 |
| Снимка: БТА |
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше одобрен днес на първо четене от парламентарните комисии и влиза в пленарната зала. В проекта не е предвидено увеличаване на здравната вноска - тя остава 8%.
Финансовата рамка на НЗОК за 2026 г. е над 5,5 млрд. евро, което е с около 15% повече от парите за тази година. 260 млн. евро са отделени за гарантиране на поне 1860 евро заплата за лекарите без специалност, а за медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите - по 1550 евро.Темата коментира в предаването "Лице в лице след bTV Новините" здравният икономист Аркади Шарков. Според експерта страната ни е изправена пред необходимост от повишаване на здравната вноска - стъпка, която не е предприемана от 2008 г.
От общото увеличение на бюджета около 4,5% са отделени специално за млади медицински специалисти. За тях ще бъде разработена методика, която да гарантира достигане на минималните възнаграждения в лечебните заведения, които не са ги покрили, припомни Шарков.
Останалите приблизително 10% обаче са само компенсаторни - те покриват преразхода от болничната дейност през настоящата година, а не осигуряват нови инвестиции, смята здравният икономист.
По думите на Шарков България остава сред последните в ЕС по публични разходи за здравеопазване - едва 5% от БВП при средно 9% в Европа. Разликата от около 6 млрд. лева се поема директно от домакинствата чрез доплащания за лекарства, изделия и услуги.
Освен това близо 1 млн. здравно неосигурени българи създават годишна дупка от над 1-1,5 млрд. лв., а държавата покрива само 40% от необходимите вноски за групи като пенсионери, деца, военнослужещи, полицаи и магистрати.
Застаряващото население, ниската профилактика и бързо растящите разходи за медикаменти и иновации допълнително натоварват системата.
"С тези пари, с които разполага здравеопазването в момента, компенсирането на недостига е невъзможно. Рано или късно ще се стигне до увеличение на здравната вноска", подчерта Шарков.
Политическото говорене срещу повишаване на данъци и вноски според него само отлага неизбежното, особено на прага на еврозоната и при нарастващ държавен дълг.