"Ние сега откриваме топлата вода и то половинчато". С тези думи председателят на УС на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров разкритикува пред БНР предстоящото въвеждане на системата "бонус-малус" при задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
По думите му новият модел ще дигитализира процесите и ще позволи обмен на информация между застрахователите, но няма да представлява пълноценна система "бонус-малус", тъй като няма да отчита поведението на водача. "За съжаление, съм скептичен по отношение на нещата, които се случват. Да, има дигитализация на процесите и ще тече обмен на информация между застрахователите, но това е един вид квази "бонус-малус" система, защото тя няма да отчита поведението на водача", посочи Тодоров.
Той отбеляза, че подобни системи вече работят в повечето държави от Европейския съюз, но там освен историята на щетите се следи и поведението на шофьора. "Там водещото е освен регистрирането на щети, което при нас единствено предвижда тази система, много по-важно е поведението на водача", обясни Тодоров.
Според него именно това създава сериозен проблем. "Ако имаме един пътен хулиган, който грубо нарушава правилата на движение и има десетки констатирани нарушения, но няма нито една щета, която да се отрази в Гаранционния фонд - според тази система този водач ще е изряден и ще му се даде отстъпка", предупреди той.
Тодоров посочи и друга разлика с практиката в останалите европейски държави. Там се използва единен профил на водача, който е задължителен за всички застрахователни компании. В България обаче всяка компания ще може сама да определя правилата, по които ще формира цените. "Някои застрахователи са изкушени да дават ниски дъмпингови цени и да привличат по-голям ресурс. Това ще продължи да се случва, защото никой не може да ги задължи", каза той.
По думите му проблем остава и фактът, че "в България продължава да е водещо номера на автомобила, а не този, който управлява автомобила".
Тодоров смята, че "бонус-малус" е един от инструментите, които могат да дисциплинират шофьорите и да допринесат за намаляване на катастрофите. Според него при определянето на цената на "Гражданската отговорност" трябва да се използва и системата за контролни точки. "Това е възможност - контролните точки да се вкарат като елемент при определянето на цената на "Гражданската отговорност"", заяви той.
Очакването му е тази идея да бъде обсъдена, след като новата система натрупа достатъчно история. "След 1-2 години, когато системата вече работи, тогава най-вероятно ще говорим за включването на оценката през контролни точки", прогнозира Тодоров.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Пламен Данаилов също очаква системата да промени начина, по който застрахователите оценяват риска, но подчерта, че ценовата политика ще остане в ръцете на отделните компании.
Очаква се системата да стартира след около шест месеца. Тя е разработена така, че да оставя възможност за конкуренция между застрахователите, а не да въвежда пряка държавна регулация на цените, обясни Данаилов пред Би Ти Ви. При около 3,5 млн. автомобила в България годишно се регистрират приблизително 120 000 щети. Целта на "бонус-малус" е рискът при изплащането на обезщетенията да бъде разпределян по-справедливо.
По отношение на въпроса защо системата не е обвързана с глобите, Данаилов обясни, че санкциите за нарушения се налагат от различни институции - Пътна полиция, "Автомобилна администрация" и общините. Според него тези органи трябва да следят за спазването на закона, а свързването на всички системи е невъзможно.
Данаилов посочи, че в 27-те държави от ЕС "Гражданската отговорност" е свързана с автомобила. Системата обаче отчита кой причинява щетите, поради което в някои случаи се посочва обичайният ползвател, а не единствено собственикът. В България това ще се прилага и при лизинговите и фирмените автомобили. "Със сигурност икономическият натиск винаги има дисциплиниращ ефект. Надявам се и сега да е така", каза Данаилов.
Той отбеляза и дългосрочната тенденция за намаляване на броя на жертвите при катастрофи. От 1990 г. насам смъртните случаи са намалели, въпреки че броят на автомобилите се е увеличил значително. По думите му тогава жертвите са били три пъти повече при два пъти по-малко автомобили.
Досега застрахователите също са прилагали подобна практика при дългогодишните си клиенти. Проблемът е бил, че когато шофьорът смени компанията заради по-висока цена, новият му застраховател не разполага с информация за предишните щети. С новата система тази информация ще бъде свързана.
Около 70% от застраховките в България са свързани с автомобили. Според Данаилов българите като цяло застраховат автомобилите си повече, отколкото имуществото или здравето си, като имуществените застраховки често се сключват заради изискване на банките при отпускане на кредити.
Предвижда се да бъдат обсъдени и сезонни застраховки за мотористи. Въвеждането им обаче ще зависи от решенията на Народното събрание.
