.jpg)
Огромен магмен резервоар под един от най-известните геотермални райони в Европа показва, че Земята може да крие мащабни горещи системи дори там, където няма кратер, конус или очевиден вулканичен белег, пише meteobalkans.com
Учени установиха огромна зона от магма и частично разтопени скали под Тоскана – регион, известен повече с хълмове, вино, кипариси и геотермална енергия, отколкото с вулканична заплаха. Откритието е направено под Тосканската магмена провинция, в района на Лардерело–Травале и Монте Амиата, където под земята се съхраняват хиляди кубически километри магмен материал. Най-необичайното е, че на повърхността няма класическа вулканична структура, която да издава подобна система.Според изследването, публикувано в Communications Earth & Environment, под района има над 5000 кубически километра магма и частично разтопени скали в средната част на земната кора. Университетът в Женева съобщава за приблизително 6000 кубически километра магмен материал, установен на дълбочина между около 8 и 15 километра. Това поставя системата в категория, която учените сравняват с магмени резервоари под известни вулканични гиганти като Йелоустоун, Тоба и Таупо.
Голямото откритие не означава непосредствена опасност
Важното уточнение е едно: това не е предупреждение за предстоящо изригване. Самите изследователи подчертават, че откритието показва голям дълбок източник на топлина, а не активен сценарий за вулканична криза. Тоскана няма видим супервулкан, няма прясна калдера, няма масови млади вулканични отложения, които да подсказват подобен мащаб на повърхността. Именно това прави случая толкова интересен за геолозите.
Лардерело е сред най-известните геотермални райони в света. Там горещината от дълбочина отдавна се използва за производство на енергия, а районът е известен с екстремно висок топлинен поток. Новото изследване дава по-ясен отговор защо тази част на Италия е толкова гореща под повърхността: захранва се от голяма магмена система, която не е пробила нагоре като класически вулкан.
Как учените „видяха“ магмата без да копаят до нея?
Екипът е използвал метод, наречен томография на околния сеизмичен шум. Това звучи сложно, но принципът е сравнително ясен: Земята постоянно вибрира от океански вълни, вятър, движение на въздуха, човешка дейност и естествени микросеизмични процеси. Сензорите улавят тези вибрации, а учените анализират как се движат през скалите.
Когато сеизмичните вълни преминават през горещи, отслабени или частично разтопени скали, те се забавят. Именно такива силно забавени скорости са регистрирани под Тоскана. Изследването използва данни от около 60 сеизмични станции, с които е изградена триизмерна картина на земната кора под района.
Защо няма вулкан, след като има толкова магма?
Това е най-интересният въпрос. Обикновено големите магмени системи се свързват с видими следи – кратери, калдери, деформации на терена, газови емисии, вулканични отложения. В Тоскана картината е различна. Последната известна вулканична активност на Монте Амиата е отпреди приблизително 200 000–300 000 години, а в района няма данни за големи холоценски изригвания.
Едно от обясненията е, че магмата е богата на силициев диоксид и е много вискозна – казано по-просто, гъста и трудноподвижна. Така тя може да се натрупва в дълбочина, без лесно да намери път към повърхността. Вместо да образува вулканичен конус, системата отдава топлина нагоре чрез флуиди, пукнатини и геотермални процеси.
Тоскана - естествена геотермална лаборатория
Откритието има значение не само за вулканологията. То може да помогне за по-добро разбиране на геотермалните ресурси – тема, която става все по-важна за Европа на фона на енергийната трансформация. В подобни дълбоки магмени системи горещите флуиди могат да концентрират и ценни суровини като литий и редкоземни елементи, които са ключови за батерии, електромобили и модерни технологии.
Точно тук научният интерес среща икономическия. Методът, използван в Тоскана, може да се превърне в по-бърз и по-евтин начин за търсене на геотермални зони и стратегически минерали. Това не означава автоматично добив или промишлена експлоатация, но отваря нова врата към картографиране на ресурсите под Европа.
