 |
| Снимка: АП/БТА |
Докато лидерите на НАТО се събират на ключова среща на върха, европейският континент започва сериозно да обмисля доскоро немислимото: как да се защитава без подкрепата на Съединените щати. Зад фасадата на очакваното единство в Анкара, военните сили на Европа се подготвят за ера, в която американското лидерство и мощ вече не са гарантирани, пише в. "Файненшъл Таймс".
Срещата в турската столица се провежда след 12 месеца, през които европейските правителства систематично губеха доверие в готовността на президента Доналд Тръмп да се притече на помощ на своите съюзници. Това от своя страна породи въпроси, които само допреди година биха изглеждали абсурдни. Как би се защитила Европа без Америка? Как би воювала без американското военно командване и смазващата огнева мощ, които са в основата на доктрината на НАТО от поколения?
Европа все още се бори с финансовите и военните последици от поемането на по-голяма част от тежестта в рамките на алианса. Но предвид обвиненията на Тръмп относно разходите за отбрана и липсата на европейска подкрепа за неговата политика спрямо Иран, лидерите на континента вече не могат да пренебрегват сценария, в който трябва да отблъскват възможна руска агресия с много по-малка - или дори никаква - американска помощ.
"Наистина не сме в добра форма", признава висш френски служител. "Тръмп вече има своя аргумент с Иран. Каквото и да правим, той ще каже: "НАТО не беше до нас"."
Ненадеждната и потенциално враждебна Америка принуждава европейските столици към радикална преоценка на собствената им сигурност. Дискусиите обхващат всичко - от политическото лидерство и командните структури до доктрината за водене на война и обществените поръчки. Тези планове предвиждат по-малко американско участие, но и засилена роля на Украйна. Предполага се също, че европейците, заедно с канадските си съюзници, ще трябва да действат по различен начин - по избор или по необходимост.
Огромното предимство в конвенционалното въоръжение вече не е гаранция за успех, както беше в миналото. Отпорът на Украйна срещу Русия показа това, както и трудностите, които Иран създаде на САЩ. Някои експерти смятат, че континентът ще трябва да разработи "нов европейски начин на водене на война", който включва повече регионално лидерство, по-евтини оръжия, по-ефективно производство и нови стратегии за защита срещу руската агресия.
"По-малко Америка не означава просто по-малко американски войници или танкове", казва френският представител. "Става въпрос за това как ще се сражаваме, ако не е необходимо да воюваме като американците."
За много европейци перспективата да се изправят срещу агресивна Русия без американска помощ е тревожна. С администрацията на Тръмп, която настоява за по-бързо и евентуално внезапно изтегляне на войските от Европа, Москва може да се изкуши да тества европейската сигурност.
Въпреки това, според Александра де Хоп Шефер, президент на германския фонд "Маршал", регионът трябва да гледа на този момент като на възможност, а не като на "прозорец на уязвимост". Един по-активен подход би могъл да купи на Европа време, за да се подготви за смяната на отговорността.
Европейските лидери ще се опитат да убедят Тръмп в Анкара, че изпълняват своята част от ангажимента. Членовете на НАТО извън САЩ са увеличили разходите си за отбрана с 20% годишно през последните две години - оръжейна кампания, която според генералния секретар Марк Рюте поддържа 195 000 работни места в САЩ. Въпросът обаче е колко силно ще остане американското присъствие.
След миналогодишната среща на върха в Хага, където Тръмп отново се ангажира с алианса срещу обещание за 5% от БВП за отбрана до 2035 г., доверието бе подкопано от няколко фактора: готовността му за мирно споразумение с Русия за сметка на Украйна, антагонистичната му стратегия за национална сигурност и заплахата му да използва сила срещу Дания за контрол над Гренландия. Тази година САЩ отмениха разполагане на войски и започнаха преглед на военната си позиция в Европа, който министърът на отбраната Пийт Хегсет нарече тест, който "някои страни ще се провалят, а други ще преминат".
Досегашните планове на НАТО предвиждаха САЩ да поемат близо 40% от тежестта при водене на война. Сега този дял със сигурност ще се свие. Европейските официални лица казват, че трябва да се съсредоточат върху "европеизацията" на НАТО - не чрез замяна на алианса с ЕС, а чрез укрепване на европейската роля в командните структури.
Германия и нейните скандинавски и балтийски съседи инвестират сериозно, като разходите на Берлин трябва да достигнат 3,5% от БВП до 2029 г. Но тежката артилерия на Европа - Франция и Великобритания - изостават от графика. Още по-важен е въпросът за лидерството. "Фокусирането само върху разходите е като добавяне на европейски мускули към тяло, което все още зависи от ненадежден американски мозък", казва Яна Пулиерин от Европейския съвет за външна политика. Тя предлага европейци да поемат оперативното командване в щабовете на НАТО, без прякото подчинение на американски главнокомандващ.
Без САЩ, Европа не може да разчита на "смазваща огнева мощ". Вместо това тя ще трябва да възприеме концепцията за "защита на едро" или т.нар. "защита на таралежа" - използване на фортификации, масово наблюдение, изкуствен интелект и евтини дронове, за да се осуети възможно руско настъпление.
Генерал Кристофър Донахю, досегашен командир на сухопътните сили на САЩ в НАТО, ръководи Инициативата за възпиране на източния фланг, която се основава именно на тези украински уроци. "Логиката на бъдещите оръжия не е в избора между танкове или дронове. Тя е в хибридизацията им", казват военни експерти.
Войната в Украйна се превърна в глобална лаборатория. Русия, Китай, Иран и Северна Корея се учат от нея, а Европа трябва да направи същото. Украйна купува време на Европа да се превъоръжи, но също така показва пътя към по-евтини и ефективни технологии.
Украинската крилата ракета "Фламинго" - по-евтина и опростена алтернатива на американските технологии - беше сертифицирана само за пет седмици. Германската компания Diehl Defence вече обмисля местното ѝ производство. Турция също играе ключова роля със своя иновативен и нискобюджетен отбранителен сектор.
"Украйна разбра, че иновативните оръжия променят цялата доктрина", казва Андрюс европейският комисар по отбраната Кубилюс. Докато Европа се бори с тромави процедури за обществени поръчки, Киев действа и се адаптира в реално време.
Най-голямата пречка пред независимата европейска отбрана не е липсата на пари или технологии, а липсата на взаимно доверие. Много държави традиционно се доверяваха повече на САЩ, отколкото на европейските си партньори. Сега, когато доверието в САЩ е разклатено, това не води автоматично до по-голямо доверие между Париж, Берлин и Лондон.
Повечето европейски лидери са обременени от вътрешни политически проблеми и нисък рейтинг, което им пречи да наложат визията за "европеизация" на отбраната. Въпреки това, както отбелязва френският анализатор Франсоа Есбур, европейците нямат избор. Те ще трябва да създадат своя собствена "структура", вероятно в рамките на НАТО, но такава, в която американската роля ще става все по-незначителна.
В крайна сметка, бъдещето на европейската сигурност ще зависи от това дали континентът може да се превърне от консуматор на сигурност в неин производител, докато все още има време да се подготви за свят без "американския чадър".
