 |
| Снимка: iStock by Getty images |
Блокадата на иранските пристанища, която Доналд Тръмп обяви, че е започнала в понеделник, може да доведе до нови сътресения на петролните пазари, да повдигне сериозни въпроси за международното право и да постави под съмнение дали подобен натиск ще принуди Техеран да отвори отново стратегическия Ормузки проток, пише AP.
Тръмп заплаши с блокада, след като преговорите за укрепване на крехкото примирие се провалиха през уикенда. По-рано Иран почти напълно беше спрял движението на танкери през ключовия морски маршрут, допускайки само ограничен брой "приятелски" кораби срещу високи такси.
Според експерти прилагането на блокадата ще изисква значителни ресурси от американските военноморски сили и може да предизвика опасения, свързани с използването на военна сила и спазването на международното право. Анализатори на веригите за доставки предупреждават, че ограниченията могат да засегнат потока на петрол, торове, храни и други стоки към потребители, които вече са изправени пред високи цени.
Трудно прилагане и правни рискове
За да бъде ефективна блокадата, ще е необходимо продължително присъствие на кораби и персонал на ВМС на САЩ, както и ясни указания от администрацията и военните юристи. Засега американските военни дават ограничена информация - известно е, че САЩ разполагат с 16 военни кораба в Близкия изток, но нито един в самия Персийски залив.
Основното предизвикателство е огромният обем трафик през Ормузкия проток, през който в мирно време преминава близо 20% от световната търговия с петрол. Според експерти контролът върху такъв поток ще бъде изключително труден.
Юристи отбелязват, че начинът на прилагане ще определи дали блокадата е законна. Международните правила изискват тя да бъде безпристрастна и да допуска хуманитарни доставки. Забранено е използването ѝ като средство за лишаване на цивилното население от основни ресурси.
Ограничен ефект, но висок риск от ескалация
Исторически погледнато, военноморските блокади рядко водят сами по себе си до решителен изход, но могат да окажат сериозен икономически натиск. В случая обаче те едва ли ще прекъснат напълно връзките на Иран с партньори като Китай и Русия.
Съществува и риск от ответна реакция от страна на Техеран. Иран може да използва морски мини, бързоходни лодки и ракети срещу корабоплаването, което допълнително би разклатило световната икономика.
Тръмп предупреди, че всякакви ирански кораби, които се приближат до блокадата, ще бъдат унищожавани бързо и безкомпромисно. В отговор Иран отправи свои заплахи срещу пристанища в Персийския залив и Оманския залив.
Цените на петрола и горивата под натиск
Заради опасността от атаки много търговски кораби вероятно ще избягват района, което на практика може да задържи протока затворен и да доведе до нов ръст на цените на петрола и горивата.
Анализатори предупреждават, че колкото по-дълго продължи блокадата, толкова по-сериозен ще бъде ценовият натиск. Поскъпването се усеща по целия свят, особено в Азия, където страните разчитат силно на внос на горива от Близкия изток. В САЩ например цената на бензина е скочила до над 4,12 долара за галон спрямо 2,98 долара преди войната.
Удар по глобалните доставки и храните
Блокадата може да засегне сериозно и доставките на храни и торове. Около 30% от световните торове преминават през Ормузкия проток, което създава риск за селското стопанство и може да задълбочи проблема с глада в глобален мащаб.
Държави като Обединените арабски емирства, Катар и Бахрейн може да бъдат принудени да разчитат на по-скъп въздушен транспорт за доставки на храни, което ще доведе до значителен скок на цените.
Освен това през региона преминават суровини и химикали, използвани в производството на редица стоки - от бои до алуминий. Нарушенията във веригите на доставки могат да засилят инфлационния натиск, който вече е повлиян от фактори като пандемията от COVID-19, нови търговски тарифи и други геополитически конфликти.
Експерти предупреждават, че светът трябва да се подготви за по-високи цени в дългосрочен план, тъй като всяка нова криза допълнително утежнява ефектите от предишните.