 |
| Снимка: БТА |
Социалните партньори не успяха да стигнат до съгласие по законопроекта за промени в Кодекса на труда, с което се предлага да отпаднат неработните понеделници, когато официален празник съвпадне с почивен ден. Законопроектът е внесен от Йордан Иванов и група депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България".
Повечето бизнес организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество не дадоха подкрепа за предложението.
"Отражението на неработните дни е различно за отделните сектори. Необходими са конкретни данни за последните пет години - колко са били почивните понеделници и как са се отразили на производителността и БВП", коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също не подкрепи предложението, като аргументира, че въпросът не е сред основните проблеми пред бизнес средата.
"Този законопроект няма да постигне желания ефект. Настоящият ред има положителен ефект върху туризма и ресторантьорството", посочиха от Палатата, цитирайки данни на Евростат, според които средната продължителност на работната седмица у нас е 39 часа - втора по дължина в ЕС след Гърция. Средно за Съюза тя е 36 часа.
От КРИБ също се въздържаха от подкрепа. "Сегашната уредба дава предвидимост и сигурност при планирането на трудовия процес", каза Румяна Георгиева от организацията.
Единствено от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) категорично подкрепиха предложението, аргументирайки се с хроничния недостиг на работна ръка и ниския брой работни дни в страната. "Основният проблем на бизнеса е липсата на кадри. Миналата година в България влязоха над 50 хиляди работници от трети страни. В същото време имаме по-малко работни дни от средното за Европа - през 2025 г. те ще са 249, докато в Германия са 250, а във Великобритания - 252", заяви Добрин Иванов от АИКБ. Той предложи и да не се възстановява практиката Министерският съвет да слива почивни дни с последващо отработване в събота или неделя, като я определи като "ненужна административна намеса".
Двете големи синдикални организации - КНСБ и КТ "Подкрепа", се обявиха против промяната. "Този текст работи вече девет години и нито веднъж не е имало оплаквания от спад на производителността. Предложението е едностранчиво и обслужва единствено интересите на работодателите", заяви Величка Микова от КНСБ, като настоя законопроектът да бъде изтеглен.
От КТ "Подкрепа" също не одобряват идеята, аргументирайки се, че тя нарушава баланса в трудовите отношения и подценява социалната функция на почивката.
Подкрепа не даде и министерството на труда и социалната политика. "Досега не са постъпвали запитвания или жалби, свързани със сегашното положение. Официалните празници са почивни за всички работещи, което осигурява възможност хората да празнуват и предвидимост за работодателите", заяви министър Борислав Гуцанов.
Той подчерта, че работещите в България вече са сред първите в ЕС по дължина на работната седмица - 39 часа, което показва висока трудова натовареност.
Промяната беше въведена през 2017 г. по предложение на Министерството на труда и социалната политика и по настояване на бизнеса, с идеята да се въведе предвидимост в почивните и работните дни и да се прекрати практиката на масово сливане на празници.
Тогава решението беше подкрепено именно от бизнеса, част от който днес настоява за обратното - отпадане на тази уредба.
При внасянето на законопроекта Йордан Иванов (ПП-ДБ) защити предложението с аргумента, че един почивен понеделник струва на бюджета около 250 млн. лв. Годишно. "Няма логика, когато 3 март или 6 май се падат в събота, понеделникът след това да е почивен ден. България има трайно под 250 работни дни годишно, а средното за ЕС е 253. Ако искаме да сме богати - трябва да работим като германците", каза той.