работи на ЕП Елмар Брок.

- Как смятате, защо българските парламентаристи категорично отказват да приемат Закон за лустрация при положение, че всички знаем за влиянието на тайната комунистическа полиция върху българската икономика и върху прехода към демокрация и пазарна икономика? Има и документи в подкрепа на това твърдение.


- Безспорен факт е, че след 1989г. управляващите семейства на комунистическата номенклатура, чиито наследници и днес са в политическия живот, успяха да трансформират политическия си монопол в икономически. До голяма степен се запази влиянието на комунистическата номенклатура и нейния железен юмрук върху медиите, академичния живот и бизнеса в страната. Разбира се, това ни дърпа като общество и държава  назад през целия преход и продължава да има негативен ефект върху живота на всички български граждани.
Говорейки обаче за ДС, съзнателно или несъзнателно се избягва или забравя нещо много важно: една част от агентите на бившата Държавна сигурност са били в същото време и потърпевши от комунистическия режим, който ги е принуждавал да стават такива. ДС и нейните агенти са били оръжието за изпълнението на задачите поставените от носителите на тоталитарната комунистическа власт - политбюро, ЦК на БКП, висшия номенклатурен състав, генералите и офицерите от ДС. Тази категория хора, истинските виновници за създаването на репресивната система, остават настрани и сигурно тихичко потриват ръце, че се занимаваме само и единствено с техните агенти и изпълнителите на заповедите им.  Нека да припомним, че със закон, приет от Народното събрание през 2000г., комунистическия режим 1944-1989 е обявен за престъпен. Тогава как следва да характеризираме носителите на този престъпен режим?!
От тук логично следва и другият въпрос - кой по ред беше конгреса на "новата" партия БСП,  кога започва нейната история и каква е тази партия?
Сравнението се налага от само себе си : в демократична страна никой не може да бъде преследван и дискриминиран, заради грешките и престъпленията на своите родители или роднини. Това го правеха комунистите след 9.9.1944г. Сега обаче се оказва, че грешките и престъпления на родителите носят огромни икономически, политически и  финансови предимства на техните синове, внуци и роднини. Това води и до огромна липса на справедливост в нашето общество - факт който не може да бъде пренебрегнат, когато правим анализ за това защо хората са разочаровани от прехода и от превъплъщението на бившата висша номенклатура на ЦК на БКП в "изрядни демократични капиталисти".

- Съвсем наскоро неволно изпаднахте в доста конфузна ситуация. Обсъждахте в интервю по национална медия проблем с бившите кадри на ДС с журналист, който е бил кадър на ДС и навлизайки в темата деликатно бяхте прекъснат, а след това в писмения вариант на интервюто бяхте цензуриран. Вие, разбира се не подозирахте за случващото се но, ако ако се съобразяваме с решението на Конституционния съд  смятате ли, че евентуален отказ от интервю на тази тема с журналист, който е сътрудничил на ДС може да се интерпретира като дискриминация спрямо същия?

- Както вече казах, бившата ДС и комунистическата номенклатура имат огромно влияние върху българския обществен живот, включително медиите. В една демократична страна всеки е свободен да задава въпроси и да изказва мнение. Недопустимо е обаче, когато за казаното, както и за направеното не се носи отговорност пред обществото. В България съществува задкулисна добре смазана машина за компрометиране на обществени личности, която същевременно работи за идеализиране на комунистическото минало и удобното забравяне на това кой (политик или журналист без значение) какви ценности, позиции и интереси е защитавал. Това е равносилно на предателство срещу интересите на демократична България и нейните граждани.

 - Зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по въпросите на цифровите технологии Нели Крус изрази безпокойство за медиите в България по време на семинар в Дъблин. Как ли би коментирала тя казус като този от предходния ми въпрос?

- Това само комисар Крус може да каже. Бих искал да спомена инициативата за медиен плурализъм, която е общоевропейска и цели чрез широка гражданска коалиция да насърчи европейските институции да подобрят условията и защитават плуралистични и независими медии.
Обратното е медийна концентрация, подложена на политически контрол, който се осъществява в тясно сътрудничество с бизнес интереси. Видяхме достатъчно от това около избора на новия шеф на ДАНС и скорострелните промени в сектора за сигурност, който е шедьовърът на задкулисните игри и зависимостта между политици и бизнес империи, или, с други думи, олигархията.
Повече за Европейската медийна инициатива, която аз подкрепям, можете да научите на http://www.mediainitiative.eu

-  Г-н Ковачев, смятате ли, че темата за бившите служби на ДС и техните сътрудници се експлоатира в полза на политически цели?

- Политическата цел на свързаните с БКП  и ДС е да останат на власт и да прикриват истината за престъпленията в миналото, дори това да означава подкопаване на демокрацията и на имиджа на България пред евро-атлантическите ни партньори.
Нямам и най-малкото съмнение, че тази политическа цел е свързана с крупни бизнес интереси в и извън страната ни и е срещу интересите на българските граждани.

- Според вас има ли някаква полза от разкриване на досиетата на хора работили за ДС без в последствие тези обстоятелства да бъдат регулирани законодателно и нормативно при неприемането на Закон за лустрация в който да се  предвижда  ограничение за кадри на ДС да заемат ръководни постове в държавни институции и дружества, сред които МВР, Висшият съдебен съвет, военното министерство, Българската народна банка, разузнаването и службите за сигурност.

- Източна Германия имаше същият проблем с тежкото комунистическо наследство, но за щастие имаше Западна Германия, която след обединението не допусна бившите комунистически апаратчици и тайните им агенти да се влеят в демократичната държава. За съжаление, нямаме Западна България и след тоталния политически, икономически и обществен контрол на БКП реформаторското начало не успя да се пребори с преименувалите се комунисти.
В България доста по-късно бе приет под силен международен натиск един закон, благодарение на който се хвърля светлина върху миналото, за което е редно да се плати морална и политическа цена- закона, с който се създаде сегашната Комисия по досиетата.


- Всъщност, когато искаме да не бъдат дискриминирани бившите сътрудници на ДС, не поставяме ли в ситуация на дискриминация техните жертви, което представлява своеобразен антидемократичен акт? Накърнени ли са конституционните права на жертвите на тоталитарните служби на ДС?

- Напълно неприемливо е да се изкарват бившите агенти на ДС и политическите им ментори от БКП като жертви. Това е подигравка със стотиците хиляди български семейства, понесли гнета на тоталната комунистическа власт. Подигравка е с отнетите животи и жестоките процеси срещу елита на България през 40-те и 50-те както и с всички хора, загубили имотите и земята си по време на насилствената колективизация. За съжаление и днес, дори от младото поколение политици на БСП виждаме желание да се идеализират и оневиняват комунистическите герои, например в дипломацията, и това е изключително тъжно.

-  КС  твърдо се противопоставяше на всеки опит за въвеждане на каквито и да било ограничения пред щатните и нещатните сътрудници на репресивния апарат на комунистическата партия, на този етап дали има някаква вероятност в този си състав да преразгледа решенията на предходния.

- Това може да реши единствено Конституционния съд. Важното е най-после да се създаде култура за понасяне на политическа и морална отговорност, дори когато липсва нормативна база.

- Вие бяхте защитник на реформата в българската дипломатическа служба и законовите промени внесени през 2011 г. от българското правителство, които целяха да ограничават влиянието на агенти на бившата ДС в българската държава и дипломация. Разочарован ли сте от развоя на събитията по този въпрос?

- За съжаление зависимостите от тоталитарното минало са много ясно проявени в редиците на БСП и ДПС. Мога само да съжалявам, че те говорят на избирателите си едно - за права, свободи, справедливост, а всъщност правят точно обратното -реставрират непрозрачност, задкулисие и практики от миналото. Българската дипломация за съжаление също явно става част от този процес с последните назначения и изявленията на външния министър

- Като член на работната група в ЕП за Обективна европейска история (Reconciliation of European Histories) смятате ли, че има ресурс този дебат за кадрите на ДС  да бъде възобновен и продължен? Какъв полезен ход може да се използва от евентуална подкрепа на европейските институции?

- Европейският съюз няма правни механизми, с които да задължи страните членки да вземат определени политически решения или да реорганизират институциите и администрацията си по даден начин. Въпреки това, сред много мои колеги от различни парламентарни групи преобладава схващането, че това е важна тема, която влияе на европейското развитие на България, а също и на другите нови страни членки. 

Няма коментари:

Пазарувайте от Грабо...